На 1 декември "Капитал" събра за десета поредна година представителите на водещите кредитни институции в България за годишната конференция на "Банките и бизнесът". Основен акцент в програмата беше напредъкът и шансовете на България да приеме еврото от 2024 г. Форумът беше открит от управителя на БНБ Димитър Радев, чиято реч публикуваме.
Ще се спра накратко на три теми:
- Динамика на макроикономическата среда;
- Състояние на банковия сектор; и
- Пътя към еврозоната.
Динамика на макроикономическата среда
Динамиката на макроикономическата среда е под силното влияние на вътрешнополитически и геополитически фактори. Неизвестните, свързани с развитието на тези фактори, увеличават рисковете - и съответно несигурността - на макроикономическите оценки и прогнози.Подобна среда предполага, наред с другото, подходящо калибриране и хармонизиране на паричната и фискалната политики.
Перспективите пред паричната политика са ясни. Накратко, тези перспективи са свързани с увеличаване на лихвените проценти и постепенно изоставяне на неконвенционалните мерки, прилагани пред последните години. Отдавна вече актуалният въпрос не е за посоката на паричната политика, а за параметрите на нейното затягане. Тези параметри се очертават в диапазона от неутрално до рестриктивно равнище на лихвените проценти.
Целта на упражнението е ясна: овладяване и намаляване на инфлацията до здравословни равнища чрез ограничаване на търсенето, върху което централните банки могат да влияят. По-друг начин казано, централните банки се фокусират много повече отколкото през последните години върху техния основен мандат, а именно - ценовата стабилност.
Подобно развитие има своята цена и тя е в забавяне на икономическата активност, което в екстремния случай може да доведе до временна рецесия. Логиката зад действията на централните банки е, че продължителната висока инфлация би имала много по-разрушителен ефект за икономическото развитие и благосъстоянието на хората отколкото временното забавяне на икономическата активност.
Как тази глобална тенденция се пречупва през специфичните икономически условия в нашата страна? Краткият отговор е директно, поради две причини: една обща и една - по-специфична. Общата важи за всички малки отворени икономики в ЕС и тя е във високата степен на обвързаност на тези страни с икономическите процеси и политики в еврозоната, в конкретния случай - с паричната политика, провеждана от ЕЦБ. По-специфичната причина е свързана с особеностите на нашия паричен режим на фиксиран валутен курс на лева към еврото, и с високата степен на синхронизиране на нашия бизнес цикъл с този на еврозоната.
Докато посоката на паричната политика е ясна, перспективите пред фискалната политика съдържат повече въпроси. В контекста на еврозоната това се дължи на липата на фискален съюз, различната фискална позиция на отделните страни, и различното, но като цяло високо, равнище на тяхната дългова тежест.
На този фон фискалната позиция на България продължава да бъде солидна с второто най-ниско съотношение на дълг към БВП в ЕС. Фискалната позиция на страната е изправена, обаче, пред сериозни потенциални рискове. Те са свързани със силно разстроения бюджетен процес през последните близо две години и очертаващата се през този период тенденция на трайно разхлабване на фискалната политика.
Проблемът не е толкова в по-високите разходи, които бяха необходими и до голяма степен неизбежни, особено в периода на ковид кризата, а по-скоро в тяхното качество. По-високите разходи през този период, които доведоха до по-висок дефицит, бяха замислени като целеви и временни и това беше правилният подход. В рамките на силно фрагментирания бюджетен процес, обаче, тези целеви и временни разходи се трансформираха до голяма степен във всеобхватни и постоянни и със заявки за тяхното допълнително увеличаване.
Институционалната рамка се определя до голяма степен от членството на страната в Европейския банков съюз, една от ключовите институции на еврозоната, и от установения във връзка с това режим на близко сътрудничество между БНБ и ЕЦБ. Нашият банков надзор, например, е неразделна част от Единния надзорен механизъм на Европейския банков съюз - от участието в съвместните надзорни екипи, през мрежата от хоризонтални контакти до процеса на взимане на решения чрез пълноправно участие в работата на Надзорния съвет на ЕЦБ. В този смисъл, Единният надзорен механизъм е печат за качество по отношение стандартите на надзорната дейност, осъществявана от БНБ, както и по отношение на качеството на регулаторната, пруденциалната и аналитично-методическата рамка на надзорния процес.
