Издателство "Ера"
Извънредна новина
Най-важните новини в момента, в който се случват - директно в имейла Ви.В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Куражът винаги е сам", с автор Роберто Савиано, предоставен от Издателство "Ера"
Целият свят е шокиран от показния и мащабен атентат, в който загива Джовани Фалконе през май 1992 г. Основен двигател на борбата срещу мафията, Фалконе е първият, който доказва, че тя е добре организирана система. Неговите целенасочени усилия изправят стотици мафиоти пред съда в невиждан до момента Мегапроцес с 360 осъдителни присъди.
Трийсет години по-късно, журналистът Роберто Савиано изгражда портрет на Джовани Фалконе в книгата "Куражът винаги е сам". Това е историята на един магистрат, който се изправя пред организираната престъпност - показва лицето ѝ пред света и разобличава членовете ѝ. Той разбира сложността на нейната структура и започва методично да я преследва.
От финансовите ѝ операции до политическите зависимости, екипът на Фалконе събира огромно количество доказателства. Но това не е достатъчно. Нужна е вътрешна информация и Фалконе е първият, който разбива пословичното мълчание на мафиотите и успява да убеди водещи фигури да станат негови информатори.
Савиано отдава почит на един герой, който въплъщава тихата сила на справедливостта, но добавя и детайли, събития, механизми и предистория, които не са известни или са потулени. Той разделя книгата на кратки глави и изплита нишката на събитията. Всяка глава е придружена от солидно количество официални източници и свидетелства, за да е възможно най-близо до реалността.
Смелият журналист, разобличил тъмните сделки на неаполитанската мафия в знаменития си документален роман "Гомор", отново доказва, че най-големият враг на страха е словото. Осъден на смърт от Камората, Роберто Савиано от години води непримирима битка за истината и справедливостта.
Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата тук.
Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Куражът винаги е сам
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
КупетеОткъс от "Куражът винаги е сам" на Роберто Савиано
Прав е, значи, Джовани Фалконе, който в този момент седи на бюрото си, да чувства онзи нож опрян в гърлото си. Не толкова заради мисълта, че някой иска да го очисти - това е едно на ръка и не е нож, а е воденичен камък, непогасима ипотека върху живота му, с която се е примирил преди много години - колкото заради усещането, че е част от един организъм, в който повредените клетки правят всичко възможно, за да саботират здравите, както при най-лошите болести.
Но може би преувеличава.
Вероятно Киничи можеше и да пропусне да му разкаже за размяната на реплики с прокурор Пицило. И без това, докато Роко е там да предпазва него и останалите, работата върви - по един или друг начин.
Фалконе огражда с молива си няколко имена върху листовете, разпръснати върху бюрото. Имена на мафиоти, на банкови служители и на предприемачи. До неотдавна никой не е смятал, че помежду им може да се намери връзка. Дори днес на мнозина им се струва невъзможно. И все пак, макар че плетеницата е сложна, има една нишка, която ги свързва, винаги една и съща. Обикаля много, вярно е, понякога става толкова тънка, че сякаш не съществува, изчезва, след това се увива около себе си, завързва се, заплита се, но все пак е нишка. Една-единствена проклета нишка. И тя е изтъкана от пари.
Ако е вярно, че фамилиите продават хероин в САЩ и че Палермо е станал най-важната нарколаборатория в Европа, тогава за толкова много дрога, която излиза от Сицилия, трябва да има толкова пари, които влизат. Пари, които, веднъж изпрани от братята Спатола, стават чисти, но които, когато преминат италианската граница, все още са мръсни. И точно такива влизат в банките: мръсни.
Да се засекат потоците е относително просто. При условие че човек наистина иска да го направи. Заради това Фалконе е изискал от всички директори на банкови клонове в Палермо, Агридженто и Трапани да му предадат всички разписки за обмяна на чуждестранна валута - по-специално онези от долари в лири - от 1975 г. до днес. Не е очаквал, че за тях това е толкова трудоемка работа. Не е очаквал, че ще ги постави в затруднение. Или може би по-вероятно го е очаквал и именно заради това го е направил.
