Интереси около €1 млрд. субсидии за въглища бламират зеленото бъдеще на България, твърди доклад

Плановете на държавата за декарбонизацията на въглищните региони в България - Стара Загора, Кюстендил и Перник - поставят под риск енергийния преход. Икономиките на тези региони продължават да са зависими от изкопаемите горива, а по-голямата част от местните индустрии са енергоемки и бавно възприемат нисковъглеродни технологични решения или предприемат стъпки да намалят зависимостта си от въглищата.

Поетапното изваждане на въглищата от употреба в България е допълнително усложнено заради съществуването на окопали се мрежи на превзетата държава в енергийния и минния сектор на местно и национално равнище. Тези мрежи имат за цел да съхранят статуквото чрез осигуряване на скъпи субсидии за въглища (оценявани на 1 млрд. евро годишно).

Най-притеснителното е, че плановете на държавата не посочват ясен времеви график за постепенното изваждане на въглищата от употреба, което е не само най-важната предпоставка за финансирането на ЕС за справедлив преход, но също така създава несигурност у инвеститорите, което само допълнително укрепва съществуващите олигархични мрежи, зависими от запазването на въглищните електроцентрали.

Такава нерадостна картина очертава анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) на Териториалните планове за справедлив енергиен преход в трите въглищни региона.

Докладът на ЦИД изтъква, че политиката на постепенно изваждане на въглищата от употреба до голяма степен е оформена от властови елити, свързани със съществуващи бизнес схеми, блокиращи поощряването на по-амбициозни политики за декарбонизация.

Дезинформационни разкази около енергийния преход

Мрежи на превзетата държава разпространяват дезинформационни разкази около т.нар. процес на справедлив преход, чиято цел е да се закрият замърсяващите производства, но работещите в тях да могат да продължат напред с други умения.

Тази дезинформация е основана на насаждане на страх за високата цена на прехода в контекста на масова енергийна бедност и социално изключване, както и за стабилността и сигурността на електроенергийната система. Това доведе до политическа инертност, при която политиците избягват темата, дори когато има достатъчно ресурси за трансформиране на най-уязвимите общности и разгръщане на техния потенциал за икономически растеж, базиран на алтернативен модел на развитие.

Разломът между това как се водят дебатите в отделните въглищни региони и централизирания процес на вземане на решения също е допринесъл за разпространението на дезинформационни разкази. Тези разкази представят постепенното изоставяне на изкопаемите горива и индустриите с високи CO2 емисии като основна причина за повишаването на цените на енергията и следователно на нивата на енергийна бедност. Това не е вярно.

Декарбонизацията на най-уязвимите български региони все още до голяма степен се възприема като заплаха от местните общности и политици, синдикатите и представители на индустрията, отчасти защото възможностите, свързани с целите и ползите от политиките на ЕС за декарбонизация, почти не са били комуникирани на регионално равнище, се отбелязва в доклада на ЦИД.

Стара Загора, Перник и Кюстендил също така се сблъскват с големи информационни и образователни пропуски, които отслабиха социалното приемане на процеса на енергиен преход. Освен това ограниченият административен капацитет на местните власти и липсата на обща визия за енергийния преход на ниво централно правителство възпрепятстват развитието на инициативи за трансформация и проекти на местно ниво, които целят по-широкото участие на бизнеса извън компаниите, пряко свързани с въгледобивната промишленост.

Надделяват интересите на лица от въглищната индустрия

Влиянието на заинтересованите страни в процеса на консултации за разработването на териториалните планове за справедлив преход също е било значително дисбалансирано. Представителството на интересите на някои частни лобистки групи и лица от въглищната индустрия е надделяло значително над гласа на малките и средните предприятия (МСП) и уязвимите групи. Това се е отразило и в липсата на ясни критерии за подбор за приоритетите на справедливия преход и силния фокус в плановете върху големи инфраструктурни проекти без социално-икономическа обосновка и обосновка за устойчивост, което концентрира финансовите ползи от териториалните планове в ръцете на няколко избрани и не подпомага икономиката като цяло.

В анализа се акцентира, че в плановете е даден приоритет на социално-икономическите съображения пред проблемите на околната среда и здравето, а устойчивостта не е движеща сила в приоритетите и мерките. Политиките и мерките за декарбонизация, включени в териториалните планове, са оценени като вариращи от "слабо амбициозни" до "умерено амбициозни".

Инвазията на Русия в Украйна и последвалата криза с цените на енергията превърна загубите на въглищните електроцентрали в огромни печалби, което рязко отслаби амбицията на българското правителство да изпълни ангажимента си за частично изваждане на въглищата от употреба до 2026 г. като част от обвързващото споразумение по Плана за възстановяване и устойчивост за 40% намаляване на емисиите в енергийния сектор не по-късно от 2026 г. с конкретни цели за намаляване на емисиите на CO2 за всяка въглищна електроцентрала.

Няма яснота обаче как тези намаления на емисиите биха били възможни без пълно затваряне на тецовете или разширяване на вече щедрото подпомагане за капацитета, което получават. От това следва, че сегашната базова цел за пълен отказ от въглищата е 2038 г., като правителството се опитва да отмени ангажимента си за намаляване на емисиите с 40% към 2026 г.

