САЩ преосмислят стратегията си за справяне с китайската икономика

Фокусът е върху това дали Джо Байдън ще намали митата, но реалните действия са насочени на друго място

Екипът на Байдън положи усилия да постави санкциите на по-стабилна правна основа, като същевременно ги направи по-целенасочени    ©  Reuters

Често се казва, че Китай е рядка област на консенус в американската политика. Почти всички са съгласни, че нешо трябва да се направи, за да се противодейства на възхода му. Но тази външна проява на единство прикрива разделения и дори объркване за това какво точно трябва да се направи, най-вече в икономическата сфера. Дали крайната цел е да се отвори китайският пазар за американски бизнеси, или да се прекъснат търговските връзки с Китай?

За администрацията на Джо Байдън тези противоречия даоведоха до продължителни обсъждания - дотолкова, че някои критици я обвиняват в парализа. Привидно безкрайният дебат дали да се премахнат митата за Китай е последният пример за нерешителност. Въпреки това бавно подходът на Байдън към китайската икономика се оформя. Следващите седмици може да определят дали тя ще е решителна и последователна стратегия, или бъркотия от противоречия.

Промяна

Наративът е достатъчно ясен. В реч през май държавният секретар Антъни Блинкен сведе политиката на Байдън за Китай до три думи: "инвестирай, съгласувай, конкурирай". Тоест САЩ трябва да инвестират в собствените си сили; да се съгласува повече със своите съюзници; и да се противопостави на Китай, когато е необходимо. Ако оставим настрана увъртанията, това всъщност са добри категории за разбиране на начина, по който администрацията на Байдън се опитва да се справи с китайската икономика.

Да започнем с конкуренцията. Тя заема централна роля при Доналд Тръмп, който поведе САЩ от продължителното желание да "се състезава" с Китай към по-изострено съперничество с него. Към момента, когато напусна офиса, средните американски мита за китайски продукти се бяха покачили от около 3% до близо 20%, показват изчисленията на Чад Баун от Peterson Institute for International Economics. Непосредственият въпрос за Байдън е какво да прави с това завещание.

Заради високата инфлация Байдън иска да намали ценовия натиск. Премахването на митата за Китай - които на практика представляват данък върху потребителите - на теория би помогнало. На практика това може да има много малък принос. Едно проучване на Peterson Institute показва, че премахването на митата ще понижи годишната инфлация, която в момента надмина 8%, със само 0.3 процентни пункта. От една страна, всяко малко намаляване е от значение. От друга, Байдън не желае да направи нещо, което ще бъде представено от републиканците, а може би и от самият Китай, като капитулация.

Дори в собствената му администрация мнозина приемат, че митата са ценно влияние. Най-вероятният резултат ще са минимални промени. Първите мита на Тръмп бяха насочени срещу продукти като например полупроводници. Но по-късно те засегнаха стоки като обувки, нанасяйки по-пряка вреда на потребителите. Следователно премахването на митата върху някои потребителски продукти изглежда като лесно решение. Отвъд това опозицията срещу намаляването се изостря. "По отношение на тарифите за високотехнологични продукти или промишлени суровини администрацията на Байдън може да иска да ги увеличи значително, като същевременно премахне други. Тя трябва да определи кои от тях работят и кои не", казва Клет Уилемс, ветеран от търговския екип на Тръмп. Ястребите приветстват факта, че САЩ намалиха вноса от Китай в сравнение с началото на търговската война.

Администрацията на Байдън също е обсъждала дали да започне нова проверка на икономическото поведение на Китай. Голямото разследване на Тръмп, проведено съгласно раздел 301 от американското търговско право (използва се за справяне с проблеми, които не могат да бъдат решени в рамките на СТО), беше фокусирано върху китайския "принудителен трансфер на технологии". Мнозина в администрацията на Байдън смятат това за погрешната диагноза. Инстинският проблем е по-широкият държавен капитализъм в Китай.

Нова проверка на китайските субсидии

Ново разследване по раздел 301 би могло да постави китайските индустриални планове и субсидии на преден план в икономическите недоволства на САЩ. От интелектуална гледна точка това би било привлекателно. "По-голямото предизвикателство ще бъде дали администрацията е готова да направи това, което казва 301. Готова ли е да наложи значителни нови санкции на Китай", казва Скот Кенеди от мозъчния тръст във Вашингтон Centre for Strategic and International Studies. Забавянето на Белия дом в обявяването на ново разследване по раздел 301, въпреки че месеци наред се говореше за него, разкрива неговата нерешителност.

Политика на Байдън за Китай - инвестирай, съгласувай, конкурирай

Друга част от съревнованието на САЩ с Китай са икономическите санкции срещу компании. Администрацията на Тръмп проправи пътя, поставяйки китайските индустриални шампиони от Huawei, гигант в телекомуникациите, до DJI, производител на дронове, в правителствения "черен списък", като по този начин попречи на американските компании да им продават всякакви стоки без разрешение. До края на своя мандат обаче неговите методи ставаха все по-хаотични, като израз на това беше неуспешното настояване китайският собственик на изключително популярното приложение TikTok да отдели американския си бизнес.

