МВР и прокуратурата още не знаят дали в България е използван шпионският софтуер "Пегас"

© Анелия Николова

Не е установено в България да е бил използван шпионския софтуер "Пегас" (Pegasus), но това не значи, че не се е случвало. Прокуратурата и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" все още извъшрват проверка дали "Пегас" е използван в България. Това заяви зам.-министърът на вътрешните работи Венцислав Катинов на конференция по темата за шпионския софтуер "Пегас" и как технологиите проникват в личното пространство и превземат демокрацията. Дискусията бе организирана от евродепутата Иво Христов съвместно с "Euractive Bulgaria".

Катинов припомни, че на 11 февруари започна проверка на прокуратурата, която се извършва заедно с ГДБОП като е изискана информация и от службите за сигурност и добави, че според българското законодателство използването на софтуера е престъпление. Проверката започна, за да се установи дали е извършвано неправомерно използване на софтуера "Пегас" в държавни структури с цел нерегламентирано подслушване на български граждани, след като за използването на софтуера се появиха множество публикации и журналистически разследвания, според които той е ползван не само в Полша и Унгария, но и в други европейски държави.

Евродепутат: България изнася шпионски софтуер

Софтуерът е създаден в базирана в Израел компания като първоначалната цел е била чрез него да се следят терористични организации и групировки, както и криминалния контингент. Той позволява дистанционно проникване в мобилното устройство, което дава достъп до телефонни обаждания, снимки, показва локация, всички текстови съобщения като има възможност дистанционно да се включат камера и микрофон. В момента обаче софтуерът може да се използва свободно от всеки, който го купи и това се прави както от правителства, така и от частни лица.

Заради това е необходимо да се изработят регулаторни мерки на европейско ниво, както и законодателство, което да регламентира отговорността, обясни Иво Христов.

Той посочи, че в случаи, в които управляващи партии, които купуват "Пегас" с цел политическа употреба срещу опозицията, може да се наблюдава, че често стават жертви на вътрешнопартийни скандали. Христов даде пример с подобни случаи в Полша и Унгария, където лидер на партия е използвал софтуера срещу опонент.

В Европейския парламент бе създадена разследваща комисия, която има за цел да анализира информацията не само за този, но и за други шпионски софтуери, а след това и да излезе с доклад с препоръки и мерки, които да бъдат обсъдени на политическо ниво.

На 8 ноември България, заедно с Кипър, беше посочена като основен износител на шпионски софтуер в Европа от докладчика на Анкетната комисия на Европейския парламент по скандала със следенето на граждани и политици, избухнал около израелската програма за подслушване "Пегас". Тогава нидерландският евродепутат София инт Велд (група "Обнови Европа") представи в Брюксел заключенията си след седеммесечна работа, като заяви, че всички европейски държави използват шпионски програми.

През юли международно журналистическо разследване установи, че "Пегас" заразява както "Айфон", така и устройства с "Андроид". Неправителствените организации "Форбидън сторис" и "Амнести интернешънъл" са се сдобили със списък с 50 хил. телефонни номера, които клиенти на "НСО груп" са подбрали да бъдат следени. В него са поне 180 журналисти, 600 политици, 85 правозащитници и 65 бизнесмени.

В списъка има телефони от 50 държави, но много от номерата са групирани в 10. Сред тях от Европа изрично е посочена Унгария. Сред страните, използвали най-активно "Пегас", са и Азербайджан, Бахрейн, Индия, Казахстан, Мексико, Мароко, Руанда, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Сред следените е мексиканският журналист Сесилио Бирто, убит няколко седмици след появата на името му в този документ от 2016 г.

"Пегас": Софтуер за следене на журналисти и опозиционери е използван в 50 държави

"Комисия констатира, че 14 европейски държави легално са се сдобили със суфтуера. Този софтуер не просто може да влияе на политическия процес, но и на всеки човек. Когато установи, че е следен, той ще осмисля действията си по различен начин. Той може да промени и мотивацията и нагласите на хората, особено ако тези хора са свързани с власт, пари или боравят с информация. Така например, ако журналист е следен с "Пегас", той рискува да загуби източниците си, които ще се страхуват да не бъдат разкрити", коментира Христов.

"Частният пазар за шпионски софтуери процъфтява с хиляди клиенти, а оценката на този бизнес расте непрекъснато като в момента се оценява на около 12 млрд. долара. Това са изключително сложни шпионски инструменти, които се продават на свободния пазар. Нужна е значителна промяна в законодателството и въвеждане на регулация. Такава употреба в България към момента не е установена", коментира зам.-министърът на вътрешните работи, въпреки че България бе спомената като една от държавите, от които се разпространява този софтуер.