Bulgaria
This article was added by the user . TheWorldNews is not responsible for the content of the platform.

"Скандално и срамно": Управляващите не успяха да намалят наказанията за критика към властта

Снимката е илюстративна.

© Надежда Чипева, Капитал

Снимката е илюстративна.

Последния сериозен трус в коалцията, след който не е известно как и дали ще продължи правителството, отлага вероятно за дълго време приемането на ключови промени, с които да се въведат по-леки наказания за обида и клевета срещу длъжностни лица и така да се гарантира правото на граждани, активисти и журналисти да критикуват властта и да сигнализират за нередности.


Правителството вече веднъж е оттеглило обсъждането и гласуването на измененията, като официалния мотив, е че ще бъде подготвен пълен пакет от мерки, свързани с подобряване на състоянието на медийната среда, сред които и въвеждането на отговорност за публикуване на жълти новини. Неофициално причината е че темата отново е предизвикала разнопосочни мнения в правителството и е оставена за обсъждане в по-удобен момент. Такъв обаче едва ли ще настъпи след оттеглянето на един от коалиционните партньори вчера.


Става дума за промени в Наказателния кодекс, разработени от Министерството на правосъдието в отговор на множеството осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), в които се констатира, че налаганите в България наказания за обида и клевета на длъжностно лице са се превърнали в инструмент за заглушаване на активни граждани, които сигнализират за нередности или критикуват властта, както и срещу критични журналисти и издатели. Промените предвиждат за тези престъпления да е допустимо освобождаване от наказателна отговорност или да се налага само на административна санкция, както и да се намалят част от глобите.

Според правозащитници промените са належащи, защото текстовете нарушават Европейската конвенция за защита правата на човека, както и българската Конституция.


"Това е един много стар проблем, който отдавна е идентифициран от ЕСПЧ - а именно - клевети и обиди, т.е.- критична реч срещу публични фигури се наказват по-строго по нашия наказателен кодекс, отколкото такива срещу обикновен човек. Това противоречи на основен принцип на свободата на словото, изведен в практиката на Европейския съд и дори преповторен, от нашия Конституционен съд през 1996 година в решение 7", коментира пред "Дневник" адвокат Александър Кашъмов, който е и член на работната група, подготвила промените.

По думите му "скандално и срамно е в 21 век, през 2022 година, нашите управляващи, които и да са те, да продължават да държат наказателна отговорност за критика към властта", анахронизъм, останал от в закона от 1968 г.

За измененията настоява от няколко години и от международната организация "Репортери без граници", която през април 2021 година отправи 10 конкретни препоръки за подобряване на медийната среда, сред които изрично беше посочено и намаляване на наказанията за обида и клевета на длъжностни лица. В началото на годината от правителството отправиха покана към организацията да участва в законодателни обсъждания, като за юли е предвидена и кръгла маса по основните проблеми на медийната среда у нас.

Междувременно Европейската комисия представи проект на директива с мерки по т.нар. стратегически дела срещу общественото участие, известни като SLAPP. Те са честа форма на съдебен тормоз срещу журналисти, за да бъдат отказани те от разследвания. Сред идеите на европейския документ е съдилищата да могат предсрочно да прекратяват съдебно производство като "явно неоснователно", когато то се води с цел съдебен тормоз срещу журналисти или защитници на човешките права. Във връзка с тази директива в Министерството на културата е формирана работна група, която да подготви и промени в България.

В опит за синхрон с европейските стандарти


Извънредна новина

Най-важните новини в момента, в който се случват - директно в имейла Ви.

Проектът за промени в Наказателния кодекс (НК) беше представен в средата март, като в мотивите е посочено че с тях се цели отговор на многото осъдителни решения срещу България от Европейския съд по правата на човека, както и хармонизиране на националното законодателство с международните изисквания, според които длъжностните лица могат да бъдат обект на обществена критика в по-широк обхват във връзка с изпълняваните от тях обществени функции.


Органите на власт, както и длъжностните лица, са обществени и политически фигури, които следва да могат да бъдат подложени на приемлива критика в по-широки граници, отколкото частните лица.

От мотивите за промени в НК


По измененията се работи от години, като по информация на участниците в работните групи по проекта при правителството на Бойко Борисов по времето, когато министър е бил Данаил Кирилов, текстовете са били спрени, въпреки че е бил готов.


В мотивите на промените, подписани от правосъдния министър Надежда Йорданова, са посочени няколко решения по жалби на активни хора, подали сигнали за корупция, които след това са се връщали към тях като бумеранг и чрез осъдителни присъди за клевета срещу хората, от които са се оплакали. Сред примерите е шофьор, сигнализирал, че катаджията, който го е спрял, е бил пиян или му е поискал подкуп, майка, подала жалба срещу учителка, тормозила сина ѝ. В мотивите е посочено и делото "Касабова и Божков срещу България", осъдени за клевета заради техни репортажи за трайно установена корупционна практика по приема в елитните гимназии в Бургас.

Проектът предвижда освен намаляване на наказанията и по-малки глоби на квалифицираните състави. Сега те предвиждат глоба от 3 хиляди до 15 хиляди лева при обида и клевета на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Предложението е глобата за обида да е от 500 до 10 хиляди лева, а за клевета - от 1000 до 15 хиляди лева.

