В края на миналата седмица стана ясно, че поне две страни членки - Австрия и Холандия - са против присъединяването на България, а в австрийския случай - и на Румъния в Шенген.
Това предизвика бурни реакции както и заплахи за ответни мерки, както у нас, така и в северната ни съседка. Още през 2011г., европейската комисия за първи път потвърди техническата готовност на двете балкански страни да са част от Шенгенското пространство, но повече от десетилетие по-късно двете те все още се борят със собствените си проблеми, засилените миграцонни потоци, но в голяма степен и предразсъдъците, и политическите борби на някои от европейските си партньори.
Нидерландските и австрийски коментари ще имат последствия. По-вероятният сценарий е, заради липсата на единодушие в съвета, Чешкото председателство да отложи вота за началото на следващата година. Това ще даде още повече възможности на Румъния да продължи да работи за разделянето на двете държави. От друга страна, за да се покаже изолацията на Нидерландия и Австрия, чехите могат все пак да оставят гласуването, което ще има силен негативен ефект върху Нидерландия заради твърдата ѝ позиция срещу България към момента.
При всички положения разделяне на България и Румъния през този месец е невъзможно според правилата и процедурите на ЕС. Подобно решение трябва отново да бъде гласувано в Европейския парламент и да има единодушие от всички държави членки затова. Към момента, силна опозиция за разделянето е Унгария, която поема председателството на ЕС през втората половина на 2023г.
Заплахи за ответни действия от България
Кризисен мениджмънт в последния момент това се случва в България след думите на нидерландският премиер Марк Рюте, който изрази загриженост относно състоянието на върховенството на закона, борбата с корупцията, постави под съмнение способността на страната ни да опази външните си граници и намека му, че мигрантите могат незаконно да ги преминат, ако платят 50 евро." Не казвам, че ще се случи, но искам изрично да съм установил, че няма да се случи", коментира той.Забележката предизвика бурни реакции у българския президент Румен Радев: "Наскоро трима български полицаи загинаха, охранявайки външната граница на Европейския съюз. Днес премиерът на Нидерландия Марк Рюте недопустимо внуши, че тази граница би могла да се премине срещу 50 евро. Вместо европейска солидарност, България получава цинизъм!".
От своя страна холандският държавен секретар Ерик ван дер Бург каза, че не знае дали страната му е единствената членка на Шенгенското пространство, която ще гласува против присъединяването на България, но и в това не вижда проблем и не се притеснява от натиск.
Играта на Румъния
Румнците водят активна и много силна дипломация с фокус върху нидерландските си колеги, но като че ли не очакваха последният удар от Австрия, която на практика се оказа единствената държава, която все още има резерви към присъединяването и на двете балкански държави.Австрийският министър на вътрешните работи Герхард Картнер коментира за изданието "Куриер" в събота, че за страната му в момента има смисъл само включването на Хърватия в европейското пространство за свободно движение. Според него румънците и българите все още ще имат проблеми с охраната на външните граници, отхвърлянето на търсещите убежище и тяхното разпределение.
В отговор румънският посланик Емил Хурезяну реагира скоропостижно и обясни, че цитираният от правителството във Виена процент от 40% нелегална миграция в Австрия е част от проучване, което не отразява реалната ситуация. "
Докато българската позиция е остра, но не е конкретна, северните ни съседи прибягват и до по-сериозни мерки и заплахи. Евродепутатът Ойген Томац (ЕНП) заявява, че сегашната позиция на Австрия в случая с присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство е дискриминационна и в случай, че на 8 декември австрийската страна се противопостави на влизането в зоната за свободно движение,решението отговаря на всички елементи за формулиране на сезиране на Съда на ЕС.
Междувременно еврокомисарят Илва Йохансон представи в понеделник план за справяне с миграционния натиск по т.нар. Балкански път заедно с вицепрезидента на комисията Маргаритис Схинас, като опит да се отговори на критиките на Австрия за справяне с миграционния поток и порблемите в Шенген. По време на брифинга представителите на изпълнителния орган на ЕС отново потвърдиха очакванията си България и Румъния да бъдат приети в Шенгенското пространство.
Според дипломати в Брюксел отрицателните сигнали, които идват от някои държави не трябва да се приемат за окончателни и че позициите все пак може да се променят преди ключовото гласуване в четвъртък. Това важи в по-голяма степен за Австрия, което поставя под риск по-скоро кандидатурата на България заради твърдото нидерландско вето.
Технически двете кандидатури, които винаги са били разглеждани заедно, не могат да бъдат разделени по време на вота през декември. Но отлагането им в бъдеще отваря тази възможност, макар и с несигурни резултати.
Председателството на Съвета на ЕС ще бъде поето от 2023 г. от Швеция и Унгария. Но докато Швеция до скоро имаше колебания относно България и Румъния в Шенген, то Унгария заявява силна подкрепяща позиция и на този етап е напълно против тяхното разделяне.
В телефонен разговор с Рюте Радев каза, че страните членки трябва да се "ръководят от установените критерии за членство в Шенген, а не от други съображения", съобщават български медии. Европейската комисия заяви, че няма информация за такса от 50 евро за преминаване на граница. Изпълнителната власт настоява, че и България, и Румъния ясно са показали способността си да патрулират външните граници.
"Това е мит и е несправедливо да се внушава твърдението, че разширяването на Шенген е свързано с по-малко контрол", каза зам.-председателят на Комисията Маргаритис Схинас в понеделник. "Става въпрос за повече контрол и по-добър контрол.", коментира тя.
Служебното правителство има готовност за ответни мерки, ако Нидерландия и Австрия наложат вето на българското членство в Шенген, каза служебният премиер Гълъб Донев. "Силно се надяваме да не бъдем изправени пред подобна необходимост. Напротив, вярваме, че все пак разумът и позитивната воля на огромното мнозинство от държавите членки ще надделеят", посочи Донев без да уточни какви ответни мерки визира.
"В същото време ние сме по средата на война, милиони бежанци пристигат в ЕС, изправени пред енергийна криза, пред инфлационна криза, антиевропейски сили набират сила в Европа, би било политически глупаво да се ощети България по този начин в този момент", коментира нидерландския евродепутат Софи ин'т Велт в интервю за "Капитал". Въпреки това оттук нататък няма много повече лостове, които могат да бъдат натиснати от българска страна. Вероятно Нидерландия може да бъде изолирана в ЕС, а също така да не получи ръководния пост на европейската агенция за граничен контрол Фронтекс. Българският евродепутат Елена Йончева потвърди и пред "Капитал", че са възможни "контрареакции и в други области".