България последователно поддържа разказа, че удължаването на живота на въглищните централи може да изиграе решаваща роля за гарантиране не само на сигурността на доставките на електроенергия в България, но и на целия регион на Югоизточна Европа. Тази линия на разсъждения и липсата на политическо лидерство за изпълнение на ангажиментите към ЕС застрашават да подкопаят процеса на енергиен преход, заключвайки част от най-продуктивните български региони в един изостанал модел на икономическо развитие, подчертават от ЦИД.

В анализа се изтъква, че под натиска на растящите цени на енергията и сегашните предизвикателства пред енергийната сигурност в Европа, България има уникална политическа възможност да ускори енергийния преход, като насочи значителните европейски средства, които получава, към зелена трансформация на въглищните региони.

Трите териториални плана не съдържат:

• задълбочен социално-икономически анализ на въздействието на процеса на зелен преход;
• няма предварителна оценка на регионалния потенциал за създаване на работни места;
• не е известно въздействието върху инвестициите/работните места/данъчните приходи;
• оценка на потенциалния брой на работните места в нисковъглеродните индустрии;
• анализ на вида работни места, които ще изчезнат;
• общото търсене на нови умения.

В трите най-уязвими региона от процеса на преход броят на служителите, които ще бъдат пряко засегнати, е приблизително 14 000 души, като около 75% от тях работят във въгледобивния сектор, а останалите 25% - в електроцентрали. Около 20% от работниците са над 55-годишна възраст.

Още 29 000 работни места в свързани индустрии също ще бъдат косвено засегнати от затварянето на тецовете и свързаните с тях въглищни мини. Това ще изисква разработването на целеви програми за преквалификация и програми за заместване на работни места за всички работници под 55 години. Разходите за подобни правителствени инициативи се оценяват на около 361 млн. евро, което включва и разходите за преждевременно пенсиониране.

Старозагорска област е най-засегната от зеления преход

Стара Загора е най-засегнатият от прехода регион, с най-много заети във въглищния сектор. В същото време Стара Загора е и най-динамично развиващият се регион, поради което има добър потенциал да поглъща работници от въглищния сектор, съкратени заради отказа от въглищата, посочват от ЦИД.

Ключово важна съставка, която липсва в териториалните планове, е липсата на схеми за финансови компенсации за зависими от въглищата работници, които да ги насърчават да развиват стартиращи фирми и/или да инвестират във вече съществуващи МСП. Такива програми биха могли да стимулират работниците да се ангажират с алтернативни икономически дейности и ще развият предприемаческия потенциал на региона. Това важи особено за областите Кюстендил и Перник, където съответните териториални планове не предвиждат финансова подкрепа дори за големи инвеститори.

Процесът на справедлив преход надхвърля компенсациите за работниците и включва създаването на институционализирана структура за подкрепа на най-тежко засегнатите икономически сектори и региони. Това изисква пренасочване на финансови потоци към най-уязвимите сфери, включително минното дело, производството, електроенергията, строителството и транспортните сектори, където прогнозната загубена добавена стойност ще бъде 425 млн. евро, като Старозагорска област е засегната най-тежко.

Оценките са, че е необходима обща инвестиция от около 531 млн. евро, за да се компенсират загубите на добавена стойност във въглищните региони в резултат на отказа от въглищата. Като се включи сумата, необходима за компенсиране на загубата на работни места, общото необходимо финансиране за справедлив преход е 891 млн. евро.

Част от финансирането, ако е направено в производствени инвестиции, може да дойде под формата на заеми и други финансови инструменти. Тази сума е малка в сравнение с ежегодната българска държавна подкрепа за въглищната индустрия от около 500 млн. евро (по оценки преди началото на енергийната криза в средата на 2021 г.), необходима за поддържане на функционирането на въглищните централи.

Въпреки фокуса върху развитието на индустриални паркове, проекти за батерии за съхранение на енергия и създаването на водородна долина в Стара Загора, в териториалните планове липсва последователна стратегия за интелигентна специализация и подкрепа. Териториалните планове също така не посочват кои индустриални паркове (съществуващи или нови) ще бъдат подпомогнати.

Междувременно териториалните планове за Перник и Кюстендил предвиждат пряка подкрепа едва за 9 предприятия при създаването/внедряването на иновативен продукт или процес до края на десетилетието. Тези мерки са твърде недостатъчни, за да стимулират възприемането на нисковъглеродни иновации в местните предприятия. Заинтересовани страни също така подчертават необходимостта от ясен план за допълване на безвъзмездните средства по плановете с частни инвестиции.

От ЦИД уточняват, че през целия период на консултации по разработката на териториалните планове правителството и неговите експерти са ангажирали гражданското общество само в ограничена степен и не са проведени срещи с много заинтересовани страни за обмен на мнения и събиране на конкретни предложения за проекти, като практически е липсвало участие на заинтересованите страни в процедурите по вземане на стратегически решения в регионите.

Управляващите генерират скептицизъм към климатичните промени

В анализа на ЦИД цялостната лоша оценка на процеса на ангажиране на заинтересованите страни се обяснява с взаимообвързаността на популизъм, климатичен скептицизъм и ниското ниво на политическа подкрепа за политиките в областта на климата и околната среда. Силно централизираният механизъм на управление за разработване на стратегически политики за преход към ниски въглеродни емисии, спадът в доверието в държавните институции и липсата на основан на доказателства диалог за устойчивите енергийни алтернативи създадоха благодатна почва за скептично към климатичните промени групово мислене в България.