"Икономист": Рецесия в Европа е неизбежна, България ще е сред най-засегнатите

Рецесията в Европа през зимата на 2022-2023 г. заради енергийната криза вече е неизбежна. България ще е една от страните, които ще пострадат заради свиването на търсенето на продукцията ѝ в ЕС. Както и защото изпъква като икономика с много неефективни процеси на производство, потребяващи особено много енергия - два пъти и половина над средното за Европейския съюз, а това излиза мого скъпо.

Това е заключението на "Икономист инделиджънс юнит" в доклад от миналата седмица, прогнозиращ, че вносът на газ от Русия няма да се възстанови и при студена зима и провалена европейска солидарност - бавно или блокирано споделяне на газови запаси между страните членки - икономиката на ЕС ще се свие.

Дори държавите да съкратят потреблението, високите цени на енергията ще нанесат сериозни щети. Това ще се усети и в държави, които не с зависими от руския газ (Испания и Велкобритани, например), за които в EIU коригират надолу очаквания растеж с между 0.5% и 1.5% от БВП.

За България има влошаване на очакванията за инфлацията. След почти 17% през юни - най-високата от 24 години насам - анализаторите очакват тя да продължи да се ускорява през третото тримесечие и високата цена на енергията (+37.5% ръст на транспортните разходи и +18.5% на битовите сметки) и поскъпването на храните (+23.8%) са ключови фактори за това. Тенденцията бе към забавяне ръста на инфлацията, а държавата смекчава ефекта и за бизнеса, и за гражданите, докато КЕВР не одобри през юли поредното поскъпване на тока и централното отопление.

Отново заради високите цени на газа за Европа следва и значима корекция на прогнозата за инфлацията в България догодина - от 4.7% на 6%. (при прогноза 2022 г. да завърши с годишна 14.1%).

Анализът за това, което предстои в европейската енергетика, е все по-мрачен:

• целта на Русия е да направи газовите доставки за Европа колкото може по-непредвидими и така да подкопае доверието в европейската икономика
• руският внос по "Северен поток" ще се движи между 0 и 20% от договорените количества за Германия
• Унгария, Чехия и Словакия ще понесат най-големия икономически удар заради недостиг на газ и тясната им обвързаност с германската икономика, която ще изпадне в рецесия
• Германия, Австрия и Италия ще въведат режим за потребление на газ от бизнеса, като ефектът в Германия ще прелее през границите на тази страна
• догодина Европа трудно ще запълва газовите си хранилища без газ от Русия
• зимата на 2023-204 г. ще е предизвикателство
• инфлацията ще продължи да се увеличава, а икономическият ръст да е много бавен, поне до 2024 г.

Зимното потребление на газ в ЕС от 2014 г. насам варира между 130 млрд. куб. м и 148 млрд. куб. метра. В момента ЕС има около 79 млрд. кубични метра в хранилища - малко над две трети от общия му капацитет. В случай на тежка зима повече страни ще се сблъскат с недостиг на газ.

Усилията за замяна на руския газ по други тръбопроводи и с втечнен природен газ (LNG) дадоха известни резултати, но не могат да постигнат много по-далеч в краткосрочен план предвид ограничената наличност на глобални доставки на LNG и недостиг на регионални терминали за регазификация. От страна на търсенето нуждите на Европа от газ ще бъдат потиснати както от плана на ЕС да намали търсенето с 15%, така и от въздействието върху потребителите от много по-високи цени. Въпреки това очакваме някои страни да не могат да задоволят нуждите си от газ тази зима, по-специално Германия, казват от EIU, част от групата, издаваща сп. "Икономист".

Споделянето на газ (то бе одобрено окончателно в петък от т.нар. супермнозинство от 15 държави в ЕС без съгасието на Полша и Унгария - бел.ред.) би ограничило икономическите щети за най-изложените на газова и енергийна криза страни, но съгласието за предизвикване на вътрешен недостиг, за да се помогне на съседна държава, би било непопулярно. В най-застрашените държави все още ще трябва да вземат трудни политически решения за допълнително намаляване на търсенето. Те могат да включват спиране на промишленото производство, налагане на още по-високи цени и дори директни ограничения върху използването на отопление в домакинствата, което в момента е защитен сектор.

Клаус Мюлер, ръководителят на мрежовия оператор на Германия, каза в края на седмицата, че до декември хората в страната ще трябва да се откажат от поне 20% от досегашното потребление на енергия. Също с 20% ще трябва Германия да намали износа си на газ към съседни държави и да внесе 10-15 гигаватчаса газ, за да избегне недостиг. По повод призивите на регионални политици за добив на газ чрез фракинг, Мюлер отвърне в интервю за "Велт ам зонтаг", че това няма да реши проблема с газовия дефицит в следващите две зими, в които Германия ще продължи да е зависима от руски газ.

Целта на Германия е към 1 ноември газохранилищата ѝ да са пълни 95%. Ако Владимир Путин спре изцяло подаването на газ, най-голямата икономика в Европа ще изкара някак до края на зимата, но след това ще има огромен проблем със запълването на хранилищата за следващата зима. Домакинствата са защитени, но Мюлер напомни, че това ен означава, че те могат да се отопляват безконтролно. "За да запазим работни места, мисля, че са напълно основателни и ограничения в частните домакинство", допълни той.

Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.