Bulgaria

КЗК прехвърли топката към КЕВР за спекулациите на пазара на ток

Няма коментари.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) завърши дългоочаквания си секторен анализ за борсовия пазар на електроенергия в България. Той бе започнат преди повече от година след множество сигнали и съмнения за евентуални манипулации и спекула от страна на определени търговци или производители на ток, като се очакваше да хвърли повече светлина върху сделките с енергия.

Резултатът обаче е по-скоро разочароващ. Анализът е "удавен" в статистика за производителите, търговците, производството на ток, направен е и преглед на законодателството, но реално липсва конкретика за това има или няма "игра" с цените на тока. На над 160 страници са разгледани няколко сигнала, подадени от работодателите или от браншовите сдружения, но в основната си част те са препратени "по компетентност" към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). За останалите КЗК счита, че проблеми няма.

Абонирайте се за Капитал

На повърхността

КЗК е установила, че проблемите на енергийната борса са свързани с процедурата на самите търгове и подаването на оферти за цени и количества. Цитира се анкета сред пазарни участници, които се оплакват от пропуски при двустранните договори, които според тях благоприятстват извършването на пазарни злоупотреби. Посочват се и други спорни моменти в борсовите правила, които ограничават или биха могли да бъдат използвани за ограничаване на конкуренцията. Но конкретно становище на КЗК по тези въпроси липсва.

Вместо това антимонополистите цитират конкретни случаи, при които цената на борсовия ток е била спорна или много висока. Една от разглежданите дати например 3 юли 2019 г., когато в сегмента "Ден напред" бе поставен абсолютен рекорд за лятото от над 195 лв./мВтч. Тогава според КЗК е имало намалено предлагане и значително търсене на електроенергия. Възможно било това да се дължи на пазарна манипулация, като например задържане на мощност от страна на производители, но нарушението е от компетенциите на енергийния регулатор, изтъкват от КЗК и препращат случая към КЕВР.

Ковачки го няма

По сигнал на Асоциация свободен енергиен пазар КЗК е разгледала и сделки на свързваните с бизнесмена Христо Ковачки фирми - "Юропиан трейд оф енерджи" и "Гранд енерджи дистрибюшън". За първата фирма се твърди, че в края на юни м.г. е сключила две сделки на непазарни цени.

Случаят е особено показателен. На 27 и 28 юни 2019 г. чрез една от борсовите платформи по мъгляв начин е продадена енергия за над 150 млн. лв. Офертата "купува" е от "Юропиан трейд оф енерджи", а предложената цена е под пазарната в сравнение с други сделки със същия срок на доставка - от 1 юли 2018 г. до 30 юни 2019 г. Въпреки това се явяват продавачи, които да осигурят въпросното количество електроенергия. Имената им остават скрити, тъй като правилата на борсата допускат това, но подозренията са, че става дума за централи, също свързани с Христо Ковачки.

Формално сделката е законна, но показва сериозни пропуски в правилата за борсовата търговия - позволява се анонимна търговия между предварително договорили се партньори. Макар това на практика да изкривява свободния пазар, от КЗК не виждат проблем. И отново препращат казуса към КЕВР.

При енергийния регулатор се озовава и сигналът, свързан с "Гранд енерджи дистрибюшън". В него се твърди, че е имало манипулации при тръжните сесии за покупка на ток от АЕЦ "Козлодуй" през 2019 г.

Освен това КЗК за пореден път не открива никаква връзка на Ковачки с всички дружества от енергетиката, за които публично се знае, че са свързани с него и, за които работодателите са подали конкретни сигнали. Краткото обяснение на монополистите е, че крайните собственици на редицата топлофикации, ТЕЦ-ове, търговци и др. са офшорни фирми с чуждестранни физически лица. Самият Ковачки твърди публично, че е само консултант на въпросните фирми, но достатъчно ясно беше посочен от главния прокурор Иван Гешев като отговорен за случващото се в тях.

Сделката на индустриалците

По сигнал на "Гранд енерджи дистрибюшън" пък КЗК разглежда и борсовите сделки от 12 декември 2018 г. и на 28 юни 2019 г., при които големи индустриални потребители като "Стомана индъстри", "Биовет", "Холдинг Загора"и др. успяха да купят енергия от АЕЦ "Козлодуй" на по-ниски от пазарните цени. Интересното в този случай беше, че инициаторите на търговете бяха самите потребители, като именно те определиха и цената, а АЕЦ-а склони да им продаде. Обикновено ситуацията е точно обратна - производител обявява търг и купувачите наддават.

В хода на проучването КЗК е изискала информация от ядрената централа за причините, поради които не е продала ток и на обявените по същото време други търгове от купувачи със същите параметри, но при по-високи цени, от които само би спечелила. Дружеството обаче не дава конкретен отговор, а само обръща внимание, че параметрите на един търг могат да бъдат много и различни. В крайна сметка КЗК праща казуса в КЕВР за по-детайлен преглед.

(Не)прозрачност

Пазарното обединение във всички сегменти в най-кратки срокове е едно от решенията за слабостите на борсовия пазар, смятат от комисията на Юлия Ненкова. Част от мерките за повишаване на прозрачността при търговия на едро с електроенергия са свързани с публично достъпни данни за моментното производство на ток от всеки един производител в страната. Правилен ход би било и публикуването на актуална информация за степента на използване на междусистемните преносни капацитети и др., отчитат от КЗК.

Антимонополната комисия отчита и редица бариери пред новите участници на борсовия пазар. Някои от тях са се оплакали от честите промени в нормативната база. Проблем е и липсата на ясна визия и стратегия за развитието на пазара в дългосрочен план. Това възпрепятства правилното планиране и прогнозиране, които са съществени условия за реализацията на нови производствени мощности, отчитат от антимонополния орган.