"Девня цимент": Двойни приходи с разкошна печалба

Компанията силно подобрява резултатите си през 2021 г. благодарение на по-силно търсене и оптимизация на разходите

Въпреки отличните финансови резултати на компанията също й се налага да се бори с поредицата от кризи през последните години    ©  Надежда Чипева

Ако се съди по резултатите на най-големия производител на цимент в България - "Девня цимент", индустрията е имала силна 2021 г. През миналата година дружеството, което е част от германската група HeidelbergCement, почти удвоява приходите си, които достигат 243.2 млн. лв. Близо шест пъти нараства и печалбата, с което компанията се нарежда сред най-рентабилните в страната (47%).

Една от причините за големия ръст е по-ниската база през 2020 г., когато появата на ковид доведе до шок на пазара и замразяване на много проекти, което понижи и продажбите на дружеството. Приходите през 2021 г. обаче изпреварват значително и тези от предпандемичната година, което освен на по-силното търсене на пазара се дължи и на оптимизацията на разходите. "По-добре са планирани и производството, и доставките, и отношенията с клиентите", коментира изпълнителният директор Михаил Полендаков, който пое поста преди два месеца, след като в продължение на над 10 години ръководи бизнеса на HeidelbergCement Group в Русия.

Управление на кризи

Въпреки отличните финансови резултати на компанията също й се налага да се бори с поредицата от кризи през последните години. "Това е глобален процес, който започна още с навлизането в същинската фаза на ковид, защото затварянето на границите и спирането на обработката на товари в пристанищата доведе до логистична криза", казва Полендаков. През 2020 г. компанията отчете лек спад на търсенето заради отлагането на строителни проекти, но в същото време нараснаха продажбите на пакетиран цимент, тъй като много хора използваха извънредното положение за домашни ремонти.

Поскъпването на електроносителите последните месеци и задълбочаващият се недостиг след началото на войната в Украйна пък водят до рискове за целия континент. Според Полендаков дори при най-добро планиране и балансирана правителствена политика Европа може да задоволи сама най-много 47% от енергийните потребности на индустрията. А това изисква ЕС да разработи цялостна стратегия занапред. "Мисля, че през следващите няколко години ще имаме проблем с енергията на входа в тежката промишленост", коментира той.

Поскъпването на електроносителите последните месеци и задълбочаващият се недостиг след началото на войната в Украйна водят до рискове за целия континент.

Компанията е голям потребител на електрическа енергия и затова се стреми да използва по-ниските нощни тарифи, както и да прилага вътрешен автоматичен контрол за оптимизиране на работата на отделните съоръжения. Понякога се налага да използва и въглища, но цената им в момента е много висока. Според Полендаков оттук нататък енергийните суровини само ще поскъпват и затова най-доброто решение е използването на алтернативни горива като RDF. Заводът вече замества част от традиционните горива с RDF, но целта е да се увеличи делът му. "По-умният вариант е да взимаме този продукт от България, вместо да го внасяме от други страни от ЕС. Защото така решаваме техните проблеми с депонирането, не нашия. За съжаление в страната няма достатъчно производители на качествен RDF", казва той. А решението изисква общите усилия на общините и държавата.

Задълбочава се и проблемът с вноса на турски цимент, който през последните години поставя под натиск местната индустрия. С поевтиняването на турската лира и галопиращата инфлация циментовите заводи там все по-масово се ориентират към износ, за да си осигурят необходимите приходи в долари или в евро. "За съжаление в България присъствието на турски цимент е все по-видимо", казва Полендаков.

Тенденциите: зелено и дигитално

Тенденцията в тежката промишленост е компаниите да предлагат цялостни решения според нуждите на клиентите. По думите на Полендаков именно това е направено през миналата година и е една от причините за силните резултати. "Девня цимент" има мобилна лаборатория, която разполага с оборудване и технически персонал за тестване на бетони и материали, като по този начин клиентите получават консултация на мястото на производство или на строителния обект. "В зависимост от нуждите на определен клиент по определен проект ние правим рецептура, за да може да печелят и те, и ние", обяснява Полендаков.

Той обаче смята, че българските потребители са донякъде разглезени и традиционно използват само високата марка чист портланд цимент, за да си гарантират безпроблемно якостни показатели. В същото време новаторската практика в Европа и света въобще е да се поставя ударение върху рециклирания бетон с цел да се намалят въглеродните емисии и да се ограничи използването на свежи суровини или пък в цимента да се влагат добавки от съпътстващи индустрии (пепелина, гранулирана шлака и др.). По този начин, от една страна, се намалява замърсяването, а от друга, разходите.

Затова и краткосрочната стратегия на компанията е да разработва такива решения за крайни клиенти, които да са адекватни на очертаващото се нестабилно развитие на пазарите като цяло. А това означава по-нисковъглеродни продукти, които запазват якостните си параметри. "Искаме да научим потребителите, че има и друго освен чистия портланд цимент. Това са нови продукти за България, но мисля, че вече се посрещат добре", казва Полендаков.

Наскоро "Девня цимент" стана първата българска компания, спечелила финансиране от Фонда за иновациите към ЕС. Проектът й ANRAV, който е за улавяне и утилизиране на въглеродни емисии от индустрията, ще получи 190 млн. евро безвъзмездно от фонда, а останалата част ще бъде частно финансиране. Предвижда се въглеродните емисии от производството да се улавят и складират в изчерпаното газово находище в Черно море край Галата. Очаква се системата да заработи през 2028 г., а капацитетът й ще бъде 800 хил. тона въглероден диоксид годишно.

Друга тенденция, която навлиза все по-активно в циментовата индустрия, а и навсякъде, е цифровизацията. Тя помага да се намалят фиксираните производствени разходи и в същото време да се реши проблемът с недостига на работници, който е резултат както от демографските тенденции, така и от нежеланието на младите хора да работя в промишлеността. "Заводът на бъдещето е завод с роботи. Естествено, това няма да дойде в България през следващите 10-15 години, защото изисква голяма първоначална инвестиция, но това е тенденцията, натам вървим", смята Полендаков.

"Девня цимент" вече има идеи за цифровизация на отделни процеси в продажбите, логистиката и доставките, така че през приложение на телефона да може да се проследява цялата верига. А изпълнението може да се случи в глобалния й IT център във Варна, който беше създаден преди няколко години и обслужва цялата група.

Предпазлива прогноза

От "Девня цимент" не дават точни прогнози за 2022 г., но по думите на Полендаков компанията най-вероятно ще изпълни операционния си план, който е малко по-добър от миналогодишния. Пазарът засега остава стабилен, но основният риск идва по линия на инфлацията. "Ако се запази същото темпо на инфлацията, това рано или късно ще доведе до поскъпване на ипотечните кредити, което ще се отрази на пазара на недвижими имоти и съответно на търсенето на бетон и цимент", обясни той.

"Ако се запази същото темпо на инфлацията, това рано или късно ще доведе до поскъпване на ипотечните кредити, което ще се отрази на пазара на недвижими имоти и съответно на търсенето на бетон и цимент."

Михаил Полендаков

изпълнителен директор на ''''Девня цимент''''