Консолидацията на институционалната рамка в допълнение на реформите през последните години обяснява доброто състояние на банковия сектор. Ще илюстрирам това с няколко числа:
- Отношението на ликвидно покритие в края на октомври е 253.5%, а ликвидният буфер е 38.4 млрд. лв. при продължаваща тенденцията на растеж на привлечените средства;
- Адекватността на капитала по последни данни е 20.47%, като капиталовият излишък над общото надзорно изискване за капитал и макропруденциални буфери е в размер на приблизително 2.9 млрд. лв.
- Нетната стойност на необслужваните кредити за последните 12 месеца намалява с над 660 млн. лв. Делът им представлява 2.66% от общата нетна стойност на кредитите и авансите, като размерът им е изцяло покрит от капиталовия излишък над регулаторните изисквания и буферите;
- Доходността, измерена чрез размера на печалбата от 1,7 млрд. лв., гарантира възвръщаемост на активите и капитала и е сериозен източник за вътрешна подкрепа на балансите при необходимост.
В този контекст основните предизвикателства пред банковия сектор към днешна дата могат да бъдат обобщени в три направления - динамиката на макроикономическата среда, процикличното поведение на банките, и потенциалните рискове за доходността им.
- Макроикономическата среда - както отбелязах в началото - се характеризира с висока несигурност и потенциал за ескалиране на рискови сценарии. Това предполага продължаване на провеждането на стрес тестовете за банковия сектор с различни хипотетични негативни сценарии.
- Про-цикличното поведение на банките е свързано с продължаващия растеж на кредитите. При възходяща кредитна динамика понякога се надценява капацитетът на кредитополучателите да обслужват своите задължения. Ето защо надзорната политика ще продължи да бъде насочена към това кредитните институции да действат консервативно.
- Доходността на банките е поставена под риск едновременно по две линии. Първо, поради необходимостта от заделяне на допълнителни провизии при нарастваща вероятност за необслужване на кредити; и второ, поради ограничаване на възможностите на банките да генерират доход от основна дейност. Например, повишаващите се лихвени проценти носят риск за отрицателни преоценки в балансите на банките.
При тези условия, БНБ ще продължи да следва консервативна пруденциална политика, насочена към продължаващо укрепване на капиталовата позиция на банките чрез серия от микро- и макропруденциални мерки. Следователно, поне в краткосрочен план, ние не виждаме основания за разхлабване на нашата пруденциална политика.
Пътят към еврозоната
Пътят към еврозоната има потенциал да се превърне в катализатор на процеси, които да консолидират политическата и макроикономическата рамка.Свидетели сме вече на такива наченки. Съвсем наскоро, парламентът прие решение с почти конституционно мнозинство за ускоряване процеса на подготовка за въвеждане на еврото с целева дата 1 януари 2024 г. Трудно може да намерим днес друга тема, която получава толкова внушителна политическа подкрепа.
Изпълнението на номиналните, т. нар. Маастрихтски критерии, задължително условие за присъединяване към еврозоната, предполага провеждането на политики, които са добри за страната, дори извън контекста на еврозоната, и по този начин биха помогнали за консолидиране на макроикономическата рамка. Тези политики са насочени към овладяване и намаляване на инфлацията - голямата тема на деня, както и към дисциплиниране на фиска, поддържане на дългосрочните лихви на здравословно за икономиката равнище, и запазване на валутната стабилност.
