Нидерландия може да преразгледа въпроса едва когато стане ясно, че в България има действаща правова държава, способна да се справи с корупцията и организираната престъпност.
Краткото обяснение от едно изречение защо ще продължим да гледаме Шенген през крив макарон отприщи канонада от критики на голяма част от българските "политици" срещу правителството на Марк Рюте. Очаквано реакциите бяха първосигнални и без грам самокритика защо за повече от десет години правителства, парламенти и президенти не можаха да убедят всички страни в ЕС, че страната заслужава да влезе в шенгенското пространство. И всички заедно не разбраха, че покриването на технически критерии не е достатъчно, защото членството ни в Шенген трябва да носи за останалите страни повече ползи, отколкото рискове.
От бизнес към геополитика
Ако българските политици се опитат да проумеят това, ще разберат, че имат доста работа за вършене. Защото Западът, не само Нидерландия, вижда частните граници "Росенец" и "Капитан Андреево", през които не се знае какво влиза, както и бежанци, които си плащат, за да минат през страната.
Не е случайно, че именно северните страни и Нидерландия, които бяха против плана за възстановяване, защитиха механизма за върховенството на закона на фона на увеличените публични разходи на ЕС. Те са наясно, че немалко държавни лидери са склонни да въздействат прекомерно върху независимостта на правосъдието. И се стремят да предпазят интереса на данъкоплатците от богатите държави, които са нетни донори за фондовете на ЕС, от злоупотреба с техните пари.
Гледай Будапеща, мисли за София
Унгария и Полша са в конфликт с Брюксел от години. Варшава направи съдебна реформа, която подкопа независимостта на съдиите, а Будапеща има проблеми с обществените поръчки, конфликта на интереси и корупционно изразходване на средства от ЕС (не звучат ли точно като проблемите в България?).
Унгария е напът да стане първата страна в ЕС с блокирано еврофинансиране - около 13 млрд. евро, защото според ЕК предложените от правителството на Орбан мерки за възстановяване на върховенството на правото няма да променят фундаментално системата, изградена върху корупция. Последната дума ще имат европейските лидери, като решението за пръв път ще се гласува само с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие.
София е поела ангажимент да реализира дългоочакваните реформи в съдебната система, справянето с корупцията и други проблеми, които така и не изпълни.
Предложението на ЕК е ясен знак към останалите проблемни държави в съюза, включително България. София е поела ангажимент да реализира дългоочакваните реформи в съдебната система, справянето с корупцията и други проблеми, които така и не изпълни. След очевидния провал на мониторинговите доклади за върховенството на правото сега това трябва да се случи чрез договорените реформи в плана за възстановяване, но засега продължават да са само на хартия. Ако скоро не започне реалното им изпълнение, България, която е нетен бенефициент от фондовете на ЕС, рискува замразени средства както по плана, така и от оперативните програми до 2027 г.
Унгария и България имат още една допирна точка - геополитическо залитане към Москва. Будапеща се опитва да блокира част от санкциите на ЕС срещу Русия, а София се опитва да заобикаля някои от тях.
Руската агресия обаче вече променя наложения през последните десетилетия мироглед в Европа, че политиката се определя от изграждане на мрежи в търговията и икономиката. В условията на новата геополитическа реалност толерантността към троянски коне на Русия в ЕС е изчерпана. И ако българските политици не желаят да го разберат, уверено ще се позиционираме като периферия на ЕС. И за това няма да е виновна Нидерландия.
Ако към пъзела управляващи и опозиция добавят и ефектите от руската инвазия в Украйна, ще осъзнаят, че Европейският съюз полага усилия да се трансформира от "бизнес организация" в геополитически фактор. Да, съвсем до скоро Брюксел беше беззъб по отношение на явните признаци на автократично управление на страни като Унгария, Полша и България. Арсеналът от мерки беше със символичен ефект, защото така бяха решили лидерите на съюза през годините. Причината - ЕС е създаден с цел улесняване на бизнеса и доскоро това беше основният му приоритет. Дълбоката криза в резултат от пандемията провокира началото на промяната, а шокът и щетите от войната на Русия в Украйна я ускоряват.
Членството ни в Шенген трябва да носи за останалите страни повече ползи, отколкото рискове.
Тази промяна може да ни се струва мудна и колеблива, но е в ход. Германия и Франция бяха в основата на създаването на фонда от 750 млрд. евро за възстановяване от корона кризата. Няколко северни страни, водени от... Нидерландия, бяха против раздаването на милиарди евро грантове на държавите. Така срещу финансирането по този план страните се задължиха да извършат реформи, което се случва за пръв път.
Също за пръв път лидерите на ЕС могат да спрат европейско финансиране за страна от съюза заради проблеми с правовата държава, които могат да доведат до ощетяване на европейския бюджет. Това решение може да бъде взето с квалифицирано мнозинство, а не единодушно. Полша и Унгария обжалваха регламента в Съда на ЕС. Срещу тях застанаха... Нидерландия, заедно с Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Люксембург, Финландия, Швеция, които настояват за спазването върховенството на закона.
