Културният гений, който на късна възраст се посрами политически
За начало, само да кажа: аз съм най-запаленият изследовател и фен на Пинк Флойд, дори се смятам за тесен специалист.
***
Особено и задълбочено съм изследвал текстовете на Роджър Уотърс, за част от които дори Ник Мейсън (който написа най-хубавата книга за Флойд – “Inside Out”) вероятно не е вникнал чак толкова.
***
Съвсем бърз пример за гениалността на Роджър като поет – “hanging on in quiet desperation is the English way”, от “Time” („The Dark Side Of The Moon” album) – изумителна „присъда“ за пост-колониална Англия и рязкото разминаване между традиционалисткото и купищата промени плюс икономически и културни кризи, които англичаните преживяха след Втората световна. Има и поне двеста други блестящи стихове, особено в третия солоалбум “Amused To Death”.
***
„В този ред на мисли“ (както казват посредствените „градски“ хора у нас), за мен НЯМА Пинк Флойд без Роджър Уотърс. Всички знаете, че 98% е написал „The Wall“; “The Final Cut” e де факто негов соло албум, знаете и за разправиите за името, както и за факта, че Дейвид Гилмор и Ник Мейсън бяха много успешни по-късно като турнета с оригиналния бранд. По моему, това трябваше да се казва нещо като “Gilmour/Mason Project”, щот от “Momentary Lapse Of Reason” нататък не е Флойд. И краткият реюнион през 2005-а на “Live 8” сякаш го доказва.
***
Знаете и за неоспоримия факт, че без Гилмор и един друг гений – Ричард Райт, Бог да го прости - също нямаше да има Флойд.
***
Но все пак: без стиховете, идеите, сърденията, нарцистичното его, „ти ще пееш, щот пееш по-добре, но и аз ще взема да си изпея някои свои парчета“, плюс чистия гений на Уотърс, нямаше да бъдат създадени петте най-велики албума на групата – “Meddle” 1971, ”The Dark Side Of The Moon” 1973, “Wish You Were Here” 1975, “Animals” 1977 и „The Wall“ 1979.
***
Тук умишлено няма да говоря за „първоначалния“ Флойд със Сид Барет. Няма да говоря и за “Ummagumma” и “Atom Heart Mother”, щот са отделни вселени. Между другото, изслушайте “Obscured By Clouds” (и особено „Wot's... Uh the Deal“), както и онова изумително нещо за филма на Антониони “Zabriskie Point”, с нечовешката „Crumbling Land“ („Dance Of Death” etc.).
***
А защо това дълго въведение? Защото Уотърс, човекът, написал и изпял вероятно най-нежните и някак тихо велики неща в попмузиката – „5:06 am (Еvery Stranger's Eyes)“ и “Mother”, от дълго време вече се превърна в лефтистко посмешище.
***
Разбира се, той беше по-скоро идеолог и в самонаучен басист, но като музикант да кажа – нищо от тия пет албума вероятно нямаше да стане факт, ако истинските професионални музиканти, начело с Гилмор и Рик, не бяха разписали нотите и не бяха имплементирали неговите идеи. Спомнете си само историята на “Comfortably Numb” – велика песен, плод на една обикновена разправия между Уотърс и Гилмор.
***
Аз винаги ще обожавам музиканта Роджър Уотърс, дори и само заради “the lunatic is on the grass”, но той вече стана на седемдесет и сто години и окончателно „изпляска“, прекалявайки с политическите си изявления. Сега ще ги коментирам, ако не искате, не четете нататък.
***
В средата на юли гледах тричасовото шоу на Уотърс в разпродадената TD Garden в Бостън (а „Стената“ у нас на 30 август 2013 беше велико, дори и без надписа „Оставка“). Преди някой от 10-те музиканти да излезе на сцената, на големия черен екран, окачен над сцената, се появи съобщение: "Ако сте тук, защото харесвате Pink Floyd, но не можете да понасяте политиката на Роджър Уотърс, отидете в бара".
