Можете ли да си позволите да се пенсионирате? По-вероятно е днес отговорът на този въпрос да е не, отколкото преди година. Особено за онези, които са достатъчно възрастни, за да си го зададат. Възраждането на инфлацията подкопава реалната стойност на спестяванията. Високите лихви станаха причина за преоценка на стойността на облигации и акции. Резултатът е, че пулът от спестявания, с които бъдещите пенсионери се надяват да живеят, се стопява. Специалистите открай време предупреждават, че заради застаряване на населението има по-малко работещи на един зависим от тях, с което портфейлът ще бъде под все по-голям натиск - проблем, известен като пенсионна бомба със закъснител. Днес фитилът изглежда много по-къс.
Предстоящите пенсионери често са съветвани да прехвърлят средствата си в облигации за сметка на акциите в подготовката за спиране на работа, за да се защитят от големи корекции на фондовия пазар. Пенсионните фондове тип "жизнен цикъл" често инвестират 90 - 100% от активите на младите работещи в акции, стратегия, която цели да улови по-високата доходност, която търгуваните книжа генерират за дълги периоди. След което, когато осигурените наближат пенсионна възраст, трансферират по-голяма част от активите им в държавни облигации, за да съхранят стойността. Но с по-малко от месец до края си 2022 г. ще запише рекорд за най-лоша година за цените на облигациите. Типичен портфейл на служители, които скоро ще се пенсионират, е загубил 17% от януари.
Резултатът от това е, че ако преди година 65-годишен служител, който е спестил здравословните 2.5 млн. долара за пенсионирането си, инвестирайки 80% от тях в държавни облигации и 20% в акции, би имал след това годишен доход 100 хил. долара. Ако инфлацията беше останала скромна, подобен реален доход щеше да се получава през следващите 30 години. Сривът на цената на активите обаче означава, че портфейлът се е свил до около 2.1 млн. долара само за 12 месеца, което вече ще му позволи да тегли номинални годишни траншове от едва 83 хил. долара. В същото време растящата инфлация е изяла още 10% от този доход, оставяйки го само със 75 хил. долара в реално изражение. И свиването едва ли е свършило.
Това обедняване може да стане реалност за милиони. Много бейби бумъри се пенсионираха през 2021 г. Бордът на Федералния резерв в Сейнт Луис изчислява, че през октомври 2021 г. в САЩ е имало 3.3 млн. пенсионери повече в сравнение с 20 месеца по-рано. Над половината от американците на възраст над 55 години са излезли от пазара на труда, отивайки в пенсия, спрямо 48% през третото тримесечие на 2019 г. според проучване на мозъчния тръст Pew Research Center.
Това преобърна продължилото десетилетия увеличение на дела на работещите над 55 години, който само за година се върна обратно до нивата от 2007 - 2009 г. Подобен модел е очевиден и в клуба на предимно богатите страни на ОИСР.
Отново на работа
Данните от проучването вече показват, че някои наскоро пенсионирани обмислят да се върнат на работа. Тези, които не го правят или просто не могат, вероятно ще се сблъскат с по-слаби години, отколкото са очаквали. Но те няма да са единствените, които ще понесат тежестта на приспособяването. Някои ще бъдат поети под крилото на правителствата чрез схеми за социално подпомагане и осигуряване. И част от него ще бъде поета и от модел, който се среща все по-рядко: пенсионният план с дефинирани доходи (defined benefit - DB), където плащането е според стажа и платената през годините заплата.
Много от онези, които обмислят да се пенсионира днес, са прекарали голяма част от живота си, работейки в златната ера на схемите на db, където фирми или работодатели в публичния сектор, като например училища, са се съгласявали да плащат на работниците анюитет, след като спрaт да работят. Днес общите пенсионни активи в САЩ възлизат на около 40 трлн. долара, от които 17 трлн. се държат в подобни схеми с дефинирани доходи.
Типичното им изплащане е на стойност 2% от крайната заплата на работника, умножена по годините трудов стаж. Така учителка, наета, да речем, 40 години, която се пенсионира, когато заплатата й е била 80 хил. долара, ще получава 64 хил. долара годишно до края на живота си. По този начин работодателят поема целия инвестиционен риск, пред който човек иначе би се изправил; схемите на db, а не техните членове, са тези, които поемат загубите в цените на активите тази година. Някои планове също коригират изплащанията спрямо инфлацията.