"Така от една страна се защитава свободата на изразяване на мнение от страна на журналисти и други обществени фигури, като се ограничава възможността за налагане на прекомерни и непропорционални на извършеното парични санкции. От друга страна се осигурява възможност на националните съдилища да имат по-голяма свобода на преценка при налагане на съответното наказание в зависимост от тежестта на престъплението и обществената опасност, което то представлява, във всеки конкретен случай", пише още в мотивите на подготвените изменения.

Промените предвиждат още изключения от правилото, че за обида и клевета на длъжностно лице е невъзможно освобождаването от наказателна отговорност.


"Органите на власт, както и длъжностните лица, са обществени и политически фигури, които следва да могат да бъдат подложени на приемлива критика в по-широки граници, отколкото частните лица. Поради тази причина, с оглед на практиката на ЕСПЧ изглежда неприемливо за обида или клевета, насочени срещу органи на власт, да се носи винаги наказателна отговорност без възможност за нейната замяна с административно наказание, ако са изпълнени останалите условия на чл. 78а", мотивира се министърът на правосъдието Надежда Йорданова.


"Оттегля се" или се "отменя"


Точката е включена в дневния ред на правителственото заседание на 20-и април. От стенограмата се вижда, че премиерът Кирил Петков обявява, че точката се отлага. В протокола от заседанието обаче е записано различно - че точката се оттегля. "Дневник" изпрати въпроси до Министерството на правосъдието, но до приключването на работата по текста, отговор не беше получен.


От правителството уточниха, че промените ще бъдат включени в по-голям пакет с мерки за подобряване на медийната среда.


От свои източници, "Дневник" научи, че още преди да бъдат внесени за обсъждане на заседание на правителството, лидерът на БСП Корнелия Нинова и вицепремиер в кабинета е отказала да подкрепи подобни промени с мотив, че първо трябва да се подобри състоянието на медийната среда и след това да се предприемат такива мерки. На правителственото заседание подобна теза са заели и министърът на образованието Николай Денков, на спорта Радостин Василев и на вътрешните работи Бойко Рашков. "Дневник" не успя да се свърже за коментар, с никой от министрите.


Протоколът от заседанието на правителството от 20-и април.

Протоколът от заседанието на правителството от 20-и април.


Един много стар проблем


Адвокат Александър Кашъмов, който представлява българи по редица дела пред Европейския съд по правата на човека, коментира, че години наред няколко неправителствени организации обръщат внимание за това, че завишените санкции трябва да бъдат отменени и намалени.


"Това е един много стар проблем, който отдавна е идентифициран от ЕСПЧ - а именно - клевети и обиди, т.е.- критична реч срещу публични фигури се наказват по-строго по нашия наказателен кодекс, отколкото такива срещу обикновен човек", поясни той.


Скрийншот от стенограмата на заседанието на правителството от 20-и април.

Скрийншот от стенограмата на заседанието на правителството от 20-и април.


Добави, че въпреки многогодишните усилия на съдилищата да променят практиката, на неправителствените организации и на адвокатите такива дела и осъждания по Наказателния кодекс продължава да има. Едно от последните дела, заведени срещу България, е на журналиста от "Капитал" Росен Босев заради осъждането му от бившия председател на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. "Едни констатации и изявления, които се основаваха на разследвания и публична информация за тази публична личност, доведоха до осъдителна присъда в България. Съдия по делото беше Петя Крънчева, която е била обект на критични публикации на Босев и която отказа да си направи отвод, с което остави съмнения за тенденциозност заради начина, по който гледа делото и тълкува фактите по него.


"Проблемът продължава да стои на дневен ред и докато текат осъжданията на България в Страсбург, докато продължаваме да бъдем на едно от най-ниските места по свобода на словото в Европейския съюз в класацията на "Репортери без граници", виждаме, че за пореден път - правителството, което обяви като кабинет на промяната, гласува против промяната. Не е каква да е промяна, говорим за възможността някой да каже нещо критично за управляващите, да каже, че царят е гол, да предложи алтернатива на управленски политики, да води публични дискусии и да бъде санкциониран за това", казва още правозащитникът.


Той отхвърля като "несериозен аргумент" тезата, че се работи по по-широка рамка, когато всъщност ще се продължи с нарушаването на Европейската конвенция и на Конституцията.


Докато текат осъжданията на България в Страсбург, докато продължаваме да бъдем на едно от най-ниските места по свобода на словото в Европейския съюз, виждаме, че за пореден път - правителството, което се обяви като кабинет на промяната, гласува против промяната.
Александър Кашъмов,

адвокат


По думите му пакетирането на този проблем с мерките по анти SLAPP законодателството, не е оправдано. Тези мерки са нова тенденция, целят да се подобрят националните закони, за да се облекчи и направи по-балансирана опасността журналисти, активисти и неправителствени организации да бъдат сурово наказвания за свободно изразяване на мнения. Тази рамка е нещо ново, нещо което дори в самия ЕС, няма ясна визия как ще изглежда, въпреки представения проект на директива наскоро", казва още Кашъмов.

"Намирам за необяснимо, при един готов, направен, обсъден проект, политиците да го отлагат и да не желаят да бъдат критикувани. Това показва ниска политическа и цивилизационна култура", казва още правозащитникът.

Фактът, че работната група по анти-SLAPP законодателството е в Министерството на културата показва дефицит на разбиране и подготвеност на правителството. "Промените в процесуалните закони не са работа на Министерството на културата. Това ведомство няма опит и познание в прилагането на НПК, ГПК,а това са законите, които ще трябва да бъдат пипани. Самото предоставяне на МК на това правомощие или неразбиране, или нежелание да се започне работа", казва още Кашъмов.