Българската пенсионна система също се сблъсква с проблемите на западния свят, и то дори в по-изострена форма - застаряващо население, по-малко заети и от там големи дефицити. С увеличението на държавните пенсии от догодина бюджетът на НОИ ще достигне 21.8 млрд. лв., но от осигуровки в него ще едва постъпят малко над половината средства. Останалите ще дойдат от данъците - около 10 млрд. лв., като с най-голям дял във формирането на този дефицит са пенсиите. Този постоянен недостиг расте с годините заради влошаващата се демография. Или накратко - работещите хора все по-трудно ще могат да издържат пенсионерите.
Трудно облекчение
Преди повече от 20 години, за да се облекчи държавната пенсионна система, бяха създадени и частните пенсионни фондове. 5% от облагаемия доход отива при тях, като се плаща по-малко за държавна осигуровка. Идеята е един ден с дохода от тях да се компенсира по-малката пенсия от НОИ. Частните фондове, които са на принципа с дефинирани вноски, управляват парите на осигурителите, като ги инвестират във финансови инструменти - акции и облигации в страната и чужбина. От края на миналата година започна изплащането на първите пенсии от тях - за жените, родени през 1960 г., навършили 61 г. и 8 месеца.
Сривът на финансовите пазари през последната година неизбежно удари и техните портфейли, което се прехвърли и в спад на доходността им. Към края на септември 2022 г. на база двегодишен период по методологията на Комисията за финансов надзор средната доходност на универсалните фондове е отрицателна - 2.6%, като по-малка е тя при професионалните и доброволните схеми - съответно 1.47% и 1.43%. Преди тази година отрицателни стойности имаше и при световната криза през 2008 г., и през първото тримесечие на 2020 г., когато ковид кризата срина борсите, след което последва възстановяване.
Пазарен удар
Ударът на финансовите пазари се пренася и върху активите на фондовете - общо за деветмесечието те управляват 18.37 млрд. лв, активи при 19.6 млрд. лв. в края на миналата година. Това е спад от 6.27% дори и след като се вземат предвид новите вноски, които осигуряват постоянни потоциот порядъка на около 160 млн. лв.към фондовете всеки месец, или над 1.4 млрд. лв. за деветмесечието. За сравнение - през миналата година нарастването на активите беше с 13%, а доходността при някои фондове достигаше и 8%. Стойността на активите и загубата на доход сега са реално по-ниски и заради високата инфлация в България, която достигна 17-18% през последните месеци. С най-голям дял в активите са универсалните фондове, в които се осигуряват всички, родени след 1960 г., освен ако изрично не са избрали вноските им да отиват само в НОИ. Причина за спада на активите не може да се търси и в изплащането на пенсии, тъй като ефектът от тях все още е минимален. По данни на КФН за деветмесечието на тази година са изплатени около 15 млн. лв. за втора пенсия от частните фондове - на пенсионери и малка част на техни наследници.