Но тъй като очакваната продължителност на живота се повиши през последните десетилетия, застаряващото население увеличи натиска върху лихвените проценти. Постепенно за фирмите и агенциите от публичния сектор стана ясно какво представляват пенсионните схеми на db за работниците и колко трудно ще бъде за работодателите да спазват обещанията си.
Следователно от 80-те години на миналия век частният сектор започна постепенно да преустановява предлагането на такива планове: делът на служителите, включени в схеми на db в Америка, спадна от почти две пети до само една пета до 2008 г. Тогава напрежението на финансовата криза принуди много фирми да прекласифицират плановете db като такива с дефинирани вноски (на този принцип са универсалните фондове в България - бел. "Капитал"), при които работниците просто внасят определена сума във фонда без гаранция какво ще получат обратно след пенсиониране.
Работодателите в публичния сектор обаче имат много по-малък успех при намаляването на експозицията си към тези свръхщедри продукти. Резултатът е, че около 13 трлн. долара активи с дефинирани доходи се управляват от държавни, местни и федерални правителства. Много от най-големите схеми на db и някои от най-големите пенсионни фондове, съществуващи днес, се управляват от публични институции като Пенсионната система за държавните служители в Калифорния (Calpers) и Пенсионния план на учителите в Онтарио (otpp). Портфейлите на тези "зверове" на стойност стотици милиарди долари страдат точно когато все повече от техните членове са готови да поискат парите си.
Колко добре си финансиран
Начинът да се измери колко е лесно един пенсионен план да посрещне задълженията си в бъдеще е, като се разгледа неговият "коефициент на финансиране". Той сравнява портфейла от инвестиции, които притежава в момента, с очакваната бъдеща стойност на обещанията, които е дал на тези, които плащат. Сумата има три променливи части: стойност на текущите инвестиции, дисконтов процент, използван за изчисляване на настоящата стойност на бъдещите изплащания, и поток от очаквани бъдещи изплащания.
Третият от тях е най-труден за определяне, тъй като тези бъдещи изплащания се основават на неопределени окончателни заплати и колко дълго могат да живеят получателят и неговият съпруг. Оливия Мичъл, професор в Уортън, посочва, че потокът от доходи, който пенсионната схема на db може да дължи на някого, който се присъедини към плана днес, може да се простира повече от век в бъдещето.
И все пак другите два лоста - стойността на инвестиционния фонд и дисконтовият процент - решават дали съотношението на капитала се повишава или потъва. Най-лесният начин да управлявате пенсия е да съпоставите активите с пасивите, като закупите дългосрочни облигации, които се изплащат, когато пенсионерите почукат. Ако доходността на американските държавни облигации е еталон, да речем, тогава пенсионният мениджър може просто да купи части от тях. Ако стойността на тези активи падне, пенсионният план все още ще може да посрещне очакваните си бъдещи задължения: ще трябва само да държи облигациите до падежа и да разпредели доходността, която му е била обещана, когато ги е купил.
Тази стратегия обаче работи само ако планът е "напълно финансиран", тоест, ако паричните средства, с които трябва да започне, покриват 100% от очакваните задължения. Ако е недостатъчно финансиран, например защото вноските не са достатъчно високи или защото е направил някои лоши инвестиции в миналото, тогава влагането на всичките му активи в инвестициите, които печелят сконтовия процент на задълженията му, ще създаде фонд, който ще губи. Недостатъчно финансираните пенсионни планове ще трябва да се целят към "звездите" поне малко, като притежават акции в опит да запълнят дупката във финансиране. Това е рискован бизнес, но повечето фондове нямат друг избор, освен да се борят с него днес. Комбинацията от лоши инвестиционни години (като 2001 или 2008 г.), падащи дисконтови проценти, застаряващо население и политическата неприложимост да се иска от служителите да внасят повече тласна много db схеми на червено през последните години.
Изолирано, понижението на стойността на портфейла е лошо. Но по-високите лихвени проценти също могат да бъдат полезни, защото дори да навредят на стойността на активите, те намаляват настоящата стойност на бъдещите изплащания. Ето защо тази година не беше лоша за всички пенсионни планове. Действително корпоративните пенсии в Америка например се представиха доста добре. След успешната 2021 г. средният корпоративен фонд беше напълно финансиран в края на годината, за пръв път от 2007 г. След това те намалиха инвестиционния риск, като замениха много акции за облигации - промяна в разпределението на активите, толкова огромна и бърза, че може тя да е допринесла за края на ралито на американските акции в началото на тази година.