Очите на Фалконе са приковани в документите пред него. Подчертава, води бележки в полетата на листовете. Силуетът му е разнороден: позата е на учен, раменете са на спортист или поне на човек, който се опитва да се посвещава на спорта относително редовно въпреки ставането по тъмно и нощите, прекарани в работа. Като миналата, за разнообразие.
Сега обляга лакът на масата, ръката му е върху бузата, подпира главата. С дясната рови по бюрото, без да гледа, докато продължава да чете. Усеща под пръстите си хартия, различна от тази на страниците, по които работи. Брой на "Джорнале ди Сичилия", който е захвърлил там веднага след влизането си в офиса. Може би е време да си вземе почивка. Когато очите са прекалено изморени, зрението може да те предаде в най-неподходящия момент. Отпуска се на облегалката и започва да преглежда заглавията. В същия момент обаче чува гласове зад вратата, която се отваря.
- Дотук ли я докарахме? - Това е Джузепе ди Лело. Говори с Киничи, който влиза веднага след него. Следват Леонардо Гуарнота, Паоло Борселино и Джузепе Аяла. Последният не е съдия-следовател, а заместник-прокурор. Но работи толкова често с екипа на Киничи, че вече е станал част от него.
- Влизайте направо - казва Фалконе. - Няма проблеми. - Другите продължават да говорят.
- Значи ти каза точно това? Че съсипваме икономиката на Палермо?
- Така ми каза.
- А ти какво му отговори?
- Че ще предам.
- И предаде ли? - пита Борселино.
- Предаде - намесва се Фалконе, който е започнал да прелиства вестника. Основната тема на хрониката е убийството на областния секретар на Комунистическата партия Пио ла Торе преди по-малко от месец. Ла Торе отивал в седалището на партията заедно с Розарио ди Салво, негов приятел и шофьор. Било малко след девет сутринта. Докато влизали в едно стеснение на пътя, пред тях се изпречил мотор, принуждавайки ги да спрат. Изсипал се първият откос от куршуми. Тогава от някакъв автомобил слезли други мъже, за да довършат работата. Ди Салво носел пистолет: стрелял няколко пъти, но това не помогнало да защити себе си, нито секретаря на ИКП. Никой от двамата не успял да се спаси.
Малко след това на улица "Турба" около двете безжизнени тела и унищожената им кола се събра тълпа от приятели. Фалконе също бе там заедно с Роко Киничи и с полицай Нини Касара, сивите им, напрегнати лица бяха сковани от тъмно предчувствие за смърт.
За убийството веднага бе поета отговорност от Организираните пролетарски групи, но има повече от едно съмнение, че убийците трябва да бъдат търсени другаде. Ла Торе беше работил по проектозакон, с който да въведе престъплението "мафиотско сдружение", по-подробна дефиниция от тази на престъплението "престъпно сдружение": предвиждащ по-конкретно изземването на имуществото, придобито от групировките.
Фалконе вече е прочел статиите, които говорят за двойното убийство, затова прелиства вестника, докато стига до местните страници. Погледът му пада върху малка снимка в светската хроника на Трапани. Празненство в дома на важна клечка, която често канеше него и Рита, докато все още живееха там. По нейно настояване няколко пъти дори бяха отишли. Изглежда, че на нея все още ѝ харесва да ходи на тези партита, защото е заснета с редица други гости, всички елегантни и усмихнати. До Рита стои новият ѝ съпруг, председателят на Съда в Трапани, Кристофоро Джена.
Фалконе преглъща горчивия хап. Опитва се по всякакъв начин да загърби всичко, и като цяло му се получава. Но невинаги е лесно. За толкова много крачки, които прави напред, от време на време му се случва да направи някоя и назад.
