Представяме ви мнението на социолога и управляващ партньор в агенция "Маркет ЛИНКС" Добромир Живков.
Могат ли тези избори да решат политическата криза с продължителната липса на устойчиво парламентарно мнозинство зад редовно правителство?
Скептичен съм, че скоро ще имаме шанса политическата криза да приключи и да преминем към етап на относително по-дълготрайна устойчивост. Намираме се в период на обществена трансформация, която не се разгърна до своя очакван край. С много голям консенсус обществото ни беше поело по пътя да търси промяна в модела на управление от последното десетилетие, но тази енергия поутихна.
Причините са основно две - първата е, че волята на "суверена" беше подменена, заради което трябваше да проведем още два вота. Втората е, че събитията от последната година като инфлацията и войната в Украйна събудиха редица страхове, които подтикват гражданите към по-консервативно политическо поведение.
Резултатите от изборите по-скоро биха възпроизвели това обществено разделение, и то в съотношение, което по-скоро ограничава възможността за коалиционно управление. Въпреки това смятам, че редовен кабинет по-скоро ще има.
Какви са рисковете и при двата варианта: да няма правителство и да се върви към нови предсрочни избори; и да има някакъв вид правителство - на малцинството или т.нар. експертно?
По-дълбоко гмуркане в спиралата на предсрочни избори много вероятно ще ни доведе до радикализация на по-широки обществени слоеве, като подобен процес може съществено да промени политическата картина, но също така дотолкова да компрометира настоящата парламентарна демокрация, че да направи идеята за президентска република привлекателна за повече граждани, а това е системен риск за все още развиващата се демокрация у нас.
Експертно правителство ще може да посрещне необходимостта от вземането на най-неотложните управленски решения, ще донесе известна предвидимост и българската политика отново ще се завърне в своя естествен дом - Народното събрание.
Въпреки това от по-обща перспектива и в двата сценария най-негативната последица е, че общественият натиск за възстановяване на основни демократични принципи на модерната държава отслабна. Това беше шанс за всички и най-вече за младите поколения, които бяха основните носители на тази енергия. Този дневен ред не е изчерпан и с преодоляването на очертаващата се световна икономическа криза, мир в Украйна и стабилизиране и реинтегриране на Русия в световната общност, тази тема по естествен начин ще се върне като приоритет номер едно.
Какво правителство според вас може да бъде излъчено - на малцинството (от ГЕРБ) или експертно, с мандата на една от трите партии, участващи в процедурата, но подкрепено от повече партии в парламента? Какви са възможните конфигурации на тази подкрепа?
Чиста формула на партийно правителство на ГЕРБ е малко вероятна поради няколко фактора. Първо, то би срещнало негативна реакция от социалните сегменти, формирали "протестното" мнозинство през 2022-ра. Второ, ГЕРБ е далеч от най-добрата си електорална форма и, трето - партията все още е в относителна политическа изолация.
Затова предполагам, че партиите - и особено ГЕРБ - ще търсят надпартийна формула за съставянето на кабинет. С това се надяват да докажат, че са готови на национално отговорни решения, при които лидерското и партийното начало остават на заден план. Това би бил плавен път за преодоляване на тази изолация. Очаквам ГЕРБ наистина да разговарят за подкрепа с всички партии, но не и да формализират коалиция.
При подобно развитие можем да очакваме по-остра реакция и отказ от подкрепа най-вече от "Продължаваме промяната". Вероятно те биха получили реципрочен отказ от ГЕРБ и тогава бихме стигнали отново до последния възможен вариант с третия мандат.
Каква би била ролята на президента в търсенето на формула за правителство?
Президентът вместо равноотдалечен от всички партии понастоящем изглежда по-скоро като равноконфронтиран с тях. Видяхме определени сигнали за опити да се работи с крайно негативни публични стереотипи по отношение на определени социални сегменти, което по-скоро разделя обществото, отколкото да го обединява. В този смисъл ключът в ролята на президента отново ще бъде в евентуалното възлагане на трети мандат за съставяне на кабинет. Последните две решения на Радев не показват особена гъвкавост. Това заедно с нарасналите амбиции за негова по-активна роля в изпълнителната власт оставят открит въпроса дали президентът с всички сили търси изход от блокирането на политическата ни система.