Владислав Панев пред "Дневник": Ще има ли правителство зависи от активността и позициите за Украйна

• • ГЕРБ и ДПС мобилизират целия си електорат за тези избори
  • "Демократична България" не може да има доверие на "Има такъв народ"
  • "Демократична България" не може да участва в правителство с ГЕРБ
  • Служебният кабинет може да бъде по-добър вариант за България от правителство на ГЕРБ
  • Коалиция с БСП е под въпрос, ако не изчистим геополитическите си различия

Владислав Панев е съпредседател на "Зелено движение" и "Демократична България" и водач на листата на колицията в 25 МИР в София. "Дневник" разговаря с него за възможностите за съставяне на правителство след предсрочните избори на 2 октомври, за важните за "Зелено движение" теми и въпросите, свързани с финансовите и икономическите предизвикателства пред България и следващото редовно правителство. Цялото интервю може да гледате и във видео в края на статията, текстът е с незначителни съкращения.

Въпросът, който всички си задаваме в момента, е ще има ли правителство след тези избори и какво ще е то според Вас?

- Според мен е напълно възможно да има правителство независимо какво говорят всички така наречени анализатори. Какво ще бъде то до голяма степен зависи от избирателната активност. Ако тя бъде ниска, каквато се опитват да я направят хора, близки до предишната власт на Бойко Борисов с идеята, че тези избори няма да са последни и ще има още, тогава можем да осъмнем с доста неприятно правителство, тъй като ядрата на ГЕРБ и ДПС са мобилизирани до краен предел. Това наблюдавах като пътувах последните седмици из България.

Наистина навсякъде - и в Североизточна, и в Югоизточна България разказват как ГЕРБ и ДПС мобилизират всичко, което е възможно, така че там пропуск няма да има. Всичките им твърди привърженици, контролираният вот, ще излязат и ще гласуват както им е наредено от страна на присъдружните на двете партии олигарси. Това означава, че при ниска активност, ако свободните хора не упражнят правото си на глас, тогава наистина може да има правителство, което да е в доста корупционна посока.

Шансът за България да има наистина реформаторско мнозинство, което да успее да проведе смислени действия през следващите четири години, е свободните хора да излязат да гласуват. Тогава резултатите ще бъдат много по-различни. Виждаме, че в предишното Народно събрание на силите, които бяха прореформаторски, не им стигнаха няколко гласа. Аз не мисля, че настроенията в обществото са коренно променени, за да смятаме, че при висока активност положението няма да бъде дори и по-добро, тъй като се видя кой провали предишния парламент и това не бяхме ние.

Как ще гарантирате, че тези прореформаторски сили, за които Вие говорите, ще успеят да съберат сто двайсет и един депутати, за да формират мнозинство в следващия парламент? Това изглежда като доста трудно уравнение предвид фрагментирания парламент, който предвиждат социолозите.

- Това е доста трудно да се направи, но все пак гаранцията може да дойде от избирателите, не от нас. Ние правим всичко възможно с обиколките си из страната. Виждаме, че навсякъде в България има надигане на вълна в подкрепа на "Демократична България". Включително онзи ден бяхме в Омуртаг, в Твърдица, в такива градове, които принципно не се славят с огромна подкрепа за нашата коалиция. Вярвам, че този път ще бъде различно.

На предишните избори бяхте прогнозирали, че има риск Бойко Борисов да се върне на бял кон. Към този момент това според социологическите проучвания изглежда като все по-реалистично. Чия е отговорността, за да се стигне до такъв сценарий?

- Точно така е, сега тази възможност като че ли изглежда доста по-реална особено при ниска активност и липса на мобилизация. Чия е отговорността? На практика, когато реформите стартираха, когато щяхме да сменяме шефове на регулатори като Комисията за защита на конкуренцията, когато започнахме такива реформи, включително Закона за съдебната власт, тогава правителството падна.

Отговорността естествено беше на Слави Трифонов, който от дивана нареди какво да се прави. Помня, че това се случи на заседание на енергийната комисия, в един момент си включихме телефоните и видяхме какво се е случило.

Ако негова е била отговорността тогава, сега има ли шанс "Демократична България" отново да припознае Слави Трифонов и "Има такъв народ" като партньор в бъдеща коалиция?

