80 години след разстрела на Вапцаров нова книга осветява съдебното дело

Нова книга връща интереса към един от класическите български поети - Никола Вапцаров. "Оловна тишина. Историята на един разстрел" на Ивайла Александрова ще има премиера на 1 декември, четвъртък, от 18.30 ч. в зала 2 на Съюза на архитектите (София , ул. "Кракра" ), съобщи издателство "Жанет 45". Входът е свободен.

Изследването на Ивайла Александрова излиза 80 години след смъртта на Вапцаров - той е разстрелян на 23 юли 1942 г. Поетът е осъден на смърт по дело № 585, известно като големия процес срещу Централния комитет на БРП (к), както тогава се е наричала комунистическата партия. Издадени са 12 смъртни присъди, но се изпълнени шест, като сред тях е и тази на Никола Вапцаров.

Причината за процеса е разкриването на голяма подривна мрежа, изградена от комунистическата партия и финансирана от СССР. Нейната цел е била да извършва диверсии срещу германските войски в Царство България.

"Оловна тишина. Историята на един разстрел" на Ивайла Александрова връща лентата на историята , опитвайки се да направи възстановка на драматичните събития от 1942 г. Преди близо 30 години излезе документалният роман на Марин Георгиев "Третият разстрел", в който бяха публикувани пълните показания на Никола Вапцаров, дадени в полицията след арестуването му. В тях поетът подробно описва собствената си дейност и тази на съратниците си от комунистическата партия.

Сега Ивайла Александрова съобщава, че е открила нови документи, които хвърлят допълнителна светлина по дело № 585.

"Заедно с книгата идва поне една голяма новина: в големия процес от 1942 г., довел до смъртта на поета и на още петима комунисти, предателят не е един, както десетилетия наред се твърди. И двама не са. Не може да се твърди, че за разстрела на Вапцаров е виновна Елисавета Багряна или царят, както допускат много хора", пише Татяна Ваксберг в "Свободна Европа" след разговор с авторката.

"Вапцаров е имал феноменална памет. Едно и също като показания изговаря три пъти устно, а след това и писмено. И в двата вида показания той споменава една случка, нещо, което очевидно много го е разтърсило. Това е написването на стихотворението "Хроника". Към написването на това стихотворение го подтиква неговият началник в конспиративната дейност Цвятко Радойнов. Когато Радойнов прочита стихотворението, заявява, че това не е правилно от идеологическа гледна точка, след което Вапцаров изгаря произведението си", разказа писателката пред "Дарик радио".

По време на разпитите Вапцаров отново написва стихотворението. Александрова твърди, че е намерила оригинала на творбата. "Феноменално е да напишеш стихотворение, по време на разпит, но никой поет не може да напише стихотворение, ако са го били преди това, разбирате ли?", казва тя.

Тя е работила девет години върху "Оловна тишина. Историята на един разстрел". Документалният роман е с обем от 770 страници и е базиран на документалния филм "Пет разказа за един разстрел" (2013) на режисьора Костадин Бонев. Александрова е автор на сценария му. Филмът е отличен със "Златен ритон".

Ивайла Александрова е журналист и кинокритик. Автор е на книгата "Горещо червено", посветена на Райко Алексиев. В момента работи на свободна практика.

Отзиви за "Оловна тишина. Историята на един разстрел"

Седемнайста глава

И на това място можем да направим пълна възстановка 79 години след разстрела на осъдените по дело № 585, като подредим кошмара с простата и ужасна конкретност на действията почти час по час, по минути, с помощта на дешифрирания запис на близките на убитите.

В 2010 г. правихме документална радиопиеса "Втората световна" в Националното радио и тогава в Златния фонд, работейки по темата, случайно попаднах на едни дешифровки на записи, озаглавени "Спомени за Вапцаров. Разкази на близки на разстреляните с Вапцаров", записани от Теодора/Дора Стоянова през 1972 г. и поставени под сигнатура "461 (а, б, в, г, д)".

Стояли скрити, никой не е искал да бъдат чути.

Но за тях са знаели. Например казвали са ми, че в ЦК на Комсомола е имало също такова копие, навито на ролки!?

Четиресет и пет години никой не е посмял да им даде гласност.

Едва в 2017 г. получих право за публикуване с личното писмено разрешение на Александър Велев, тогава генерален директор на Българското национално радио.

Коя е Теодора Стоянова?

Според ведомостите тя е първият завеждащ на Къщата музей "Н. Вапцаров" в София, нейна е заслугата за събирането на огромната част от вещите, ръкописите и документите на Вапцаров.

Между другото, една скоба от Йордан Каменов, който след нея е поел шефския пост - постъпвайки там, е намерил разписки, от които се вижда, че Бойка Вапцарова е продала на музея в лицето на Теодора Стоянова всичко съществуващо в дома на Вапцаров. Примерно гардероба - за няколкостотин лева. А всичките ръкописи на Вапцаров е продала за 50 лева! По-късно обаче се е коригирала, дарила е портрета си, нарисуван от Иван Керезиев. Този новооткрит запис от 25 юли 1972 г. е уникалното дело на Теодора Стоянова. Записан е според съществуващото пояснение "нестудийно" и не е посочено мястото на записване.

Но според записките в дневника на Бойка било е "в тяхната последна квартира на ул. "Ангел Кънчев" 37", в
"самия Музей на Вапцаров". Теодора е събрала заедно шестимата близки на осъдените на разстрела там - Бойка (вече съпруга на Шивачев), Стефан (брат на Петър Богданов, който по това време е бил излежал 15-годишната си присъда в затвора в Бургас и концлагера в Белене по процеса на Трайчо Костов), Росица Манолова (вече Босева, съпруга на поета Асен Босев, а синът ѝ, писателят Росен Босев, се е родил през април 1946 г.), Анна (съпруга на Атанас Романов), Роза (сестра на Антон Попов), Мара (съпруга на Георги Минчев), плюс Венера Вапцарова и още двама-трима неидентифицирани.

Това тяхно събиране накуп е ценно, защото разказът има коректив. И ври от емоция, зареден е много. Сякаш всичкото е казано наведнъж, на един дъх, въпреки че при дешифрирането интервюто е разкъсано, разделено е на три. Навярно в продължение на шест-седем часа близките са говорили неспирно. А е "свалено" на хартия чак в 1982-ра, 10 години след записа, тогава в Българското национално радио са се престрашили.

В този разказ за времето преди екзекуцията само леко се открехва темата за провала - "Първата ми дума нали беше да запитам: Вярно ли е това, което се говори?" - си спомня Мара Минчева. И Вапцаров е също попитан: "Кой ви издаде бе, Кольо? Какво стана?".

Но я има и болката, и отчаянието.

А за мен най-покъртително е извинението и разкайването им при раздялата с роднините, преди да отидат на смърт - Вапцаров непрекъснато се извинява.

Понякога някои от разказващите просто се задъхват, стават нечлено- разделни от вълнение. Или се опитват да преиначат, приписват си рево- люционен актив.

А самата Бойка оценява този запис като "недоброжелателност" и "организиран удар срещу себе си".

Предлагам дешифровката на интервюто без съкращения, с грешките в произнесените думи, спазвайки точния им начин на изписване и пунктуация. Подредила съм само текста в последователността на случването на почти последните мигове на разстреляните.