Да променят Европа отвътре: Джорджа Мелони и нейните европейски братя

Победата на водената от 45-годишната Джорджа Мелони партия "Италиански братя" на парламентарните избори в Италия беше предизвестена изненада, съпътствана със започнали още преди вота предупреждения от Брюксел срещу поемане в "трудна посока" и съжаление, че крайнодесните превземат политическата сцена в обхванатата от кризи Европа.

Идването на власт в Италия на националистическата, евроскептична и суверенистка крайна десница породи опасения за нова ера на нестабилност, отбелязва "Франс прес".

В страната, която измисли фашизма, крайната десница отново е на власт, алармира американският в. "Вашингтон пост", който насочва вниманието към това, че Мелони ще бъде най-ултранационалитически настроеният премиер на Апенините след фашисткия водач Бенито Мусолини.

Вестникът припомня, че доминиращ наратив в западната политика през последното десетилетие е този за крайната десница, която вече не е извън "санитарния кордон". "Тя превзе десния мейнстрийм в много държави, включително вероятно и най-значимо в САЩ. Във Франция крайната десница отдавна е водеща опозиционна сила; в Испания тя също засилва позициите си. А в Швеция партия, основана от неонацисти и други десни екстремисти, сега ще бъде втората по големина група в парламента. В Унгария и в Полша крайната десница вече е на власт", заключава "Вашингтон пост".

В интервю за изданието Мелони, която негодува, че я наричат фашист, заявява, че на нея трябва да се гледа като на консерватор от основното русло. "Въпросите, с които се занимаваме, обяснява Мелони, са индивидуалната свобода, частното предприемачество в икономиката, свободата на образованието, централното място на семейството и неговата роля в нашето общество, защитата на границите от неконтролируема имиграция, защитата на италианската национална идентичност.".

Както посочва преподавателят по обществени и международни отношения от университета в Джорджия Кас Муде, уникалното на изборите в Италия е това, че за пръв път ще има министър-председателка, която ще е първият крайнодесен премиер в днешна Западна Европа. Но от друга страна, изборите са били и обичайни според Муде, защото крайнодесните партии и идеи са част от европейската политическа сцена от поне две десетилетия.

Изолацията на крайнодесните на Апенините приключи след края на студената война, когато италианските комунисти и християндемократите се сринаха, създавайки политически вакуум, отворил място за нов вид популизъм.

Истината е, че през последните години крайнодесните партии не само са изтласкали центристите още по-вдясно, но вече са се и "нормализирали", отбелязва за в. "Ню Йорк таймс" Чарлз Купчан - европейски експерт от американския Съвет за международни отношения.

С победата на Мелони Италия може да заеме водеща позиция в ултраконсервативен фронт на Стария континент заедно с Унгария и Полша, но подобна "ос" бързо ще се сблъска с "ограничителите", предопределени от продължаващата война на Русия в Украйна, коментира "Франс прес".

Варшава приветства "голямата победа" на "Италиански братя", а Будапеща възкликна: "Повече от всякога се нуждаем от приятели, които споделят обща визия и подход към Европа."

Лидерът на испанската крайнодясна опозиционна партия "Вокс" Сантяго Абаскал заяви: "Милиони европейци възлагат надеждите си на Италия, която показа пътя за горда и свободна Европа на суверенни страни, които могат да си сътрудничат в името на сигурността и благоденствието на всички." А лидерът на френския "Национален сбор" Марин льо Пен резюмира, че изборният резултат е бил "урок по смирение за ЕС", цитираха ги световните агенции.

Според директора на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов, цитиран от АФП, "победата на Мелони ще облекчи натиска" върху Унгария и Полша в ЕС и "ще проправи път към един по-обединен фронт", затова "Унгария и Полша са повече от доволни от тези избори".

След силното представяне на крайната десница на септемврийските избори в Швеция триумфът на Мелони в държавата, която е третата по сила икономика в ЕС, окрилява ултраконсерваторите, анализира АФП. Рим, Будапеща и Варшава са много близки по обществените въпроси и се обединяват в позициите си срещу исляма, имиграцията, абортите и ЛГБТК общността.

Трите държави споделят и обща визия за бяла, християнска Европа, съставена от суверенни нации. Според Тара Варма - директор на парижкия офис на Европейския център за външна политика: "Унгария и Полша са държави, които искат да променят Европа отвътре и не го крият. До момента те не са успели, но вероятно ще има опит за създаване на ос Рим - Будапеща - Варшава."

Варма смята, че тези три държави, които нямат намерение да напускат ЕС, "предвид несъмнения пример, който даде Брекзит", могат да станат тези, които със самото си присъствие в политиката пречат на останалите играчи и се превръщат в блокиращ механизъм за развитието на ЕС. Правейки крачка напред и после две назад, те могат да пречат на общността да напредва, като в същото време продължават да се възползват от фондовете на евросъюза.

Проблемът, свързан с новото италианско правителство, произлиза по-скоро от съюзниците на Мелони Матео Салвини и Силвио Берлускони и техния "руски брат" Владимир Путин. "Италиански братя" обаче ще е водеща сила в новата управляваща коалиция в Рим, а Мелони едва ли ще промени проатлантическата си позиция по отношение на Украйна.

"Ценностният фронт" сигурно бързо ще се разкъса заради политиката на ЕС към Украйна и Русия. "В някакъв момент Мелони ще трябва да избере между Полша и Унгария", прогнозира Варма.

Освен това италианският лидер "има интерес да поддържа добри отношения с Брюксел и да не влиза в челен сблъсък", обяснява за АФП Паоло Модуньо - преподавател по италианска цивилизация в Института за политически изследвания "Сианс По" в Париж. "Тя е много наясно с проблемите на италианците, с тревожността им, породена от инфлацията и икономическата ситуация. Най-неотложното за нея е да се изправи срещу кризата, а не да се впуска в идеологическа авантюра."

В трактовката на лондонския в. "Гардиън" некомпетентната Лиз Тръс във Великобритания и радикалната ултраконсервативна Джорджа Мелони в Италия са "горчива феминистка победа дори и само заради това, че напомнят на обществото, че жените всъщност не са хомогенна маса от неразличими една от друга единици, а са също толкова многообразни човешки същества в политиката, колкото са и мъжете".

Известният италиански писател и есеист Роберто Савиано, цитиран от много медии във връзка с изборите, е на мнение, че опасността за Европа нараства, защото Италия винаги е била своеобразна лаборатория; там бяха предвещани кризите в други държави. Италия имаше Мусолини преди появата на Хитлер, а левите екстремисти от "Червените бригади" се бяха появили преди "Аксион директ" във Франция и "Фракция "Червена армия" в Германия. Берлускони беше станал политик, преди САЩ да се сдобият с Тръмп.

След години на лошо управление на Берлускони, казва Савиано, в Италия възникна "Движение "Пет звезди" - първата популистка партия, водена от комедиен актьор, преди останалата част от Европа да я догони. Дневният ред на "Пет звезди" се състоеше от политическо разрушение, често без да се държи сметка за последиците.

Моралното и икономическо вдъхновение за Мелони е Виктор Орбан, пише в. "Гардиън", но неотдавна европарламентът обяви, че Унгария повече не може да бъде смятана за пълноценна демокрация. Изданието посочва, че Мелони изглежда най-опасната политическа фигура в Италия не защото определено буди спомена за фашизма и дейността на паравоенното крило на фашистката партия "Черните ризи", а заради своята непоследователност и непредвидимост.

По време на тази предизборна кампания тя извеждаше напред своята демократична, либерално-консервативна страна, осъди руската инвазия и енергично подкрепи НАТО и военната помощ за Киев. През 2014 г. обаче Мелони се противопостави на санкциите на ЕС срещу Русия след анексията на Крим. През 2021 г. в книгата си "Аз съм Джорджа" тя е написала, че Русия на Путин "защитава европейските ценности и християнската идентичност", пише Роберто Савиано в "Гардиън".

През 2014 г. Мелони каза, че е дошло времето Италия да напусне еврозоната, оттегляйки се едностранно от монетарния съюз, а през 2018 г. подкрепи законопроект за заличаване на текстове, свързани с ЕС, от конституцията на Италия. Но когато перспективата да дойде на власт се избистри, тези точки от дневния й ред отпаднаха. През 2021 г. Мелони каза, че според нея Италия няма нужда от напускане на еврозоната и раздяла с еврото. Мечтата на Мелони Италия да премине от парламентарна към президентска система, което според критици е първа крачка към опасно разширяване на изпълнителната власт, вече не е на дневен ред, изброява в. "Ню Йорк таймс".

Савиано признава и нещо, за което като че ли не се говори достатъчно: че крайната десница в Италия успя, защото левицата се провали, точно както стана в по-голямата част от света, що се отнася до предлагането на заслужаващи доверие визии и стратегии.

Левицата иска от хората да гласуват срещу дясното, но й липсва политическа визия и икономическа алтернатива. Лявото звучи елитарно, когато предава посланията си, докато дясното е открило свръхопростен дискурс: ключови думи, лозунги, идеи, сведени до най-основното, особено що се отнася до мигрантите, от чието насилие и тероризъм италианците, изглежда, трябва да бъдат спасени. Нищо чудно, че Мелони няма скрупули, заключава Савиано.

Анализатори на сп. "Форин афеърс" обаче смятат, че в краткосрочен и средносрочен план една силна Мелони ще е по-скоро стабилизиращ, отколкото разрушителен фактор. Защото иначе може да се наложи една слаба Мелони да търси компромис със Салвини по начин, който съюзниците на Италия да сметнат за противен. Но дори и тя да се държи твърдо, самото присъствие на силен Салвини в нейното правителство ще засили опасенията колко време Мелони ще е в състояние да удържа натиска му.

За момента според "Вашингтон пост" страховете от Италия, променена от Мелони, са преувеличени, но тя не трябва и да бъде подценявана предвид желанието й за значителна политическа и икономическа промяна.

Италия не е Унгария, подчертава в анализ изданието. Тя е западна демокрация от близо 80 години и има укрепнали и свободни медии. А и партията на Мелони никога не се е впускала в кръстоносен поход срещу либералната демокрация по начина, по който са го правили Мусолини или дори Орбан.

"Италиански братя" не искат да сложат край на демокрацията. Те искат да се зачитат италианските национални традиции и да бъдат възстановени икономическите свободи в страната. Социалният консерватизъм на Мелони не се корени в миналото, а в усещането, че миналото на Италия си заслужава да бъде уважавано и че може да служи като фундамент за бъдещето й.

Италианците искат промяна и през последните години се обръщаха последователно към различни партии, които им даваха заслужаващи доверие обещания, отчитат анализатори. Затова, за да остане на власт, Мелони трябва да покаже, че може да изиска от ЕС да даде на Италия повече свобода, за да може да изпълни това, което хората искат.

И въпреки радикалната риторика и историческия екстремизъм на нейната партия, пише в анализ "Ню Йорк таймс", тя няма да действа в среда, която сама е избирала. Озаптявана от ЕС и сдържана от италианската политическа система, Мелони няма да има голямо поле за маневри. Тя не би могла да превърне Рим в Будапеща, дори и да искаше, смята коментаторът Матия Ферарези. Той е убеден, че Мелони е крайна, но не е тиранин, а най-голямата защитна стена срещу автокрацията в Италия е самата Европа.

За момента крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" коментира, че изборите в Италия са показали колко "демоде" са левите правителства, а португалската партия "Стига!" казва, че италианският завой вдясно възвестява "политическа реконфигурация" в Европа, акцентира АП.

Според оценката на британския в. "Дейли телеграф" Мелони не е крайнодясна, а изрича това, което всички ние мислим. Изказванията на Мелони съдържат основните консервативни ценности, смята авторката на изданието. Тя обяснява, че тези възгледи, споделяни от милиони, са наричани крайнодесни, защото левицата, която последователно се проваля на избори, е овладяла контрола върху политическата терминология. И левите решават кой е добродетелен и кой не е. Понастоящем крайнодесен означава "всеки, с когото не съм съгласен, и следователно той не е приятен човек" отбелязва вестникът.

Милиони от нас са съгласни с Джорджа Мелони и ние не сме крайнодесни, просто сме такива, каквито е редно, обобщава "Дейли телеграф".