- Става въпрос за лидери, които си изтеглят подкрепата заради някакви смешни ситуации от ежедневието. Първо беше заради Македония, после заради записа от заседание на парламентарната ни група. Как точно да имаш доверие на човек, който напуска коалиция и проваля трети поред парламент с ей такива аргументи.

И все пак вие работихте добре с депутатите на "Има такъв народ" в парламента. Не виждате ли хора, с които бихте могли в бъдеще отново да си партнирате?

- И да има такива хора, видяхте и в предните парламенти, че решенията за влизане и излизане от коалиция се вземат от един човек, който дори не е депутат, той си стои вкъщи. Така че депутатите там нямат думата.

А ако Слави Трифонов се оттегли от лидерската позиция?

- Аз не мога да си представя това да се случи. Това е все едно Доган, който се е оттеглил от лидерската позиция в ДПС, да няма думата в тази партия. Естествено, че Карадайъ за всякакви важни и отговорни решения ходи в Бояна или в Росенец в зависимост от сезона. Така че същото е със Слави Трифонов. Същото е и с Бойко Борисов, който дори и да не е депутат, както беше в последните парламенти, дори и да се оттегли от позицията лидер на ГЕРБ, няма да спре да дърпа конците на тази партия.

Бойко Борисов обаче вече подаде ръка към "Демократична България" за бъдеща коалиция на базата на евроатлантически ценности. Каква е Вашата позиция за такъв вариант?

- Помните, че Бойко Борисов за една година буквално построи газопровода "Турски поток" през България, който ускори войната на Русия в Украйна, тъй като осигури безпрепятствени газови доставки за приятелите на Путин в Централна и Източна Европа. Така че аз не съм убеден въобще той на какви евроатлантически позиции стои.

Участието на "Реформаторския блок" в правителство с ГЕРБ (кабинетът "Борисов 2" 2014 - 2017 г.) доказа, че никакви реформи не могат да се осъществят. Оставете енергетиката, която е изключително важен сектор. Ние ще внесем промени в съдебната власт още в първите дни на следващото Народно събрание - десетки законопроекти, включително за съдебната власт, в областта на енергетиката - да видим тогава как ще гласуват депутатите от ГЕРБ и ДПС.

Аз помня, че в последния ден на 47-мото Народно събрание можехме да приемем облекчение за най-малките фотоволтаични централи до 10.8 киловата да минат изцяло на уведомителен режим вместо на разрешителен, който е за една година, но тогава именно депутатите от ГЕРБ предотвратиха тази възможност, която щеше да позволи домакинствата да станат независими. Това пък беше стъпка към решаване на големия проблем. Така че не виждам от действията на ГЕРБ и на ДПС конкретни стъпки, а само говорене.

Да разбирам ли, че ако ГЕРБ спечелят изборите, първия мандат за съставяне на правителство бъде връчен на тях и ви поканят на разговори вие категорично няма да се отзовете?

- Аз мисля, че категорично ние няма как да участваме в такова правителство. Нашата работа в парламента е да си говорим. Ние можем да отидем и да си говорим с ГЕРБ по отношение на нашите закони, които внасяме, по отношение на бюджета, защото първото заседание на Народното събрание ще е към 12-ти октомври, а ние до декември трябва да приемем бюджета за 2023 година, което е важна част от дейността на този парламент, независимо дали бъде съставено правителство или не. Така че ние с партиите в 48-ото Народно събрание ще си говорим.

А очаквате ли все пак при този сценарии ГЕРБ да се опита да състави правителство въпреки нежеланието на някои формации да са коалират с партията на Борисов?

- Аз съм убеден, че покана от тях към нас ще има и съм убеден, че ние ще я отхвърлим, в това няма никакво съмнение. Оттам нататък вече наистина зависи от конфигурацията в Народното събрание дали коалиция около ГЕРБ може да бъде образувана. Те с ДПС не виждам какви различия имат по фундаменталните въпроси. Янев дава заявки, че може да си говори и да се коалира с всеки. Слави Трифонов най-вероятно е същото положение, така че ако парламентът е от 8 партии, макар че аз не вярвам на този сценарий.

