Държавата да спре да третира културните институти като частни фирми

"Дневник" публикува отвореното писмо на АРТО - асоциацията, която обединява театрите в страната, до политици, заемащи висши държавни постове "с искане за предприемане на незабавни действия за изваждането на българската култура от блатото на отчаянието". Заглавието е на "Дневник".

В дискусията възниква спор как са изхарчени парите от сегашния бюджет. Председателят на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев заявява, че са били неравно разпределени от предишния министър на културата. Христо Петров от "Продължаваме промяната" казва, че министерството на културата си е свършило работата, а това, че театрите не са използвали парите, е техен проблем.

Уважаеми господин президент,
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаеми госпожи и господа министри,
Уважаеми г-н председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н председател на Комисията по културата и медиите,
Уважаеми дами и господа народни представители,

Започваме писмото си, като декларираме твърдо, че АРТО е организация, създадена с цел да защитава интересите на работодателите в областта на културата и няма никакви политически оттенъци.

Изявлението ни е провокирано от отправеното от г-н Христо Петров обвинение към театрите по време на заседание на Комисията по културата и медиите към Народното събрание на 24.11.2022 г. Думите му в защита на управлението на министър Атанасов са: "Министерство на културата свърши своята работа. Вие много добре знаете, че парите бяха разпределени, а това, че театрите не успяха да ги изхарчат, е проблем на театрите." Но това изказване е поводът за нашето обръщение, а не причината.

Дами и господа, проблемът на театрите не може да не бъде проблем на държавата!

Уморени сме от това обидно отношение към Културата. Крайно време е държавата да спре да третира културните институти като частни фирми, нямащи нищо общо с нея.

От години се борим с липсата на стратегия за развитие на културата, с недофинансирането на сектора, а в последно време - и с хаоса в министерството на културата, породен от невъзможността да се сформира стабилно правителство, от слабото управление на някои министри и от честата смяна на кадри. Говорим от името на нашите членове, но вярваме, че ще бъдем подкрепени от всички колеги, хора на изкуството, културни деятели, творци.

Омръзна ни да просим!

Омръзна ни омерзителната необходимост да молим за пари, вместо да говорим за изкуство, за търсене на нови форми, за обогатяване на художествени средства, за жанрово разнообразие, за интердисциплинарност, за увеличаване на достъпа до култура, за превръщането на България в международен фактор, определящ тенденции в развитието на приложните и сценични изкуства! Омръзна ни да молим за увеличение на средствата в сектора, за да можем да запазим кадрите в него! Знаете ли, господа народни представители, че голяма част от заетите в сценичните изкуства - бакалаври и магистри - са принудени да се регистрират като безработни, за да могат да бъдат назначени по програма от бюрата по труда и да практикуват професията си?

Знаете ли, че ние, работодателите в сектора, се радваме на всяка отпусната такава бройка, защото иначе не можем да си я позволим? Запознати ли сте с отчайващото състояние на материалната база на почти всички провинциални културни институти? Знаете ли, че за да извършим ремонтни дейности, трябва да заплатим паспортизации и проекти от бюджетите на културните институти, които в голямата си част са изключително оскъдни?

На този фон, твърдението че за театрите са разпределени повече средства, отколкото са в състояние да "изхарчат" е глас в подкрепа на недофинансиране на културата. Голяма част от писмата за одобрение на средства за капиталови разходи бяха изпратени до второстепенните разпоредители през август 2022 година. Условие за усвояване на средствата е строително-монтажните работи да бъдат извършени до края на годината.

Това е крайно недостатъчно време, за да се проведат процедурите по Закона за обществените поръчки, да се даде срок за обжалване, да се сключат договорите с изпълнителите и да се извършат ремонтните дейности, в много от случаите свързани с пространствата, в които се реализират спектаклите и концертите. Презумпцията, че 51 директори на държавни културни институти нехайно са пропилели възможността за подобряване на материалната база в поверените им институции, е меко казано обидна, имайки предвид дългогодишните борби на голяма част от нас в тази посока. Подобна позиция, стига да не е умишлен опит за изкривяване на общественото мнение, може да има само човек, който не познава разпоредбите на ЗОП и нормативната уредба на Министерството на културата.

Ние, членовете на АРТО, се обръщаме към президента на републиката - г-н Румен Радев, към министрите от настоящия кабинет и към всички политически лидери и народни представители, в качеството си, не само на директори на театри, но и на артисти, режисьори и драматурзи, като вече не молим, а настояваме българските политици да не абдикират от българската култура.

Настояваме за:

1. Определяне на дългосрочни цели и стратегия за развитието на културата.

2. Справедливо финансиране на културния сектор и определяне на 1% от БВП за култура, заложен в държавния бюджет за 2023 г.

3. Политическите партии да заложат достигане на 2% от БВП до 2025 г. в културните си политики.

4. Повишаване на утвърдения единен разходен стандарт за финансиране на сценичните културни институти с 200%, считано от 01.01.2023 г.

5. Отпадане на рестрикциите от Методиката за разпределение на средствата от чл.23а, ал.1, т.1 от ЗЗРК от 01.01.2023 г.

6. Въвеждане на допълнителна компонента в Методиката за разпределение на средствата от чл.23а, ал.1, т.1 от ЗЗРК, която да субсидира ДКИ с размера на фонд работна заплата за утвърден щатен минимум от длъжности, считано от 01.01.2023 г.

7. Оценяване на състоянието и паспортизация на сградите, предоставени на културните институти и планиране на средства за реновирането на материалните им бази. Разглеждането на необходимостта от увеличаване на сградния фонд.

8. Провеждане на политики за реабилитиране на престижа на творческите професии и повишаване на интереса към тясно-специализираните и изчезващи професии на художествения осветител, плакатиста, кукломайстора, художник-изпълнителя, театър-майстора, перукера, сценичния гримьор.

Уважаеми дами и господа, в богатите на събития времена на днешната действителност, остава скрито неглижирането на културата на една държава. Апелираме за незабавна и категорична промяна на полаганите от страна на държавата грижи за културата, тъй като от нея зависят ценностите на обществото ни днес и моралът на децата ни утре.

Проблемите на театрите са проблеми на държавата!

С уважение,
Асоциация на работодателите в театралната област (АРТО)

Членове:
Петко Койчев - директор на Драматичен театър "Рачо Стоянов" - Габрово
Михаил Байков - директор на Младежки театър "Николай Бинев" - София
Верка Стойкова- НЕ ПОДКРЕПЯ - директор на Държавен куклен театър - Варна
Григор Антонов - директор на Драматичен театър "Константин Величков" - Пазарджик
Боян Иванов - НЕ ПОДКРЕПЯ - директор на Драматичен театър "Сава Огнянов" - Русе
Радост Костова - директор на Драматичен театър "Стефан Киров" - Сливен
Проф. Маргарита Младенова - директор на Театрална работилница "СФУМАТО" - София
Илия Виделинов - директор на Драматично-куклен театър "Васил Друмев" - Шумен
Маргарита Мачева - директор на Драматичен театър "Никола Вапцаров" - Благоевград
Биляна Петрова - директор на Драматичен театър - Ловеч
Петър Влайков - директор на Държавен куклен театър - Пловдив
Димитър Атанасов - директор на Общински театър "Апостол Карамитев" - Димитровград
Стелиян Николов - директор на Драматично-куклен театър "Иван Димов" - Хасково, председател на УС на АРТО