На 25 октомври Ферейра представи първата първата европейска реформа на публичната администрация в ЕС- ComPAct. Тя включва не само стратегически набор от действия за подпомагане на държавните и местните администрации в държавите членки да станат по-устойчиви, иновативни и квалифицирани, но и за укрепване на административното сътрудничество между тях, като по този начин позволява запълване на съществуващите пропуски в политиките и услугите на европейско ниво.
Разкажете за новата административна реформа на ЕС. Защо е необходима и какво предвижда тя?
Публичните администрации играят важна роля в реализирането на европейските и национални приоритети по места. Те са ключови за предоставянето на качествени услуги, за проектирането на политиките за зелен, цифров и демографски преход, за правилно инвестиране на публичните средства и за цялостно доброто управление. Последните кризи като пандемията и войната срещу Украйна показаха необходимостта от устойчива, ефективна и квалифицирана публична администрация.Инициативата ComPAct показва, че комисията следи внимателно предизвикателствата, пред които са изправени публичните администрации в държавите членки, и работи активно в подкрепа на тяхната модернизация. Още повече ComPAct отговаря на очакванията на европейските граждани (представени в скорошно проучване на Евробарометър) администрациите да бъдат по-малко бюрократични, по-бързи, по-прозрачни и по-близо до хората.
ComPAct обединява различните инициативи за подкрепа на държавната, регионалната и местната администрация и насърчава сътрудничеството и споделянето на знания между държавите членки. Например ние предлагаме постоянен механизъм за обмен (ПАСЕ - Борса за сътрудничество в публичната администрация), чрез който държавните служители могат "да се докоснат" до методите на работа и организационната култура на други администрации в ЕС. Това ще улесни обмена на добри практики, трансфера на знания и създаването на обща административна култура.
Ще дам два примера за България. Скорошен проект за TSI подкрепи българската администрация на Министерския съвет за подобряване на капацитета за планиране, за подобряване на работните процеси и др. Освен това TSI подпомогна България да надгради знанията и уменията на публичната администрация да координира и наблюдава цялостното изпълнение на Плана за възстановяване. Това включва създаване на надеждни механизми и системи за наблюдение, докладване, контрол и одит.
През годините имаше различни програми за подкрепа на реформите в публичната администрация, но ефектът им бе ограничен. Предвиждате ли ново финансиране или дори предоставяне на техническа подкрепа от комисионна на място в отделните общини например?
Европейският съюз подкрепя държавите членки при проектирането и изпълнението административни реформи чрез Кохезионния фонд, Фонда за възстановяване и устойчивост и Инструмента за техническа подкрепа.Освен това проектът за предоставяне на техническа помощ в европейските региони (JASPER) - управляван съвместно от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (EIB) - осигурява подкрепа при подготовката и изпълнението на Териториалните планове за справедлив преход в България.
Но JASPERS предлага също и възможност за трансфер на знания и опит на бенефициентите в България, за насърчаване на обмен на добри практики между сектори и държави членки за оптимално използване на европейските финансови средства. Реформите може да отнемат известно време, за да покажат видим ефект. Например Инструментът за техническа подкрепа помогна на българското правителство да опрости и подобри ефективността на административните процедури, свързани с 10 ключови събития в живота на гражданите.
Убедена съм, че ComPAct ще помогне на държавите членки да подобрят своето административно представяне в широк спектър от области като цифрово управление и качество на законодателството.
Увеличеният капацитет на администрацията е свързан и с възможността отделните общини да могат директно да кандидатстват за кохезионно финансиране към Европейската комисия. Очаква се и Европейският парламент да гласува доклад през април 2024 г. относно възможността за пряко финансиране по линия на сближаването за общините през следващия програмен период. Каква е вашата позиция?
Възможността местните власти и общините директно да подбират и кандидатстват по проекти за устойчиво градско развитие развитие вече съществува и се използва до голяма степен в целия ЕС. Например поне 8% от ресурсите на ЕФРР (Европейски фонд за регионално развитие) във всяка държава членка трябва да бъдат инвестирани в приоритети и проекти, избрани от градовете и въз основа на техните собствени стратегии за градско развитие. И след първата обява за набиране на проекти по Европейската градска инициатива за периода 2021 - 2027 г. община Бургас реализира на един от четиринадесетте най-успешни проекта за градско възстановяване.Както се споменава в последния доклад за сближаването на комисията, има няколко предизвикателства, свързани с демографските промени и с цифровия и зеления преход, които асиметрично засягат нашите региони и територии и повишават риска от задълбочаване на териториалните различия. За да се справят с тези предизвикателства, политиките на сближаване трябва да са съобразени с териториалните нужди. За тази цел е възможно да се възползвате от механизми за териториално управление, със специални подрегионални стратегии, какъвто е случая с Фонда за справедлив преход.