Така около ГЕРБ много лесно може да се образува мнозинство, независимо дали с първи мандат, с втори или трети мандат. Затова призовавам за висока избирателна активност, защото този сценарий не е добър за България. Дори служебният кабинет може да бъде по-добър от този вариант, тъй като освен краткосрочните въпроси, които имаме да решаваме като войната и България да се откъсне от Русия в енергиен смисъл, имаме и дългосрочни въпроси за решаване. Демографската криза, образованието, човешкият фактор - това са огромни проблеми за България. Знаете, че по регионите хората избягаха, няма работна ръка.

Предвид тези проблеми, на които трябва да бъдат намерени решения, на какви компромиси е склонна "Демократична България", за да има правителство и да започне да се работи по тях?

- Компромисите са дълбоки реформи в ключовите области в България. Това са съдебната власт, регулаторите, икономиката и енергетиката, образованието.

Това са по-скоро важните за вас теми, но на какви отстъпки в тях сте готови, за да може да има правителство?

- Аз съм убеден, че около тези приоритети могат да се обединят дори 121 депутати в следващия парламент, но пак казвам, стига избирателната активност да е висока, така че наистина реформаторски сили да имат превес в парламента. Иначе с останалите формации техните приоритети са точно обратните, например не главният прокурор да бъде контролиран от Висшия съдебен съвет или от някой друг независим орган, напротив - техният интерес е главният прокурор да не бъде контролиран, така че да защитава техните права, те да бъдат извън затвора. За тях това е жизненоважно. Така че как точно да се споразумеем с такива хора?

И все пак да припомним, че по определени въпроси с ГЕРБ и дори с ДПС сте намирали общ език, като например за вдигането на ветото над Северна Македония и изпращането на военна помощ за Украйна. В същото време обаче ги посочвате като неприемлив партньор, а с БСП, които по много теми застъпват противоположни тези, са приемлив партньор за вас. Защо се получава това противоречие?

- Защото и в тази кампания казваме, че двата основни пункта на това как да намерим партньори в следващото Народно събрание са геополитическия, където определено с БСП имаме различия. Те дори поставят под съмнение дали България трябва да приеме или отхвърли така наречените референдуми при положение, че никой нормален човек не може да приеме тези референдуми, тъй като те се провеждат под дулото на оръжията и са тотално незаконни.

Между другото очаква се ескалация на войната след след референдумите, така че това може би ще бъде темата на последните дни от кампанията, така че няма как да управляваме с БСП, ако не постигнем съгласие по този изключително важен геополитически въпрос.

Тоест коалиция между "Продължаваме промяната", "Демократична България" и БСП изобщо не е толкова сигурна, колкото се представя от "Продължаваме промяната", например?

- Разбира се, че такава коалиция е поставена под въпрос. Друг е въпросът, че в месеците, когато управлявахме заедно с "Продължаваме промяната" и БСП сме имали противоречия по различни теми, но в крайна сметка сме намирали съгласие, така че по-скоро съм оптимист, че и по геополитическата тема ще намерим съгласие, защото е очевидно истината на чия страна е.

Как точно ще успеете да изчистите различията си с БСП при положение, че социалистите от началото на войната в Украйна не са променяли позицията си, включително и за санкциите срещу Русия?

- Щом намерихме съгласие по отношение на декларацията на Народното събрание за войната на Русия, съм убеден, че социалистите в крайна сметка ще реагират както трябва на резултатите от т.нар. "референдуми" в четирите украински области. Нямам съмнение, че това може да стане дори преди изборите в неделя. Така че не мисля, че това ще бъде основен проблем.

Що се отнася до поддръжката на Украйна, Украйна в крайна сметка воюва за цяла Европа. Ако Украйна падне, след това идва ред и на други. Аз съм благодарен за това, че сме част от НАТО, защото виждаме, че всички държави, които се намират в буферната зона между между НАТО и Русия, са с много сериозни вътрешни конфликти, които пречат на развитието им. И в Молдова, и трите кавказки републики, и средноазиатските - там се отваря кутията на Пандора и става много интересно в лошия смисъл на думата.

Да приемем, че успее да се състави правителство независимо от кои формации, какви ще бъдат битките на "Зелено движение" в бъдещия парламент?

- Това ще са водещите законопроекти, които лансирахме в предишното Народно събрание и които срещнаха подкрепа от огромно мнозинство от депутатите, но стигнаха само донякъде. Единият е законът за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), който смятаме и да разширим, ако имаме 4-годишен мандат, тъй като според мен преобразуването на българската енергетика в чиста, евтина електроенергия е необходима за целия бизнес. Където и да отида ми прави впечатление, че индустриалните предприятия инсталират фотоволтаици като невидели, просто защото им излиза сметката, така че либерализацията на този режим е изключително важна.

