Bulgaria

Новият закон за марките и географските означения дава повече сигурност за бизнеса

Няма коментари.

Пепи Кузева е юрисконсулт и младши асоцииран партньор в екипа на Адвокатско дружество "Попов, Арнаудов и партньори". От 2013 г. специализира в областта на защита на обекти на индустриалната собственост. Притежава опит в производства по регистрация и защита пред национални и чуждестранни администрации, както и в административни и съдебни производства.
В края на миналата година влезе в сила новият Закон за марките и географските означения (ЗМГО), насочен към подобряване на нормативната уредба в тази област и съответствие между българското и европейското право в областта на защитата на търговските марки и географските означения. Със закона се транспонира Директива (ЕС) 2015/2436 от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, която определя основните принципи в тази област и оставя на държавите свобода да въвеждат по-детайлни правила. В същото време чрез нея се гарантира, че регистрираните марки се ползват с една и съща защита в правните системи на всички държави членки. Крайната цел е повишаване на ефективността и правната сигурност за бизнеса и потребителите.

Ключовите промени касаят премахването на изискването за графично представяне на марките; абсолютните основания за отказ на регистрацията; защита на наименованията за произход и географските указания; засилване закрилата срещу недобросъвестното заявяване на търговските марки; ефективна борба срещу фалшифицирането на марките.


Втората група промени произтичат от практиката по прилагане на действащия Регламент 2017/1001 от 14 юни 2017 г. относно марката на ЕС.

Абонирайте се за Капитал

Марки

Новият закон изменя дефиницията за марка. Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.

От определението за марка отпада изискването за графичното й представяне. Така на заявителите се предоставя възможност да регистрират нови видове марки - звукови марки, марки съдържащи движение, мултимедийни марки, холограмни и др. Изискването е при подаване на заявката за регистрация на марката тя да бъде представена по начин, който позволява ясно и точно определяне на предмета на закрила, както и представянето ѝ в регистъра на марките.

Новият закон разграничава три вида марки: търговска марка, колективна марка и сертификатна марка. Отпада марката за услуга, каквато съществуваше по предишния закон, а регистрираните марки за услуги занапред ще бъдат наричани само търговски марки.

Промени в абсолютните основания за отказ на регистрацията

Законът въвежда накои модификации на досегашните основания за отказ, както и някои нови основания. Разширяването на обхвата на някои основания в сравнение с отменения ЗМГО е в резултат от премахването на изискването за графично представяне.

Съгласно новата редакция, не се регистрира знак, който се състои изключително от: Въведено е ново основание за отказ, съгласно което се отказва регистрацията на марка, която се състои от или възпроизвежда в своите съществени елементи наименованието на по-ранен растителен сорт, регистриран съгласно националното законодателство, законодателството на ЕС или международни актове, по които България и ЕС са страна, предвиждащи правна закрила на сортовете растения, когато марката и растителният сорт се отнасят до идентични или близко свързани видове.

Разширен обват на закрила при относителните основания за отказ

Разширен е обхватът на закрила при относителните основания за отказ по отношение на марките, ползващи се с известност (чл. 12 от новия закон). Марката следва да се ползва с известност на територията на България, или в случаите на марка на ЕС - на територията на ЕС.


Разширен е кръгът от лицата, които имат право да подават опозиция срещу регистрацията на търговски марки: Интересна е и разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от новия закон: при опозиция, подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България, не се регистрира марка, когато тя е идентична или сходна на нерегистрираната марка и е предназначена за стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които нерегистрираната марка се използва, и във връзка с които за нея е подадена заявка за регистрация, при условие че нерегистрираната марка е действително използвана преди датата на подаване на заявката за регистрация или датата на приоритета на по-късната марка и това използване продължава до подаването на опозицията.

Повече информация в Регистъра

Друг нов момент, който ще улесни всички заинтересовани, е разширяването на информацията за заявките и регистрациите, която се съдържа в Регистъра на Патентното ведомство. Той вече ще включва информация относно оттегляне на заявката, за прекратяване на производството по заявката или за отказ; за разделяне на заявката; данни, че марката е регистрирана в резултат на доказана придобита отличителност за част или за всички стоки или услуги от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ), за които е била заявена; за подновяване на регистрацията на марка; за прекратяване действието на регистрацията на марка; данни за подадена опозиция; данни за образувани производства за отмяна или заличаване на регистрацията на марката; данни за заместване на регистрацията на марка с международна регистрация; данни за промяна на името и/или адреса на заявителя, съответно на притежателя на марката, прехвърляне, лицензионен договор, обезпечение, принудително изпълнение, особен залог, несъстоятелност и други.


