Проблемите на Европа със снабдяването с петрол и газ през зимата може да се влошат поради недостиг на ликвидност на финансовите пазари. През последните месеци хеджирането срещу скоковете в цената е станало прекалено скъпо за мнозина, което е довело някои от фирмите да се откажат от търговията. Подобно намаляване на участниците на пазара влошава пазарната ликвидност, което от своя страна може да доведе до още по-голяма нестабилност и по-резки скокове на цените, които могат да навредят дори на големите играчи, пише Reuters.
Според норвежката Equinor европейските енергийни компании, с изключение на британските, се нуждаят от поне 1.5 трлн. евро, за да покрият разходите за експозицията към покачващите се цени на газа.
Проблемът стана известен през март, когато асоциация на водещи търговци, доставчици на комунални услуги, петролни компании и банкери изпрати писмо до регулаторите, в което призова за планове за действие при извънредни ситуации. Това искане е било предизвикано от участниците на пазара, които бързат да покрият финансовата си експозиция към покачващите се цени на газа чрез деривати, хеджирайки срещу бъдещи скокове на цените на физическия пазар като заемат "къса" позиция. Около 85-90% от средствата за хеджиране идват от заеми, а останалите 10-15%, известни като минимален маржин, се покрива от собствените средства на търговците и се депозира в сметката на брокера.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви този месец, че ще подкрепи фискални мерки за осигуряване на ликвидност на платежоспособните участници на енергийния пазар, включително на фирмите за комунални услуги, докато ЕЦБ е готова да предостави ликвидност на банките, ако е необходимо. Също този месец британската хазна и BoE обявиха схема за финансиране на стойност 40 млрд. паунда за "извънредни ликвидни нужди" и краткосрочна подкрепа на енергийните фирми на едро.
Тъй като цените на електроенергията, газа и въглищата се повишиха през последната година, нарасна и цената на късите позиции, и искания за по-високи маржини принудиха големите петролни и газови компании, търговските фирми и енергийните предприятия да ангажират повече капитал. Според висши банкери и търговци борсите, клиринговите къщи и брокерите са повишили изискванията за първоначален маржин от 10-15% на 100%-150% от стойността на договора, което прави хеджирането твърде скъпо за мнозина. Някои от участниците, особено по-малките фирми, са били засегнати толкова сериозно, че са били принудени да се откажат изцяло от търговията, което е влошило общия недостиг в световен мащаб.
Въпреки че участниците на пазара твърдят, че бързото изчезване на ликвидността може сериозно да намали търговията с горива и да доведе до прекъсване на доставките и фалити, според регулаторите рискът е малък. Въпреки това един от ръководителите на ЕЦБ е заявил пред Reuters, че в най-лошия сценарий загубите ще възлязат на 25-30 млрд. евро, като добави, че рискът е по-скоро за спекулантите, отколкото за реалния пазар.
От края на август правителствата на страните от ЕС са се намесили, за да помогнат на компании за комунални услуги като германската Uniper. Предвид предстоящите зимни ценови скокове обаче няма индикации дали и колко бързо правителствата и ЕС ще могат да подкрепят банките и другите компании за комунални услуги, които трябва да хеджират сделките си.
Предоставяне на гаранции
Някои търговци и банки са поискали от регулаторни органи като ЕЦБ и Английската централна банка (BoE) да предоставят гаранции или кредитна застраховка на брокерите и клиринговите къщи, за да се намалят първоначалните нива на маржин до предишните нива. Според източници, запознати с преговорите, това би помогнало за връщането на участниците на пазара и за увеличаване на ликвидността. Според четирима търговски, регулаторни и банкови източници ЕЦБ и BoE са е срещнали с няколко големи търговски къщи и банки от април насам, но от консултациите, за които досега не е съобщавано, не са произтекли конкретни мерки.