Екипът на Байдън положи усилия да постави санкциите на по-стабилна правна основа, като същевременно ги направи по-целенасочени. По-голямата част от черните списъци с компании на Тръмп все още са в сила. Байдън добави към тях, включително забрани американските инвестиции в редица китайски технологични компании за наблюдение. Също така се обмислят нови правила за блокиране на достъпа на чуждестранни конкуренти до личните данни на американци, което може да засегне и TikTok. Като цяло, подходът на Байдън не прилича толкова на отстъпление от борбата на Тръмп с Китай, колкото на нейното професионализиране.

Съгласуване със сюзниците

Втората част от стратегията на Байдън - съгласуването със съюзници - го отличава много от неговия предшественик. Докато Тръмп се наслаждаваше на пренебрежението към най-верните съюзници на САЩ, Байдън упорито възстановяваше отношенията. Основата на неговия подход към Азия беше представен през май със стартирането на Индо-тихоокеанската икономическа рамка (IPEF), която свързва страните, представляващи 40% от световния БВП. Индия, Япония и Виетнам са част от нея и, което е най-важно, Китай не е. Друг плод на усилията на Байдън беше съвместното изявление в края на срещата на върха на Г-7 на 28 юни, в което се пое ангажимент за "намаляване на стратегическите зависимости" от Китай.

Съществуват съмнения, че тези хубави думи ще доведат до конкретни действия. Посланията, споделени от няколко азиатски дипломати за IPEF, са забележително сходни: добре е САЩ да се върнат на масата, но единственото ястие, което се предлага, е рядка каша. IPEF ще провежда дискусии по всякакви теми, от декарбонизацията до споделяне на данни, но няма да се обсъждат митата, които са основен елемент от традиционните търговски преговори. Администрацията на Байдън оспорва това описание. Старши служител посочва, че IPEF се фокусира върху веригите за доставки, като твърди, че проектът ще бъде съдържателен. След като разговорите започнат по-късно този месец, служителят смята, че споразумение за ускоряване на времето за пристанищно освобождаване може да бъде постигнато в рамките на една година.

Дори и това да се случи, мнозина в САЩ и в чужбина са разочаровани, че Байдън няма да направи повече в областта на търговията. Упорита двупартийна група политици във Вашингтон все още настоява САЩ да се присъединят отново към Транстихоатлантическото партньорство, регионална търговска сделка, от която Тръмп се оттегли. Съюзници като Япония ще бъдат доволни от това. Те вярват, че създаването на нови вериги за доставки е от изключително значение за намаляването на зависимостта от Китай. За администрацията на Байдън обаче идеята е неприложима; тя се страхува да не отчужди поддръжниците на профсъюзите и да не разгневи предпазливата към търговията общественост. Незадоволителният извод е, че желанието на Байдън да се съюзи със съюзниците си в стратегията си за Китай не може да стигне далеч.

Ако Байдън успее да подобри вътрешното производство, тази победа може да се окаже с цената на по-високи цени за потребителите, намалена ефективност и в крайна сметка по-нисък икономически растеж. Наистина той възстановява влошените отношения със съюзниците си. Но в други аспекти неговата стратегия за справяне с Китай изглежда като усъвършенстване на борбата с голи ръце, започната от Тръмп.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved.

Трудните инвестиции вътре в страната

Това се отнася до последния елемент от подхода на Байдън: инвестиране в страната. Това е областта, където думите и действията са най-разделечени. Все пак водещият план на Байдън, неговият пакет от мерки за социална защита и борба с климатичните промени "Build Back Better", все още не е приет от Конгреса. Сега е крайно време за инициатива, която е замислена като отговор за Китай. Сенатът и Камарата на представителите приеха два алтернативни законопроекта с една и съща основна част: план на стойност 52 млрд. долара за подобряване на капацитета на САЩ за производство на полупроводници. Планът на Сената е по-скромен и е получил двупартийна подкрепа. Този на Камарата, почти изцяло подкрепен от демократите, съдържа смесица от мерки - включително финансиране за спасяване на кораловите рифове.

Източник: Reuters

Хора, запознати с преговорите за преодоляване на различията, твърдят, че в последно време е постигнат напредък, който доближава обединения законопроект до варианта на Сената. Един елемент от законопроекта на Камарата може да оцелее в съкратена форма: създаването на механизъм, който за пръв път ще изисква американските компании да съобщават на правителството за отвъдморските разходи, което увеличава възможността Белият дом да блокира някои инвестиции в Китай. За да може законопроектът да бъде приет преди междинните избори през ноември, споразумението вероятно ще трябва да бъде постигнато, преди Конгресът да излезе във ваканция през август.

Дори без този законопроект, администрацията на Байдън се опитва да даде тон за инвестиционен тласък у дома. Тръмп приканваше и заплашваше компаниите да открият заводи в САЩ, но постигна ограничен напредък. Голямата инициатива на Байдън, която привлече по-малко заглавия, е мащабен преглед на веригите за доставки. През февруари правителството публикува шест отделни доклада, които обхващаха полупроводници, батерии и др. Това не е равносилно на индустриална политика от мащаба на китайската. Но целта е да се насочат финансиране и стимули за укрепване на американската производствена база.

Планът на Байдън може да бута отворена врата. От самото начало на неговата администрация компаниите са обявили инвестиции за над 75 млрд. долара за производство и изследване в областта на полупроводниците в САЩ. Това е отчасти в отговор на действията на Байдън, но също е признаване на уязвимостта на глобалните вериги за доставки. В действителност може би най-ефективната политика за оттегляне на компаниите от китайския пазар е безумният стремеж на Си Цзинпин към "нулев ковид", който почти изолира страната.