© Цветелина Белутова, Капитал
Ако природният газ в България продължава да поевтинява, няма да се стигне до увеличение на цената на топлинната енергия за потребителите на централно топлоснабдяване. Това отговори председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов на журналистически въпрос, цитиран от БТА.
Застрахова се, че все още е рано да се даде ясна прогноза дали ще се стигне до промяна на цената на топлинната енергия.
Иванов посочи, че ако не се случи нещо извънредно, синьото гориво през ноември може да струва и под 233 лева за мегаватчас, каквато е цената за този месец.
Цената на азерския газ е обвързана с тази на петрола, но в рамките на последните 6 месеца, поясни председателят на КЕВР. Това означава, че колебания на петролните цени в рамките на няколко дни няма да окажат влияние на цената на азерския газ. "Аз самият наблюдавах, че цената на нидерландската борса TTF се увеличи вчера от обяд, но не в прекалено големи размери", заяви Иванов.
В момента България получава пълното количество азерски газ по цени, които са договорени от 2013 г. и са на годишна база 1 млрд. куб. метра, напомни Иванов.
Освен ВЕИ да се развиват и други мощности
Междувременно Ангелин Цачев, директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) обяви, че засега няма опасност страната да стане без ток. Повод за въпрос към него по темата е изказването ме, че ако не се предприемат нужните инвестиции в електроенергийната система в страната, България може да се окаже "на тъмно" поради претоварване на мрежата заради многото присъединени мощности от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
Той коментира темата по време на кръглата маса на тема "Зеленият преход - инвестиции в технологии и мрежови услуги", в която участва и председателят на регулатора.
По думите му в момента в ЕСО все още има достатъчно оперативни резерви, които да позволят да управлява електроенергийната система на страната, без да има рискове от такива събития.
Цачев обаче предупреди, че прекомерното развитие на ВЕИ мощности, без едновременно с тях да бъдат реализирани базови беземисионни мощности и системи за съхранение на енергия, със сигурност ще доведе до такива рискове в бъдеще.
Към този момент в ЕСО има подадени заявления за изграждане на нови 28 хил. мегавата ВЕИ мощности, посочи Цачев. Освен това операторът е подписал договори с електроразпределителните дружества и за повече от 3 хил. мегавата нови ВЕИ централи. Тези 3 хил. мегавата ще бъдат изпълнени в период от 3 до 5 години. "Очакваме един голям бум на нови мощности и в срок до 5-8 години да има много изградени паркове", коментира Ангелин Цачев. Той уточни, че в момента върви изграждането на два големи проекта - единият е за 300 мегавата, а другият - за 150 мегавата.
Изпълнителният директор на ЕСО обясни, че на европейско ниво се обсъжда възможността за обмяна на електрическа енергия, чрез изграждането на нова преносна мрежа в Европа, чрез която да може енергията, произведена в региона на Югоизточна Европа, да стигне до Централна и Западна Европа и съответно оттам да се върне обратно, включително и в България.
Според Цачев обаче същевременно трябва да има и системи за съхранение на енергия, както и такива за производства на зелен водород с цел трансформацията на тази произведена енергия от ВЕИ мощности да бъде насочена към останалите сектори на икономиката като транспорт, химическа промишленост, циментопроизводство и т.н.