В тази връзка, заявителят, съответно притежателят, на марка е длъжен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в едномесечен срок от извършването й. Срокът по отменения закон беше по-дълъг - три месеца.

Новият ЗМГО предвижда, че Патентното ведомство информира притежателя или неговия представител за изтичането на срока на действие на регистрацията най-малко 6 месеца преди това, каквото задължение до момента нямаше. Това е допълнителна ангажираност към бизнеса и физическите лица притежатели на права върху търговски марки. Ведомството не носи отговорност, ако е обективно възпрепятствано да предостави тази информация.

Проверки

С оглед качествената защита на правата на притежателите на търговски марки, законът предвижда и нови състави на административни нарушения. Размерите на налаганите глоби или имуществени санкции е увеличен значително - до 7 пъти. Тези разпоредби се прилагат и по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на България.

Сред една от многото промени е и изменението на митническия режим, като се предвижда възможност за забрана както на вноса, така и транзитното преминаване на стоки от трети спрямо държави от ЕС - ако стоките или техните опаковки са означени с идентична или объркващо сходна марка, освен ако деклараторът или държателят на стоките не докаже, че притежателят на регистрираната търговска марка няма право да забрани пускането на стоките в държавата на крайно местоназначение.

Приложимост на новата уредба към вече започнали производства

Съгласно Преходните и заключителните разпоредби на закона, той се прилага за заявките за регистрация на марки и географски означения, както и за исканията за отмяна и заличаване на регистрация, по които няма влязло в сила решение.

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:


Искам да получавам бюлетина Легал Компас

Друг съществен момент е, че регистрациите на географските означения по отменения закон за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008, за някои категории лозаровинарски продукти съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013 и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014, се прекратяват от деня на влизането в сила на новия закон. Отделно от това се прекратяват и производствата по заявките за регистрация и по заявките за вписване на ползвател на тези видове географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането в сила на новия ЗМГО.

Заличаване на географски означения за земеделски продукти и храни, извършени по стария закон

По силата на изменение в стария закон, обнародвано на 24 юли 2018 г., регистрациите на географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, извършени до влизането му в сила, се заличават от деня на вписване на съответното наименование в регистъра по чл. 11 или чл. 22 от същия Регламент, но не по-късно от една година от влизането в сила на закона. Именно в тази връзка на притежателите на географски означения, регистрирани по силата на ЗМГО през изминалата година следва да са издадени удостоверения за заличаване. Посочените географски означения се заличават считано от датата на подаване на заявките за регистрацията им.

Тази уредба е доразвита с новия ЗМГО, който предвижда, че не се образуват административнонаказателни производства за нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, извършени до влизането в сила на новия ЗМГО. Образуваните административнонаказателни производства за такива нарушения се прекратяват. Логиката е, че няма как да се констатират нарушения на права по заличени регистрации.

Същевременно обаче не са прекратени производствата, образувани по гражданскоправни искове за нарушения. По силата на предходния закон, заличаването не засяга влезлите в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди заличаването, което е изключение от общото правило за обратно действие на заличаването. С други думи, единствената хипотеза, при която не се прилага обратното действие на заличаването е при влезли в сила решения, които са изпълнени.

С оглед на горното, образуваните производства по гражданскоправни искове за нарушения на практика следва да бъдат прекратени, поради отпаднало основание - липса на географско означение, правата върху което да са нарушени. Заличаването на географските означения се случва по силата на самия Регламент (ЕС) № 1151/2012, като удостоверенията за заличаване, издавани от Патентно ведомство са с декларативен ефект. В тази връзка, исковете за нарушения на правата върху географски означения, регистрирани по силата на стария ЗМГО, се явяват недопустими. Постановените съдебни решения, които не са влезли в сила, следва да бъдат обезсилени. Основание за това не е конкретен текст от новия ЗМГО, а фактът на заличаването им.

Тези прекратявания налагат и прекратяване на действието на регистрацията на марки, в които се съдържа регистрирано по реда на този закон географско означение, когато се отмени вписването като ползвател на географското означение на притежателя на марката.

Очаква се промените и новите правила да са в полза на бизнеса и икономическия растеж, а също така да засилят защитата на търговските марки и географски означения, чрез подобряване на досегашната нормативна уредба на обектите на индустриалната собственост.