Инвестициите в електропреносната система, които пък да позволят умните мрежи, които пък да позволят от друга страна масовото навлизане на ВЕИ-та пазара - това са два важни приоритета. Другият закон, който е важен, е този за индустриалния коноп. Той е шансът за съживяване на българските села. Те в момента са опустели по различни причини и няма достатъчно възможности за предприемачите. Това трябва да се промени. Третият въпрос, който Министерството на околната среда и водите беше поставило на масата, беше най-мръсните ТЕЦ-ове - става въпрос за тези контролирани от господин Ковачки - те трябва да останат в миналото или да се модернизират.

"Зелено движение" настояваше тези въглищни централи да бъдат затворени докъм 2026 г., което като срок е залегнало и в плана за възстановяване и устойчивост. В същото време обаче българското правителство се пребори датата да бъде изместена до 2038 г., а в интервю пред "Дневник" и "Капитал" бившият финансов министър Асен Василев дори изрази гордост от това, че България е успяла да се пребори да запази централите си. От гледна точка на спрените газови доставки от Русия смятате ли, че в крайна сметка беше добро решение животът на централите да бъде удължен до 38 година?

- Смятам, че нямаме противоречия тук. И ние, доколкото знам и "Продължаваме. промяната" сме на мнение, че най-мръсните централи - "Марица 3" в Димитровград, "Брикел" в Гълъбово, ТЕЦ "Бобов Дол", трябва да бъдат затворени час по-скоро, защото те цапат непропорционално много на количеството електроенергия, която произвеждат. Те влошават качеството на живот на десетки хиляди български граждани, в също произвеждат няколко процента от електроенергията, която въобще не е съществена за пазара на електроенергия.

Така че, ако ние направим тази стъпка следващата година, то това ще бъде огромна крачка напред за освобождаването на няколко български града от мръсния въздух.

Докато бяхте в управлението имаше опит от страна за министерството на околната среда да затвори тези централи до отстраняване на проблемите, но съдът в крайна сметка отмени това решение. Защо се получава така, че никое правителство не може да наложи санкции на тези централи?

- Съдът отхвърли само решението за предварително изпълнение на затварянето на ТЕЦ "Брикел" и ТЕЦ "Марица 3", но така или иначе съдебните дела продължават. Това вече е извън нашия контрол. Каквото е трябвало да свърши изпълнителната власт, тя го е свършила. Между другото срокът 2038 г. беше добре зададен, но според мен по чисто икономически причини част от тези ТЕЦ-ове на въглища ще бъдат затворени по-рано, а именно защото ВЕИ-тата наистина стават много по-евтини и по-конкурентни, особено когато се реши проблемът със съхранението на енергия.

Кои са най-спешните за икономиката въпроси, които трябва да бъдат решени след съставянето на правителство?

- Ако тръгнем от глобалния поглед, забавянето на икономиката в България ще има. Това не зависи от това дали ще има служебен или редовен кабинет и какъв ще бъде редовният кабинет. Това зависи от обстоятелството, че ще има рецесия в основните ни пазари. Дължи се на много фактори като войната в Украйна е част от тези фактори, но не е може би най-съществената даже. Оттук нататък въпросът е ние как да се адаптираме към новото положение в глобалната икономика.

Според мен трябва да се адаптираме през либерализация на определени икономически отрасли, отпушване на инвестициите, включително в енергетиката през плана за възстановяване, който трябва да инвестира в електропреносната мрежа, така че срещу всеки един лев евросредства да има 5 лева инвестиции от частния сектор; регулаторите да не крадат и да не рекетират бизнесите, каквато тенденция вече не съществува на практика от последната една година, което е добре за нас; и максимално отворена икономика.

Като споменавате плана за възстановяване има ли риск за средствата, които трябва да ни бъдат изплатени, предвид факта, че за отпускането им преди това трябва да бъдат приети определени закони? За да се случи това, има нужда от работещ парламент, а както показва практиката, животът на парламента може да бъде много кратък. По тази логика има ли риск и за бюджета за 2023 г.?

