Да прекосиш Вселената с мишка: нова карта обрисува (част от) познатия свят

Придвижването с мишката по страница рядко изглежда като пътуване във времето и пространството едновременно. Ако обаче екранът е Вселената, това е напълно възможно: подобно преживяване предоставя нова карта, достъпна онлайн.

С данни от Sloan Digital Sky Survey (едно от най-подробните астрономически изследвания в историята, което се опитва да проследи еволюцията на Вселената), астрономи от университета "Джонс Хопкинс" създадоха интерактивна карта, която позволява да се стигне до ръба на наблюдаемата от човека вселена.

Тя далеч не показва нито всяка галактика, нито подробности за изобразените, но опростената ѝ оонлайн версията ѝ съдържа ясна легенда какви галактики могат да се наблюдават от изходната точка, която заема хомо сапиенс - Млечния път (достъпно при избор на Explore в долния десен ъгъл на сайта).

Достъпната за сваляне версия показва, че избраната форма отговаря на част от Вселената, която би се видяла от небето, ако наблюдаващият се завърти до 90 градуса.

Малка част от галактиките

Картата стъпва на данните за 200 хил. галакики, наблюдавани във въпросния сегмент от телескоп в Ню Мексико, пълни с милиарди звезди и непознати светове, затова и далеч не е пълна. Ако обаче всички бъдат показани, точките още повече ще се слеят.

Важното в нея е осмислянето на мащабите. За сравнение Млечният път в долния ѝ край е само точица на картата; а диаметърът му е 100 хил. светлинни години.

Изобразен е океан от космически обекти - от квазари (ярко активно галактическо ядро заради дейността на свръхмасивна черна дупка в центъра), елиптични и спираловидни галактики до почти невидимото присъствие: самите черните дупки.

"Астрофизици по света анализират тези данни от години, а това води до хиляди научни изследвания и открития", казва Брис Менар от "Джонс Хопкинс", създател проекта. "Но досега никой не е отделял време да създаде карта, която е красива, научно точна и достъпна за хора, които не са учени. Целта ни тук е да покажем на всички как наистина изглежда Вселената."

Пътуване във времето

На картата пространството очаквано се измерва във време ("милиарди години назад") - колкото по-далеч е дадена точка от Млечния път, толкова повече време е минало, докато светлината от нея достигне до Земята (затова в горния край е неизвестното на човек - 13.7 или, според други учени, 13.8 млрд. години назад, колкото се смята, че са минали от Големия взрив).

Това не означава, че според нея Млечният път е центърът на Вселената, а че наблюдаването на обекти на разстояние 10 млрд. светлинни години от Земята отпраща толкова време назад в историята ѝ. Над 10.6 млрд. години например са квазари с червено изместване (заради разширяването на Вселената), при които, според легендата:

"Разширяването на Вселената е толкова голямо, че сините фотони от квазарите се разтягат и изглеждат по-червени. Малко по-нататък намираме епоха, в която Вселената е изпълнена с водороден газ, който предотвратява разпространяването на видима светлина, която можем да наблюдаваме днес. Тази епоха се нарича "тъмните векове"."

"Ръбът на наблюдаемата Вселената" е истинска снимка на първата светлина, излъчена малко след Големия взрив.

Проникването в тайните на Вселената още по-назад във времето - с приближаване към края на картата - се очаква да е възможно с работата на телескопа "Джеймс Уеб", който вече открива звезди, съществували все по-близо до Големия взрив.