Повече отговорности на общините при подготовката и преговорите с Комисията по кохезионните програми трябва да бъдат придружени или дори предшествани от укрепване на техния административен капацитет. Необходимо е също да вземат предвид съответните им компетенции в съответствие с националните конституции.
За България най-големите проблеми с европейското финансиране през последния програмен период бяха свързани с Оперативна програма "Транспорт", "Околна среда" (корекции, задействане на европрокуратурата) и ниската степен на усвояване на средства по "Регионално развитие". Предприела ли е комисията конкретни стъпки за избягване реалокирането на ключово финансиране за инфраструктурни проекти, които да отидат вместо това за новата линия на метрото в София например?
Тази година приключва изпълнението на програмен период 2014 - 2020 г. Ние ще да продължим да работим в тясно сътрудничество с българските власти за справяне с потенциални предизвикателства и да гарантираме, че страната ще се възползва напълно от наличните възможности "за гъвкавост" (вместо за връщане на средства).Комисията препоръча на някои държави членки - включително България - да разработят пътна карта за изграждане на административен капацитет за подобряване на стратегическото планиране, координиране и прилагане на фондовете на политиката на сближаване за програмния период 2021 - 2027 г., за отстраняване на някои от недостатъците, установени в предишен период.
Основната цел на политиката на сближаване е да се намалят регионалните различия. В Споразумението за партньорство за 2021 - 2027 г., с което се ангажираха българските власти, половината от финансирането от кохезионните фондове трябва да отиде за най-слабо развитите региони в Северна България. Надяваме се, че до края на десетилетието кохезионните фондове ще са допринесли за по-просперираща, справедлива и икономически балансирана България по региони.
Имаме основателни причини за това и вярвам, че е постижимо: от присъединяването си към ЕС България извървя дълго, но устойчиво пътя си към сближаване със средното икономическо ниво за Европа. По изчисления инвестициите от кохезионната политика са допринесли за увеличение на БВП с 16 процентни пункта на глава от населението в страната. Усвояването на европейските средства допринесе и за изграждането на култура на одит, контрол и оценка. За периода 2021 - 2027 г. кохезионните фондове за България (приблизително 11 млрд. евро) ще допринесат за продължаване на положителните тенденции, като се фокусират върху намаляването на регионалните различия и укрепване на двигателите на конкурентоспособността извън основната инфраструктура.
България, подобно на други държави членки, може да се възползва от подкрепата на ЕС за укрепване капацитета на нейната администрация в различни области - умения за по-ефективно управление на зеления преход на национално ниво или интегриране на изкуствения интелект в ежедневната работа на администрацията, което ще помогне за максимално възползване от технологичното развитие.
Разбира се, намаляването на бюрокрацията, цифровизацията и зеленият преход са важни важни аспекти на реформата, но, изглежда, основно предизвикателство в момента за българската администрация е работата с новите инструменти за възстановяване от ковид, справедлив преход и др.? Какви стъпки ще бъдат направени в тази посока?
Ние добре осъзнаваме, че административният капацитет е от решаващо значение не само за проектиране и прилагане на реформи, но и ефективно планиране и инвестиране на европейското и национално финансиране.Инструментът за техническа подкрепа (TSI) например вече е съдействал на 23 държави членки за изготвянето на плановете им за възстановяване и устойчивост и улеснил изпълнението на включените в тях реформи. Допълнително е подкрепил 18 държави членки, включително България, при изготвянето на техния План за териториален справедлив преход.
Регионалните и местните власти също могат да поискат подкрепа от TSI, за да увеличат своя капацитет за разработване и изпълнение на проекти с европейско финансиране. Например има възможност за предоставяне на мултирегионална техническа подкрепа за региони, които са изправени пред сходни предизвикателства. Персонализирана подкрепа ще бъде предоставена на всеки участващ регион, включително чрез насърчаване на взаимното обучение, обмени и разработване на общи подходи за развитие. През 2023 г. има 10 такива мултирегионални проекта, подкрепени от TSI.
Освен това, за да съдейства на държавите членки и регионите по пътя им към справедлив преход, комисията стартира платформата за справедлив преход (JTP), единна точка за достъп, която предоставя подкрепа и знания за устойчива икономика, неутрална по отношение на климата.