- За мен не е толкова важно колко средства ние ще усвоим от плана за възстановяване, а как ще ги усвоим и дали срещу всички средства, които получим, ще има частни инвестиции за по-голяма сума, така че да имаме ефект на мултипликатора. Нагледали сме се на средства по еврофондовете, които потъват по безсмислени проекти. Сега като обикалях, видях детски площадки в район, в който няма деца и такива безсмислени неща. Така че това е важно. Второ, ако искаме да имаме приоритети в плана за възстановяване, наистина електропреносната система би трябвало да бъде топ приоритет.

По отношение на законите и на бюджета, дори и да няма шанс да се излъчи правителство, макар че аз смятам, че шансовете са 50 на 50, процедурата може да бъде достатъчно забавена, така че закони и държавния бюджет за 2023-та година да бъдат приети.

Дори и при такъв сценарий как ще се приема бюджет, ако няма парламентарно мнозинство?

- Ако няма парламентарно мнозинство, тогава държавният бюджет се приема на второ четене с евентуално редица изменения, които могат да костват много милиарди разходи на хазната и това може да бъде много опасно. Видяхме го при актуализацията на бюджета преди няколко месеца. Оттам стъпките към влошаване на финансовата стабилност на макроикономиката на България са много малко. Така че наистина рискове от липса на парламентарно мнозинство има и те не трябва да бъдат подценявани.

Затова при гласуването на новия бюджет "Демократична България" ще държи на това, макропоказателите да осигурят финансова стабилност на държавата, чрез таван на бюджетните разходи от 40%, таван на бюджетния дефицит по възможност до 3% в зависимост от това колко тежка ще бъде рецесията в Западна Европа и да не се повишават данъците. Това са важните лостове, на които ще държим.

Според социологически проучвания българите в най-голяма степен очакват следващия парламент да се заеме с озаптяването на цените на газа, тока, бензина, парното. Какви трябва да са адекватните мерки за това?

- Специално за газа, тока и парното според мен трябва да се въведат или понятието енергийна бедност или блок-тарифите, каквото предложение беше внесено от депутати от "Има такъв народ" и след това беше оттеглено след като напуснаха властта. Блок-тарифите означават, че до определен мащаб на консумацията в киловат часа или в друг измерител, цената ще бъде евтина, след което ако копаете биткойни вкъщи за сметка на домашна електроенергия, тогава би трябвало да плащате повече по пазарни цени.

А по отношение на газа според мен това, че от 1-ви октомври интерконектора с Гърция ще заработи, ще осигури по-ниски цени на природния газ за България и съответно по-голяма конкурентоспособност на българската икономика като цяло в рамките на Европейския съюз, което ще привлече допълнителни инвестиции тук.

Смятате ли, че тези мерки, които бяха въведени сега в помощ на бизнеса за справяне с цените на електроенергията трябва да продължат и през следващата година и трябва ли да бъдат диверсифицирани по някакъв начин или да важат за всички?

- Според мен трябва да има диверсификация за следващата година в зависимост от това къде е пазарът на електроенергия, защото между другото днес цената на газа вече е двойно по-ниска от максимума, който беше достигнат миналия месец - сега е под 170 евро за мегават час срещу над 340 преди месец. Ние не знаем, но може да се наблюдава парадокса заради повишението на лихвите на запад, точно в периода на рецесията, който съвпада с период на война, цените да паднат на доста по-ниски нива от очакваните в момента.

От една страна потреблението в цяла Европа на природен газ е надолу и това ще се ускори, ако има рецесия. От друга страна, хранилищата са по-пълни с газ с 20 и повече пункта в сравнение със същия период на миналата година, т.е. Европа е доста по-подготвена за предстоящата зима, отколкото беше миналата.

Да завършим този разговор с една прогноза. Бившият финансов министър Асен Василев пред "Дневник" и "Капитал" заяви, че все още има шанс България да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 година. Такива ли са и Вашите очаквания?

- Все още има шанс може да означава и 1% шанс, и 99% шанс. Според мен шансът е по-близо до 1% точно заради високата инфлация в България и в цяла Източна Европа. Така че ние в момента сме сравнително далече от това да отговаряме на критериите за влизане в Еврозоната през 2024-та година, но много неща ще зависят от следващите месеци. Освен това да напомня, че се чакаше доклад на Министерството на финансите и на БНБ по отношение на Еврозоната, който трябваше да бъде готов лятото и мисля, че все още не е видял бял свят.