Миналата седмица Европейската комисия съобщи, че планира да задържи 7,5 милиарда евро от финансирането за Унгария в отговор на нарушения на върховенството на закона и корупционно възлагане на обществени поръчки. Това би трябвало да накара международните наблюдатели да се замислят как Виктор Орбан успя да спечели убедителна победа миналия април въпреки огромните доказателства за лошо управление, силните му връзки с Владимир Путин и руската инвазия в Украйна точно по време на предизборната кампания?
Управляващата в Унгария партия "Фидес" спечели 52% от подадените гласове, което доведе до нейното четвърто конституционно мнозинство - с 68% (135) от местата в парламента. Въпреки предварителните проучвания, които предричаха ожесточена надпревара, обединената опозиция спечели само 57 от 199 места - почти изключително в столицата Будапеща, докато крайнодясната партия "Ми Хазанк" стигна до парламента с 6 места.
Орбан постигна тази убедителна победа при две ясни обстоятелства - впрягане на институциите в негова подкрепа и контролиран поток от информация, която да доминира в публичното пространство.
Предизборната му кампания се основаваше на четири ключови твърдения и те трябва да служат като предупредителни светлини за други държави в ЕС, където популистите са във възход:
- - че опозицията ще въвлече Унгария във войната и дори ще призове унгарски цивилни да се бият в Украйна;
- - че ще отнеме "13-ата пенсия";
- - че тайно заговорничи с украинския президент Володимир Зеленски да се намеси в изборите в Унгария;
- - че ако опозицията спечели, децата ще бъдат изложени на опасна операция за смяна на пола.
Референдумът, проведен от правителството в деня на изборите, включваше като водещ въпрос: "Подкрепяте ли насърчаването на операции за смяна на пола при деца?"
Тези четири линии на атака, независимо че нямат връзка с реалността, спечелиха изборите. Въпреки че опозицията се опита да ги опровергае, те останаха като валидни в масовото съзнание. Преди изборите през април 86% от унгарските избиратели бяха чули, че "основният опозиционен кандидат ще изпрати войски в Украйна", 79% - че опозицията ще отнеме 13-ата пенсия, и 67% - че подкрепя операциите за смяна на пола, според изследване на фондация Dimenzió Media. И 60% от тези, които са чули за "плановете" на опозицията, вярват, че тези твърдения са истина, и ги приемат като факти.
За да разберем как това става възможно, трябва да заимстваме концепцията за "информационната автокрация", описана от Сергей Гуриев и Даниел Трейсман (в излязлата тази година книга Spin Dictators: The Changing Face of Tyranny in the 21st Century - бел. ред.). Режимът на Орбан се вписва добре в нейните основни характеристики:
Първо, информационната автокрация се въздържа от използване на насилие и директни репресии срещу опонентите си. Независимите журналисти не са в затвора, нито неправителствените организации са официално забранени, въпреки че телефоните им могат да бъдат подслушвани.
Второ, режимът ефективно имитира повечето от институциите на демокрацията, създавайки фасада, заради която международните наблюдатели заключават, че изборите са били "свободни, но нечестни".
Трето, наративите на режима, макар и да нямат подкрепа сред високообразованите елити, са дълбоко вкоренени сред по-малко образованите и по-малко привилегированите групи, че може спокойно да разчита на тяхната подкрепа.
Европейските лидери трябва да вземат под внимание информационните аспекти на управлението на Орбан и да подкрепят свободните и независими медии. Още повече че медийната централизация по модела на Унгария беше приложена и в други страни от региона. Европейският законодателен акт за свободата на медиите може да бъде важна стъпка в правилната посока. Но най-важното е, че западните страни трябва да са наясно с международното влияние на Орбан.
През последните няколко години режимът на постистината в Будапеща изнесе навън своите тактики към съмишленици "нелиберали" в Западните Балкани (като Сърбия, Северна Македония, Словения, Република Сръбска): с медии, политически консултации, дипломатическа подкрепа и пари, но също така и към популистката десница в Италия, САЩ, Бразилия, Франция и другаде. Орбан се превърна в учител по съвременна диктатура - и западните демократични политици трябва да направят всичко по силите си, за да ограничат влиянието му. Колкото повече ресурси има Орбан, толкова по-важна може да бъде ролята му в подкопаването на демокрацията.
Тази система разчита на "хардуер" и "софтуер". От хардуерна гледна точка това е най-централизираната и контролирана медийна система в рамките на ЕС. Второто правителство на Орбан, което пое властта през 2010 г., даде началото на организирана от него медийна империя, в която над 500 регионални и местни медии отразяват едни и същи централно създадени послания. През 2019 г. "Репортери без граници" заявиха, че са открили в Унгария "безпрецедентна степен на медиен контрол в държава - членка на ЕС".
От страна на софтуера - фалшивите новини и теориите на конспирацията са широко разпространени. Унгарските проправителствени медии често разпространяват пропагандните тези на Кремъл за войната в Украйна и прокарват фалшиви истории по въпроси като миграцията, влиянието на международния финансист Джордж Сорос, НАТО, Съединените щати и т.нар. западен либерален елит.
"Фидес" използва тези теми, за да мобилизира своята политическа база и да раздели унгарската нация на два лагера: "патриотичен", представляван единствено от Фидес, и "непатриотичен" - обслужващ чужди интереси и представян от управляващите като "фабрика за фалшиви новини".
Правителството на Орбан манипулира населението чрез централно контролирана дезинформация, която залива телевизия, радио, печатни медии и Facebook. Неговата реторика е съставена от лесни за разбиране унифицирани послания, избрани от резултатите от проучвания, проведени от проправителствени мозъчни тръстове. Накратко: кампанията за дезинформация на унгарската управляваща партия използва методи от XXI век, за да разпространява опростени разкази, подобни на пропагандата от XX век.