Въпреки проблемите, с които се сблъскваме, България все още се позиционира добре по отношение на Маастрихтските критерии. В момента за нас единствената отворена тема е критерия за инфлацията, но и по отношение на него нещата не са еднозначни. От една страна, инфлацията е с високи темпове не само у нас, но и в целия ЕС. От друга страна, през октомври за първи път от повече от година темпът на инфлация у нас обърна траекторията си на постоянно нарастване. Ще следим внимателно как този процес се развива, но той трябва активно да бъде подкрепен с адекватни анти-инфлационни мерки, включително с един достатъчно дисциплиниран бюджет.
Това, върху което като централна банка се фокусираме в момента по отношение на еврозоната, са два въпроса: правната рамка и техническата подготовка.
По отношение на правната рамка очакваме буквално до дни да се внесат в Народното събрание промените в Закона за БНБ, с които да се преодолеят правни несъответствия, констатирани в конвергентните доклади на ЕЦБ. Сериозен напредък има и в подготовката на проект на Закон за въвеждане на еврото в рамките на работна група към Координационния съвет за подготовката на Република България за членство в еврозоната. Разбира се, това е само началото. Аз нямам съмнения, че страната разполага с експертизата и капацитета да подготви всички проекти навреме и с добро качество. Това, което е необходимо е да имаме правителство, което да ги внесе и парламент, който да ги одобри.
Техническата подготовка е друго огромно предизвикателство, пред което е изправена основно БНБ. Ние имаме пълната готовност "да натиснем здраво педалите" по тази тема. За това сме създали необходимата организация и работим много тясно и активно с колегите от ЕЦБ. Очаквам да имаме много възможности да информираме по-подробно публиката за постигнатия напредък.
Заключение
Намираме се в период на фрагментация и несигурност, както по отношение на политическата, така и на макроикономическата рамка.В такава среда е изключително важно да се постигне във възможно най-висока степен синхронизиране на паричните и фискалните условия в страната. При ясна посока на паричната политика, фокусът пада върху предстоящите бюджетни решения.
В настоящата среда на несигурност банковия сектор продължава да стои стабилно със солидна капиталова и ликвидна позиция и е готов да посрещне новите предизвикателства.
Пътят към еврозоната има потенциала да се превърне в катализатор за консолидиране на политическата и макроикономическата рамка. Това е реална възможност, която не трябва да пропускаме.
Рисковете в случая са по две линии.
От една страна, трайното и прогресиращо разхлабване на фискалната политика може да ни върне в отдавна забравеното време на високи дефицити, растящ дълг, и ликвидни затруднения за бюджета. Това ще промени неблагоприятно и вътрешната структура на бюджетните разходи, с увеличаващ се дял на разходите за обслужване на дълга, особено в условията на покачващи се лихвени проценти, за сметка на разходите за инвестиции и социални нужди. Лекарството в подобни случаи е постигането на първични излишъци в бъдеще, а това може да стане по два начина: рязане на постоянни разходи или увеличаване на данъците. Знаем, включително от нашия опит през 90-те години, че този процес е болезнен.
От друга страна, съществува реална опасност от противопоставяне на целите и посоките на фискалната и паричната политики. Затягането на паричните условия и разхлабването на фискалната условия имат противоположен макроикономически ефект, поне що се отнася до търсенето. Към това може да прибавим сериозно забавените структурни реформи, които биха подпомогнали решаването на проблемите, свързани с предлагането, но все още не са във фокуса на бюджетната дискусия. Комбинацията от тези фактори би затруднила сериозно опитите за ограничаване и трайно намаляване на инфлацията - нещо повече, би създала условия за завръщане към макроикономическите дисбаланси от близкото минало. Подобно развитие, наред с другото, би имало силно неблагоприятен ефект за бизнеса и банките в България.
Следователно, от гледна точка на по-голяма предвидимост на динамиката на макроикономическата среда, една от основните задачи в икономически план сега е да се опитаме да синхронизираме във възможно най-голяма степен паричните и фискалните условия в страната. На бюджетен език това означава постигане на фискална консолидация, която може да се измери с конкретно число: бюджетен дефицит не по-висок от 3% от БВП.