***
79-годишният Уотърс е известен с това, че е яростно антивоенен, против дроновете, за правата на коренното население и за LGBTQ+. Посланията му, докато възпроизвежда "Another Brick in the Wall (Part 3)": ВЕЧНА ВОЙНА НА ВСЯКА ЦЕНА, ЗА ДА СЕ ПОМОГНЕ НА БЕДНИТЕ, са относително ОК, преди да почне да се изказва за това как неговите западни лидери са убийци, ерго, Путин също има основание да бъде убиец.
***
(Струва ми се, че си струва да се спомене и това, че докато Уотърс прави изявления, че докато тази война е в полза на богатите за сметка на бедните, нетното му състояние се оценява на 310 млн. долара.)
***
А през май се появиха съобщения, че Pink Floyd са обявили каталога си за продажба и искат 500 милиона долара, от които нашият човек ще вземе поне едни двеста като основен автор.
***
Ерго, разбирате: смешно и леко нелепо е мултимилионер да е ляв.
***
Но някои фенове, дори и тези с леви убеждения (лявото на Запад е съвсем друго нещо, спрямо това, което ние тук смятаме за ляво, с незарасналата комунистическа рана), не са много доволни от всичко, което Уотърс е казал и направил.
***
Уотърс, както никой друг рокаджия от неговото поколение или от неговия ранг, не е крил позицията си по въпроса за окупацията на Западния бряг от Израел. Той е категоричен, че се застъпва за правата на палестинците и многократно е заявявал, че не е антисемит, а „антиционист“. Което е малко като да сме против изнасилването като престъпление, ма да сме и леко „тя си е виновна“.
***
"Можеш да атакуваш израелската политика, без да си антиеврейски настроен", каза Уотърс пред The Independent през 2010. "Критикувам израелската политика на окупиране на палестинска земя и политиката им на изграждане на селища, която е напълно незаконна според международното право, а също и на гетоизиране на хората, върху чиято земя строят".
***
Разговорите за това, че Уотърс е антисемит, са донякъде ново явление. Когато през 1979 той споменава евреите в концептуалния "The Wall", той пее вид сатирично от гледната точка на рок звезда, превърнала се във фашист-диктатор. И се замислих за следното: каквото и да мислите за Уотърс, разрушаването на идолите влече след себе си и разрушаване на предразсъдъците. А предразсъдъците, както напомня Чоран, органичните ни фикции, поддържат изобщо нашата цивилизация, колкото и да спорим.
***
Помните вероятно и следното: аre there some queers in the theater tonight? Get them up against the wall! – тва е от "In the Flesh", откриващата песен на лайв-шоуто „The Wall“.
***
И, ако ми се разбира: tell me, is something eluding you, sunshine?
***
Is this not what you expected to READ?!
***
Ясно е, че Уотърс остарява и е изтрещял, но никога не му е липсвало его. Повечето рок звезди също имат някак детско, юнгианско смешновато его, но повечето от тях не използват политическата страна на егото си така, както го прави Уотърс.
***
По-простичко казано, аз дори съм го питал лично дали е ляв (в едно култово интервю в Лондон за предаването „Денис и приятели“ преди концерта 2013, намерете го в мрежата). И отговорът беше „не“, а Пинк Флойд въобще не беше моето “baby”.
***
Следователно, човекът, който се държи като ляв априори, който знаково обожава Джеръми Корбин и смята, че трябва да има преразпределение (докато, напомням, седи, според Форбс, на 310 милиона) – какво да кажем за него?
***
Струва ми се така: човекът Роджър сякаш окончателно откачи, забравяйки, че именно капитализмът му позволи да има имение в Бриджхамптън, щата Ню Йорк, както и сто други имота, и че когато оттам трябва да отиде на интервю в Кънетикът, не е чак толкова далеч, колкото с влака от родния Кеймбридж до Карнаби Стрийт.
***
От друга страна, много е лесно да го нахейтим като изтрещял квази-путинист, забравяйки какво музикално удоволствие ни е дал. Помислете: това е човекът с “Breathe”, “Wish You Were Here”, “Mother” и – ако случайно сте я чували – “Another Brick In The Wall”.
***
Just a little pin prick (АААААH), but you may feel a little sick.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.