Енергийната криза и геополитиката създават нов облик на Персийския залив

Персийският залив вероятно ще остане толкова важен в световните дела през следващите десетилетия, колкото беше през 20-ти век, въпреки надеждите на някои американски стратези, че значението му ще избледнее.    ©  Reuters

Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

След осем седмици около 1 млн. футболни фенове ще пристигнат в Катар за световното първенство, като много от тях ще пътуват през съседни градове като Дубай и Абу Даби. Те ще намерят залив в средата на енергийно благополучие на стойност 3.5 трлн. долара благодарение на войната на Владимир Путин в Украйна. Западните политици, изправени пред криза на разходите за живот, отново отдават почит на царството на изкопаемите горива. Олаф Шолц, канцлерът на Германия, трябва да го посети тази седмица; през юли президентът Джо Байдън се здрависа с юмрук с Мохамед бин Салман, фактическият владетел на Саудитска Арабия, страна, която президентът по-рано беше нарекъл парий заради нарушенията на човешките права.

Кардинални промени

Последният бум на петрола и газа се случва заедно с по-дълбоки тенденции: преустройство на глобалните енергийни потоци в отговор на западните санкции и изменението на климата, както и преустройството на геополитическите съюзи в Близкия изток, част от адаптацията към многополюсен свят, в който САЩ вече не са надежден гарант за сигурност. Резултатът е нов облик на Персийския залив, който трябва да остане ключов за десетилетия напред. Дали ще бъде източник на стабилност обаче, далеч не е ясно.

Държавите от Персийския залив принадлежат към регион, който преживя две ужасни десетилетия. На фона на войни и въстания 1 млн. души са загинали насилствено в Близкия изток и делът му в световния БВП е спаднал от 4% през 2012 г. на 3%. САЩ намалиха военното си присъствие след провала в Ирак и Афганистан, оставяйки старите съюзници, включително държавите от Персийския залив, да се страхуват от вакуум в сигурността, запълнен от Иран и неговите поддръжници. Трите енергийни централи в Персийския залив - Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), са автокрации, изправени пред дългосрочен спад в световното търсене на изкопаеми горива, освен това, че страдат от по-малкото валежи и по-високите температури поради изменението на климата.

Това е обезсърчаваща отправна точка, но в играта участват две нови сили. Едната са промените в енергийните пазари. При сегашните цени шестте държави от Персийския залив - другите са Бахрейн, Кувейт и Оман, биха могли да спечелят 3.5 трлн. долара през следващите пет години. Западните санкции срещу Русия пренасочват начина, по който се търгува с енергия по света. Докато руският добив тече на изток, Персийският залив ще стане по-голям доставчик на Запада.

В отговор на затегнатите енергийни пазари Саудитска Арабия и ОАЕ увеличават капиталовите инвестиции в петрола с дългосрочната цел да останат последните в индустрията, наслаждаващи се на най-ниските разходи и най-малко замърсяващия добив. Заедно те се стремят да увеличат производството от 13 млн. барела на ден миналата година до 16 млн. на ден в средносрочен план. Техният пазарен дял ще нарасне, тъй като правителствата по света се стремят на да намалят вредните емисии и световното търсене на петрол спада. Докато Катар разширява своя проект North Field през следващите няколко години, той ще стане за втечнения природен газ (ВПГ) това, което е Тайван за модерните полупроводници: неговата годишна целева продукция е еквивалентна на 33% от целия търгуван в световен мащаб втечнен природен газ през 2021 г. От неговата гледна точка времето, на фона на глобалната газова криза, не може да бъде по-добро.

Ново разпределение на силите в региона

Дори докато енергията обогатява Персийския залив - и добавя към тежкото бреме на стабилизирането на световния климат - втората действаща сила е новото подреждане на силите в Близкия изток. През последното десетилетие Иран създаде сфера на влияние в северен пояс, включващ Ирак, Ливан и Сирия. Реакция на това действие е в разгара си, като повечето държави от Персийския залив, Египет, Израел и други се сближават. Това е отразено в споразуменията "Авраам", подписани от Израел и две арабски държави през 2020 г., които спомагат за нормализиране на отношенията в региона.

Докато руският добив тече на изток, Персийският залив ще стане по-голям доставчик на Запада.

Този зараждащ се блок е отчасти с цел разработването на обща защита срещу ирански дронове и ракети, вероятно използвайки израелска технология. Но също така е залог, че търговията може да направи тези страни по-богати в регион със слаби трансгранични връзки. Израелците вече са направили над половин милион пътувания до ОАЕ, докато държавите от Персийския залив са инвестирали 22 млрд. долара в Египет тази година. Саудитска Арабия и Йордания може един ден да се присъединят към споразуменията "Авраам", особено ако Израел включва палестинците, създавайки съседна търговска зона. Този блок също ще се надява да увеличи връзките си с останалия свят. През февруари ОАЕ подписаха търговско споразумение с Индия. Тъй като Лондон и Хонконг изостават като финансови центрове, Дубай се стреми да се превърне в последния търговски пункт в света, където можете да правите бизнес с всеки.

Очевидно заключение е, че заливът вероятно ще остане толкова важен в световните дела през следващите десетилетия, колкото беше през ХХ век, въпреки надеждите на някои американски стратези, че значението му ще избледнее. При петрола и газа неговият дял от вноса на Европа може да нарасне от под 10% днес до над 20%. Икономическата тежест на държавите от Персийския залив в Близкия изток е най-висока от 1981 г. насам при 60% от регионалния БВП и ще нараства още. По отношение на финансите резервните и държавните активи на Персийския залив от 3 трлн. долара ще нараснат, което ще доведе до повече инвестиции в чужбина, като например предстоящия дял на Катар в публичното предлагане на Porsche през тази седмица. В дипломацията се очаква да покаже мускули повече отвъд непосредствения си регион: ОАЕ вече е сила в Африканския рог.

Стабилността остава под въпрос

И все пак единственото нещо, което новата ера може да не донесе, е стабилност, защото самите сили зад тези възможности също създават нестабилност. Търсенето на споразумение за сигурност, което разчита по-малко на Америка, може да има обратен ефект. Агресията на Иран може да доведе до регионална надпревара във въоръжаването, подхранвана от енергийни ренти (печалбата от продажбата на енергийни суровини), точно както петролният бум през 70-те години доведе до експлозия на военните разходи. Ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, страни като Саудитска Арабия и Турция може да поискат собствена ядрена бомба. Последната глава от ерата на изкопаемите горива все още може да привлече Китай и Индия по-дълбоко в региона.

Най-големият потенциален източник на нестабилност обаче е у дома. В момента държавите от Персийския залив се опитват да следват умопомрачителна икономическа траектория. Те планират да разширят производството на изкопаеми горива за около 20 години и да го намалят след 2045 г. Възможно е да видим как това ще работи на теория: огромните енергийни ренти ще трябва бързо да бъдат реинвестирани във високотехнологична икономика, базирана на възобновяеми енергийни системи за захранване, водород и обезсоляване, която има достатъчно динамика, за да създаде милиони работни места за множество млади хора. На практика задачата е монументална. Дори и да проработи, ще постави целите за климата на Парижкото споразумение далеч извън обсега.

Автократите от Персийския залив вярват, че имат дългосрочна перспектива да управляват тази промяна. Но те са склонни към потисничество, шуробаджанащина и суетни проекти. Появява се нов залив, но някои неща остават същите. Той все още ще бъде нестабилен и невъзможен за игнориране.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved