Дария Карапеткова: Проблемът с четенето е в качеството, не в количеството

Дария Карапеткова е доцент в специалност "Италианска филология" и ръководител на Италианския модул в магистърската програма "Преводач-редактор" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя е и част от програмния екип на провеждащия се в Националния дворец на култура Софийски международен литературен фестивал.

"Дневник" препубликува със съкращения интервюто на Дария Карапеткова, дадено за сайта "Обаче". Заглавието е на редакцията.

Фокусът на тазгодишното издание е "Четене с разбиране", как се роди идеята? В света, в който живеем, все по-малко се чете, значи ли това, че разбирането на случващото се, разбирането на другите, става все по-голям проблем?

- Проблемът е в качеството, не в количеството. Чете се много, потреблението на текст е страховито. Дефектът се наблюдава, когато се стигне до въпроса какво следва от прочетеното. Тук изобщо не бива да се ограничаваме единствено до литературата. В криза е нейният инструмент - езикът, защото той се използва неумело, повърхностно, без уважение. Много искам да подчертая, че тази криза има различни размери в отделните общества, независимо че е обща за съвремието ни. Крайно време е да си дадем сметка, че мястото, което заемаме в различните международни класации в тази сфера, налага спешни действия на индивидуално ниво, защото личното усилие винаги е първата стъпка.

Софийският международен литературен фестивал всяка година се стреми да открои акцент, под чийто знак да обедини подбраните автори и теми от програмата. Много съм щастлива, че екипът застана зад моето предложение за "Четене с разбиране", защото намирам това послание не само за актуално и важно, но и за много съзвучно с тазгодишната селекция. Най-знаковите имена от нея са такива именно защото със своите текстове и гражданска позиция помагат да разберем сложността на нашето време, да имаме по-аргументирано мнение за мястото ни в него, както и по отношение на прочита на миналото и перспективите за бъдещето.

Един литературен фестивал е длъжен да отчита тенденциите в сезонната литературна картина, която има ангажимента да отразява, но също така е редно да предлага материал за размисъл, да чертае посоки, да стимулира израстване.

Мотото ли определи подбора на авторите, или темите, които занимават днес съвременните писатели, го подсказаха? Какво вълнува днешните писатели?

- Много от участниците във фестивала са включени по предложение на съответните издателства с оглед на новопубликувани заглавия, български или чуждестранни. Друга част беше предложена най-вече от програмния директор и така се сглоби една картина, в която отсъства конкретен национален акцент, но силно се очертава идеен и смислов: актуален синтез на някои от най-ключовите процеси и вълнения в международната литературна ситуация.

Факт е, че тъкмо от това има най-силна нужда, ако се върнем към казаното за кризата в разбирането. Колкото до въпросите, които занимават писателите днес, отчасти на шега ще кажа, че можем да ги разделим на три големи групи: въпросите за миналото, за настоящето, за бъдещето. По-интересното за мен разделение засяга перспективата, от която те гледат на тези въпроси - по-скоро индивидуалната или по-скоро общочовешката. Живеем в епохата на личното, в която азът е главен герой, но въпреки това за щастие и другата перспектива е добре представена, така че разнообразието е гарантирано.

Има ли разлика между локални и глобални теми и защо е важно да четем съвременна световна литература?

- Разликата между локалните и глобалните теми е в пряка връзка с мащаба на занимаващата се с тях литература. Съществува зависимост между глобалността на едно писане и неговата конвертируемост в международен контекст. Сигурно има вгледани в домашния си хоризонт хора, за които е безинтересно както излизането на родната литература отвъд граница, така и влизането на чуждата у дома.

Този критерий обаче - конвертируемостта - е жизнено необходим за укрепването на всяка национална литература, независимо дали е донор или реципиент. Радетелите на локалното ще трябва да се примирят - книжнината е интелектуален продукт и поради това тя никога не може да се разграничи от дълга си към диалога с другия. Тъкмо напротив, особено днес интелектуалните процеси все повече са резултат от обмени и влияния. Дори намаляват примерите за истински локална тема, което пък ги прави интересни, бутикови, ценни. С всичко това искам да кажа, че и от двете има нужда, че не бива да се подхожда надменно към никоя съставка на литературното многообразие. Пресищането с едната води до глад за другата, това само по себе си е много ползотворно.

Акцент на фестивала е присъствието на една от най-големите живи писателки, Маргарет Атууд, каква дискусия предлага тя?

- Маргарет Атууд е феномен - не само като писателка, но и като личност. Смятам, че е редно нейното участие да се разглежда като едно от най-големите завоевания в историята на Фестивала, а и като постижение на програмния директор Амелия Личева в частност. Благодарни сме за безценното съдействие на издателите й у нас - "Ориндж". На публиката предстои да види един разговор на много високо ниво, проведен с нея от журналиста Бойко Василев. Ще имаме възможност да установим, че световният й успех и интересът към нея в личен план имат своето основание.

Те се дължат на нейното любопитство към света и живота, на живия и гъвкав ум, на нестандартната й визия, на свободната й и смела природа. Но всяка смелост, за да съществува, трябва да стъпи на някакво вътрешно спокойствие. Винаги съм била убедена, че този вид спокойствие идва в резултат от човешката култура.

Мисля, че тя е най-възрастният ни участник по години, но аз лично я намирам за най-млада в редица отношения.

Стефан Цвайг описва в "Светът от вчера" как интелектуалците се обединяват и надигат глас срещу световната заплаха, търсят ли поводи, а и форуми като този фестивал какви възможности дава за обединение в името на хуманността?

- Форматът на този тип фестивали е танц за двама. Вторият партньор е публиката. Във всяка отделна държава, всеки път фестивалът отправя покана към своята публика и измерва степента й на реактивност, на интерес, на широта, на леност или апатия, на консервативност или отвореност. Нашият фестивал предоставя трибуна на много пъстър набор от гласове. Те ще имат свободата да формулират своите послания и предстои да видим дали ще се възползват, както и дали публиката ще прояви интерес точно към това.

Какво ще предложи дебатът на тема "Световна литература"?

- Предстои разговор на българския литературовед и теоретик Галин Тиханов с едно от всепризнатите в глобален мащаб имена в областта на голямата тема за световната литература - Дейвид Дамрош. Този термин - защото именно за термин става въпрос, а не просто за литературата, която се пише по белия свят - променя съдържанието си в реално време пред очите ни. Ще имаме луксозната възможност да чуем в каква посока е тази промяна, и то от учен, който е незаобиколим, когато се разисква подобен въпрос.

Преводът и ролята на преводача имат също пряка връзка с мотото на фестивала. Вие сте преводач, преподавате изкуството на превода, но преводим ли е светът? В какво се състои изкуството на преводача - да сближи света, или да разшири възможностите за възприемането му?

- Еха! Двете половини на последната част от въпроса Ви свършиха идеално моята работа - дефинираха две еднакво безценни функции на фигурата на преводача, които са извънредно актуални в днешно време. Всеки, който се занимава с превод, е облагодетелстван поради изначалното изискване да проявява разбиране към другостта и изобщо да я допуска, да я отчита, да я осъзнава.

Преводът не е възможен без това. Струва ни се азбучно, но съществуват примери и за хора, лишени от подобно осъзнаване, и за тях истински ми е жал. Светът винаги е бил преводим и винаги ще бъде, но трудността се променя; за щастие и уменията на преводачите непрекъснато се усъвършенстват, така че няма страшно.

Акцент на Фестивала е и детската литература. С какво се отличава детската литература, която формира днешните поколения, от тази, която е формирала предишните? Чете ли се днес Алиса, Пипи Дългото чорапче, Карлсон, Емил от Льонеберя, романите на Ерих Кестнер, на Александър Дюма, които са изграждали ценностната ни система? Кои са новите теми в писането за деца и как се пише днес за деца? И как се превежда детска литература? С какво съвременната детска литература подсказва как да разбираме света, в който живеем?

- За пета поредна година Асоциация "Българска книга" организира в специално обособен формат Софийски международен фестивал за деца и младежи със собствена програма. Желая успех на колегите, защото мисията им е важна. Всички процеси, засягащи вкуса на малките читатели, неизбежно водят началото си от вкуса на родителите им. Мисля, че този логичен факт не бива да се пропуска.

По-късно се включват поколенчески фактори, желание за бунт, моди, обществени нагласи. Изброените от Вас заглавия, превърнали се в класика за деца, вероятно присъстват винаги в някакъв момент от читателския опит на малките, но съвременната писателска продукция, която се бори за тяхното внимание, все повече ги конкурира и в перспектива ще стесни набора им, за да си проправи място, тъй като не са необятни нито капацитетът, нито времето, с което тези читатели разполагат, преди да пораснат.

Без да се смятам за компетентна в областта на детската литература, имам впечатлението, че днес основната новост при нея е тематичният обхват, разширен до битовите и драматичните житейски въпроси, и то - важна подробност - поднесени в суров, неподсладен, лишен от метафори вид. Бих нарекла този подход приземяващ, отрезвяващ, еднопланов. Не крия, че не съм му почитател, защото за мен той сякаш съкращава детството на децата. Дано да не съм права.

В тази своя част детската литература се превежда по-скучно, защото едноплановото винаги е скучно, липсва иносказателност, провокация, трудност. Уточнявам, че говоря за онази част от въпроса Ви, която засяга моментите, които възприемам като нови и различни - иначе, разбира се, има и много друга литература, която намирам за прекрасна. Но отвъд личните мнения е безспорно, че споменатият набор от теми казва много за днешния ни свят. Включително за нарастващото съобразяване с политическата коректност, жертва на която стана не само бащата на Пипи, но и други приказни герои.

Макар че намирам това за тъжно, няма да завършваме нашия разговор така. Ще го завършим с друго безспорно наблюдение: писането за деца е твърде чувствителна и важна сфера, за да не се развива спрямо промените в обществата ни. Убедена съм, че това развитие ще го обогати и разшири границите му - и на писането, и на обществото.