Италия е имала цели 69 правителства с най-различна политическа окраска от Втората световна война насам. Но за първи път след края на режима на Бенито Мусолини е на път да има крайнодясно управление. И то начело с партия, чиито корени могат да бъдат проследени назад до фашисткото движение на Мусолини.
Освен ако всички социолози не грешат, предсрочните парламентарни избори в Италия днес, свикани след краха на правителството на Марио Драги, ще бъдат спечелени от "Италиански братя" на Джорджа Мелони. Която е на път да стане първата жена премиер на Италия в коалиция с популистката "Лига" на Матео Салвини и "Форца Италия" на Силвио Берлускони.
Предстои ли сблъсък с Брюксел
Идването на власт на Мелони се случва, след като в средата на септември крайнодесните "Шведски демократи" станаха втора политическа сила в скандинавската страна и вероятен участник в следващото правителство. Във Франция през април националистката Марин льо Пен спечели 41% от гласовете в надпреварата срещу президента Еманюел Макрон. Всичко това са сигнали за "мощно изместване на европейския баланс към националистическата твърда десница," отбелязва сп. Economist. Мелони симпатизира на унгарския премиер популист Виктор Орбан и скочи в негова защита миналата седмица, когато Европейският парламент обяви, че Унгария вече не може да бъде считана за "пълна демокрация".
"В дълбините на сърцето си Мелони е евроскептик. Но контекстът не й позволява много мърдане, освен ако не иска да доведе страната до фалит. В разгара на криза сме и пазарите са насочили поглед към Италия. Те ще наблюдават всяка нейна стъпка," отбелязва пред Financial Times Натали Точи, директор на италианския Институт по международни отношения.
Опасенията в ЕС от възхода на Мелони проличаха преди дни, когато председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен предупреди, че Брюксел има "инструментите" да се справи с Италия, ако нещата завият в "трудна посока". Изявлението й предизвика реакция от Салвини, който на протест пред представителството на ЕК в Рим в последния ден на изборната кампания определи думите й като "срамна арогантност".
"Не на масовата имиграция! Да на работните места за сънародниците ни! Не на големите международни финанси! Не на бюрократите от Брюксел!" са част от посланията на митингите на "Италиански братя". Макар в миналото Мелони (подобно на Салвини) да е говорила за напускане на еврозоната и дори ЕС, никой не очаква следващото правителство да направи нещо подобно в страна, където 71% от населението харесва еврото, а одобрението за ЕС е още по-високо.
Перспективата за премиер като Мелони след авторитетното и стабилизиращо управление на Драги разбираемо буди опасения. Още повече на фона на три преплитащи се кризи - войната в Украйна, енергийната спешност и нарастващата инфлация. Към тях се добавят и тревогите около внушителния размер на италианския дълг (над 150% от БВП) и способността на следващото правителство да получи от ЕС пълния полагащ се дял на Италия (над 200 млрд. евро) от възстановителния фонд на ЕС. Мелони дава заявка, че иска промени в плана за изразходване на тези средства, но това може да стане само с преговори с ЕК. Очакванията са, че големият залог ще сдържи импулсите на следващото правителство за конфронтация с Брюксел.
Освен риска да загуби средства от фонда, Италия е особено уязвима и към повишаването на лихвите в еврозоната. А за да се възползва от новата програма на ЕЦБ за изкупуване на облигации, замислена да предотврати дългова криза, Италия ще трябва да спазва ангажиментите си към ЕС, включително обещанията за структурни реформи по плана за възстановяване.
