Шансът България да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 г. се увеличава, а по темата има широк политически консенсус. За да се случи това обаче, е важно сегашният парламент бързо да приеме необходимите за това закони още през следващите седмици. Това стана ясно от изказванията на вицепремиера Атанас Пеканов и бившите финансови министри Асен Василев и Владислав Горанов по време на годишната конференция "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал".
"Трудно може да намерим днес друга тема, която получава толкова внушителна политическа подкрепа", заяви по-рано и управителят на БНБ Димитър Радев. Той обаче също подчерта необходимостта от правителство, което да внесе необходимите закони, и работещ парламент, който да ги приеме.
Какво предстои
Последните два редовни кабинета направиха важни стъпки - приемането в ERM II и изработването на Национален план за въвеждане на еврото, каза Пеканов и увери, че евроинтеграцията остава приоритет и за служебното правителство. "Темите за европейската интеграция с посока Шенген, членство в ОИСР и еврозоната са на дневен ред и служебният кабинет работи по тях", заяви вицепремиерът.
Той призна, че заради политическата нестабилност е имало известно забавяне, но добави, че гласуваната с огромно мнозинство декларация на парламента за ускорена подготовка за приемане на еврото от 2024 г. е била ясен знак за широка политическа подкрепа по темата и е дала нов тласък на усилията за постигане на тази цел. "В момента сме на етап финализиране на комуникационната стратегия свързана с приемането на еврото. Работи се и по изготвяне на Закон за въвеждане на еврото. Идните седмици Министерството на финансите ще финализира тези законопроекти и се надяваме те да минат през текущия парламент", заяви Пеканов.
По време на дискусията стана ясно още, че за гласуване вече са внесени и нужните поправки в Закона за БНБ, както и че само преди ден президентът Румен Радев е разговарял по темата еврозона със заместник-председателя на ЕК - Валдис Домбровскис, отговарящ за икономиката в интерес на хората. Стана ясно обаче и че политическата нестабилност, в която се намира страната в момента, продължава да е пречка.
Следващите седмици са решаващи
Действително през последната година и половина страната изгуби ценно време в подготовката си за еврозоната. Бившият финансов министър и съпредседател на "Продължаваме промяната" Асен Василев заяви, че първият проблем е бил фактът, че страната се управлява служебен кабинет, а след това по времето на правителството "Петков" БСП и ИТН са спирали процеса допълнително. И даде пример с приемането на Планът за приемане на еврото, който е минал в Министерски съвет с превес от само два гласа. "Това е една от причините техническият процес да се забави. Но при срещи с банките винаги съм казвал - гответе се за датата 1 януари 2024 г.", посочи Василев.
"Имаше период на забавяне на процеса по подготовка и той се дължеше на исканията за нов анализ за ползите и разходите от приемането на еврото. Но времето за подобни анализи е минало. Не е моментът сега институциите да спрат да работят", заяви и Пеканов. Според него техническата подготовка може да се направи и от служебния кабинет.
Приемането на еврото е консенсусна тема сред политиците и не е късно "да хванем последния влак", смята и бившият финансов министър Владислав Горанов от втория и третия кабинет на ГЕРБ, който заедно с гуверньора Радев водеше преговорите по присъединяване на България към ERM II и към банковия съюз. Според него това трябва да се случи сега, за да може оценката за готовността на България да се изготви през пролетта, като има риск догодина показателите за бюджетен дефицит и инфлация да са по-лоши и това да затвори вратата за влизане във валутния съюз през следващите години.
Макар да има съмнения дали предвид кризите сега е добър момент за влизане в еврозоната, според Пеканов именно сега е правилното време, тъй като в една несигурна среда еврозоната ще е "котва на стабилност за страната".
Подобряване на кредитния рейтинг с две степени и по-ниска рискова премия, включително и за частния сектор, са част от плюсовете за Хърватия от приемането на еврото през 2023 г., които изтъкна доскорошният финансов министър на Хърватия Здравко Марич. Той разказа за опита на неговата държава при подготовката за влизане в еврозоната.
"Убеден съм, че е нужна фискална консолидация. Защото част от инфлацията в момента идва и от фискалните и паричните стимули,. И това е правилната антициклична кейнсианска политика", заяви и вицепремиерът Атанас Пеканов. Според него няма гаранция, че при внясянето на проектобюджет за догодина от служебния кабинет, той няма да стане "още по-разтеглен". "Не съм получавал сигнали, че с удължителния бюджет ще има риск за приемане на еврото", допълни Пеканов.
Риск ли е бюджетът
Въпросът, който предизвика най-разгорещен дебат обаче е свързан с бюджета за догодина. Тъй като няма редовно избрано правителство, служебното реши да поиска удължаване на действието на сегашния до март догодина. Според Асен Василев това е грешка и служебният кабинет е трябвало да внесе проектобюджет за 2023 г. Доводите, които изтъкна Василев са няколко. Първият е, че при изготвянето на т. нар. Конвергентен доклад за България (той оценява готовността на страната да приеме еврото) през пролетта на следващата година европейските институции ще попитат и какъв бюджет се залага за съответната година - т.е. каква фискална политика ще провежда страната в бъдеще. А когато няма приет бюджет правителството няма да може да даде отговор на този въпрос.
"Министерство на финансите предложи този удължителен закон със скритата мисъл, че така в парламента няма да се правят нови разходи. Но този ефект няма да бъде постигнат", заяви Василев, визирайки заявките на БСП и на ДПС да вкарат социалните си програми в преходните и заключителни разпоредби. Те, според Василев, няма да са остойностени, а рискът е да се раздуе дефицита догодина без дори да е ясно с колко. Затова според него е по-добре да се гледа редовен бюджет, тъй като той ще е с предварително зададен дефицит, който депутатите нямат право да променят и финансовият министър ще може да управлява риска от популситко наддаване по-лесно.
Не на това мнение е Владислав Горанов. Според него рискът при гласуване на редовен бюджет в силно фрагментиран парламент е всяко предложение за по-високи доходи или пенсии да се увеличи по три при гласуване в зала. Според него е нужно връщането на здравия разум в парламента по отношение на бюджета. "Да си мислим, че техническото представяне с думи или числа на бюджета ще промени популизма в парламента, е наивно. Затова когато излезете на трибуната и кажете не е важна технологията, а разума - може пък другите да ви последват", обърна се той към Василев.
"Едната технология дава предвидимост и отговорност като правиш предложения", отвърна Василев. Горанов го конрира, че не дава никаква предвидимост. "Бюджет ще има, докато има данъкоплатци... Няма предвидимост ако запишете някъде в един закон, че финансовият министър е крокодил, той няма да се превърне в крокодил (...) в момента сме в ситуация, в която всеки залог ще бъде утроен и се играе като на Черен Петър и да видим накрая кой ще е Черния Петър".