Държавните губещи
Корпоративните планове в други страни не са толкова щастливи, дори и само защото техните капиталови пазари не се представиха толкова добре в началото. Много британски схеми например все още не са достатъчно финансирани. През последните години това ги накара да приемат стратегии в опит да се предпазят от падащи лихвени проценти; едното, наречено "инвестиране, управлявано от пасиви" (liability driven investing), почти ги взриви през лятото. За да не изглеждат още по недофинансирани, когато лихвените проценти падаха, много британски фондове се заредиха с деривати, които щяха да изплащат, когато лихвените проценти паднаха, но изискваха от тях да заделят пари, когато те се покачат. Тъй като лихвените проценти скочиха рязко, много фондове се сблъскаха с искания за покриване на маржин - толкова големи, че заплашиха да погълнат всички пари, които трябваше да изплатят. Едва когато Английската централна банка се намеси, заплахата от внезапен фалит отпадна.
Но големите губещи през 2022 г. са държавните пенсии. Докато през последните 12 месеца средното съотношение на финансиране за частен план се е повишило от 97% на 113%, това на публичните американски пенсии, което беше 86% преди година, най-високото им ниво от 2008 г. насам, спадна до 69% - близо до петгодишно дъно.
Има две основни причини за това. Едната е, че дисконтовите проценти, използвани от публичните планове, вместо да бъдат сравнени с даден пазарен бенчмарк, се определят от външни комитети. Проблемът е, че тези комитети не намалиха сконтовите проценти с толкова, колкото се понижиха лихвените проценти през десетилетието, последвало финансовата криза, което затрудни повишаването им с много през тази година, тъй като лихвените проценти се повишиха отново. Това означава, че задълженията, с които тези пенсионни фондове трябва да се сблъскат в бъдеще, остават почти толкова високи, колкото преди.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Търсене на риск по принуда
В същото време инвестициите, които са направили те, се представят зле. Тъй като доходността на облигациите се понижи в развития свят през 2010 г., много недофинансирани планове се преместиха в по-рискови инвестиции като заеми с ливъридж, частен капитал, рисково инвестиране и дори криптопазари. OTPP притежаваше дял във FTX, борсатa за криптовалута, която някога се оценяваше на 32 млрд. долара, но фалира миналия месец.
Коефициентите на финансиране могат да се понижат само до момента преди пенсионните фондове да изпаднат в сериозни проблеми. "След като планът е финансиран само 40%, често няма връщане назад", прави гримаса Майк Росбъроу, бивш портфолио мениджър в Calpers, сега в изследователската фирма AllianceBernstein. Става почти невъзможно при такива нива пенсионният план да изплати годишните задължения на тези, които вече са се пенсионирали, от доходите, които получава от активите, които притежава. Вместо това е принуден да разпродаде тези активи. Това бързо се превръща в самоподдържащ се порочен кръг, тъй като колкото повече активи трябва да продаде, толкова по-малък става портфейлът, а финансирането става по-недостатъчно. Това може да продължи, докато активите достигнат нула - в този момент планът се превръща в "плащане в момента": той използва вноските на настоящите получатели, за да покрие тези на бившите служители, или се спасява с парите на данъкоплатците.
Това може никога да не стане проблем за Calpers. Калифорния е богат щат, който от години насочва част от бюджетния си излишък към своите пенсионни планове. Но това се превръща в опасна възможност в щати като Кентъки, Илинойс, Кънектикът и Ню Джърси, където държавните пенсионни планове сега са почти наполовина финансирани.
Дори и с всичките си проблеми пенсионерите, които зависят от недостатъчно финансирани публични планове за db, са много по-добре от тези, които разчитат на социално осигуряване. Трансферите за социално осигуряване се изплащат предимно от вноски, направени от настоящите работници. Това обаче започна да изглежда несигурно през 2008 г., когато тегленията надвишиха вноските за първи път. Излишъците от вноски дотогава бяха вкарвани в тръст. Но превишението на тегленията над вноските означава, че този фонд може да се изчерпи през 2035 г., след което държавата ще трябва да компенсира разликата. Съдбата на много пенсионери може в крайна сметка да зависи от желанието на правителството да ги спаси.
