© Надежда Чипева
Снимката е илюстративна.
Болницата за затворници в София е в критично състояние, което може да се оприличи на морга. Настанените там не може да получат необходимите грижи, а медицинските услуги, доколкото се предлагат такива, са със силно занижено качество.
Това са част от изводите на проучване, осъществено от Българския Хелзинкски комитет (БХК) с автори адвокат Мария Шаркова и експертът Диляна Ангелова. В доклада се обобщават официални данни и статистика за лечебното заведение "Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода" (СБАЛЛС), наблюдения и оценки на външни организации, включително Изпълнителна агенция "Медицински надзор" към Министерството на здравеопазването, омбудсмана и Българския хелзинкски комитет, както и свидетелства на лишени от свобода, преминали през болницата. Изследването обхваща периода 2015- 2021 година. Лишен от свобода, интервюиран в рамките на проучването, казва: "Това не е болница, това е морга".
"Противно на законовата дефиниция на "болница за активно лечение", там липсват необходимите предпоставки за лечение на лица с остри заболявания, травми, изострени хронични болести, състояния, изискващи оперативно лечение в болнични условия. Независимо от това, формалният статут на СБАЛЛС - София остава непроменен и органите по изпълнение на наказанията, прокуратурата и съдилищата ежедневно изпращат там затворници и арестанти за лечение, без да отчитат факта, че мястото на практика не може да осигури такова", пише в доклада.
Основната причина според изследователите за критичното състояние на болницата е "дългогодишната административна, финансова, методологическа и информационна изолация на пенитенциарното здравеопазване от гражданската здравна система и произтичащите от това недостиг на квалифициран медицински персонал, лоши медицински практики, оскъдно и амортизирано оборудване и тежки битови условия", пише още в доклада.
Болницата е междинно звено, където пациентите изчакват да бъдат насочени за изследвания, консултации или лечение в системата на гражданското здравеопазване. "Достъпът до външни лечебни заведения обаче не е добре координиран и става с големи забавяния. Диагностиката и лечението в гражданските болници са особено затруднени, когато медицинските услуги не се заплащат или се заплащат само частично от националната здравна каса", пише още в доклада.
Формално болницата не би могла да осигури качество на медицинските услуги, сходно с това, което се предлага в останалите болници, тъй като е в пълно несъответствие с императивните медицински стандарти за предлаганите дейности.