Депутатите приеха как ще се облагат свръхпечалбите в енергийния сектор

© Георги Кожухаров

Дружествата, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, внасят задължителна временна солидарна вноска за генерираните свръхпечалби. Това реши парламентът с приетите на второ четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, съобщи БТА.

Целта на измененията е да се генерират повече средства, с които да могат да се компенсират бизнесите и хората заради високите енергийни цени. В момента за тези цели се ползва печалбата само на държавите фирми, които правят вноски по решение на правителството във фонда за сигурност на електроенергийната система.

Според приетите текстове временната солидарна вноска се декларира и внася по реда и в срока за подаване на годишната данъчна декларация за корпоративното подоходно облагане. Предвижда се за невнесената в срок да се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Определя се, че временната солидарна вноска е публично държавно вземане, което подлежи на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В хода на дискусията Драгомир Стойнев от БСП коментира, че въпросните текстове отговорят на еврорегламент, който вече е в сила. Той посочи, че от 1 декември всички производители на електроенергия трябва да имат таван на приходите. Това е работа на Министерския съвет, посочи Стойнев, като добави, че регламентът е над закона и какви ще бъдат таваните, може да реши Министерският съвет със свое постановление. Опасността да се сътвори нещо, което да попречи, вместо да помогне на българската енергетика, е реална, предупреди Драгомир Стойнев.

Бе прието, че условията и редът за компенсиране на физическите лица се определят с постановление на Министерския съвет, по предложение на министъра на икономиката и индустрията и на министъра на труда и социалната политика. Текстовете предвиждат още изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощени от него длъжностни лица да предоставят необходимата информация за правоимащите.

Депутатите приеха предложение на народния представител Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), с което се отменя разпоредба от Закона за енергетиката, с която се дава възможност за сделки с газ. По думите на Добрев в последните месеци, вместо сделки на свободния пазар, сме станали свидетели как едни фирми купуват евтино от "Булгаргаз" количества, след което ги препродават отново на "Булгаргаз", но в пъти по-скъпо. Делян Добрев обясни от трибуната, че т. нар. газ рилийз програма в последните десет месеца се е изродила в "далавера на една шепа фирми и търговци на газ". Той поясни, че с отмяната на въпросната разпоредба, се спира възможността "Булгаргаз" да бъде ощетяван. Добрев каза, че така ще спре "неправомерното обогатяване" и "шарлатанията" в българската енергетика. По думите му, според данни на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) само за декември "въпросната далавера" би струвала на "Булгаргаз" 17 млн. лв.

Асен Василев заяви, че "Продължаваме Промяната" ще подкрепи този параграф. "Щеше да бъде много добре, ако това нещо не беше въведено въобще от ГЕРБ преди години. По-добре да го отменим късно, отколкото още по-късно", каза Василев. Добрев му отговори, като посочи, че решението за предоставяне на възможност фирми да купуват от "Булгаргаз" количества е взето след консултация с ЕК, но с уговорката те да продават на свободния пазар, а не, както се случвало напоследък, обратно на "Булгаргаз". "Вие, ако имахте желание, това можехте да го спрете още май месец, а не да чакате моето предложение", отговори Добрев.

Прието беше и редакционно предложение на Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС), с което се дава възможност земеделските производители да ползват данъчно облекчение по Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо държавна помощ за земеделски стопани да се ползва от 1 януари 2023 г. при условията на нотификация от ЕК и съгласно действащото европейско законодателство.