Мартин Владимиров е директор на програмата "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Разговаряме с него за възможните развития в управлението на енергийния сектор в България след поредните предсрочни избори на 2 октомври.
Какви са най-големите рискове за икономиката и енергетиката на България, ако и след изборите на 2 октомври не бъде сформирано правителство?
На първо място българската енергетика страда от липса на последователност и дългосрочни цели. Политическата криза само задълбочава дефицита в управлението на сектора, като ще се забави сигурността и осигуряването на предвидими доставки на природен газ и дори петрол.
Ще се забавят и реформите за декарбонизация на икономиката, които се бавят от 5 години. Говорим вече за изпуснато цяло десетилетие. Не сме приели още старите регулаторни рамки а законопроектите, които се подготвят са с ниско качество. В министерствата нямат капацитет за кой знае каква експертиза. Често секторът е просто завладян от частни интереси и оттам се бламира.
Необходимо е България да постави ясно как ще се диверсифицират енергийните доставки. Трябва да се предотврати зависимостта от доставките на суров петрол, природен газ и ядрено гориво от Русия. Няма какво да се заблуждаваме, живеем във време разделно. Както целият Запад се стреми да се отдели от Русия, няма как България да продължи да лавира и да се опитва да води балансирана политика. Трябва да прекратим дерогацията за суров петрол, която ни оставя вратичка и трябва да кажем ясно, че "Газпром" няма да присъства в България, дали пряко или през посредници.
Нашите изчисление показват, че до 2030 г. ще станем нетен вносител на електроенергия, но това по никакъв начин не означава по-високи цени. Даже напротив, преди пандемията България имаше най-високите цени на тока именно заради собственото производство от въглища.
Другото нещо е, че двете частни въглищни централи в Маришкия басейн са си избили инвестицията с дългосрочните договори още през 2018 г. Не е нормално при норма на възвръщаемост в Европа от 7% да се поддържат нива от 14-17%. Това са абсолютно корупционни дългосрочни споразумения без никаква икономическа обосновка.
Всички партии обаче се качват на въглищния влак, за да няма конфронтации с едни 40 хил. човека, които даже не са 100 хил, както се води. Съжалявам, ще бъда директен, но по-евтино ще ни излиза (на държавата) на година, ако на тези 40 хил души им се даде 50 хиляди евро на година на калпак. Това ще е по-малко, отколкото се дава като субсидия на година за въглищните централи.
А има ли и рискове при различните варианти за управляваща коалиция?
Конкретната политическа конюнктура ще има малко влияние върху сектора. Този сектор е завладян и е в безпътица от години.
Съмнявам се да има правителство, но ако ще има, ще е компромисно. Тоест ще бъдат спуснати експерти, които всъщност ще имат силно лоби зад гърба си. В енергетиката си е така при всяко правителство в предишните 30 години. Важно е кое лоби ще надделее с енергийния сектор.
Ако ПП и ДБ управляват, ще има фокус към декарбонизацията, нови ВЕИ проекти. Може и да има разхищение за батерийните проекти. Мен ме притеснява, че една такава коалиция ще работи по-малко за децентрализиране на системата, а повече за големи проекти.
При правителство на ГЕРБ ще има повече фокус към енергийна ефективност, хидроцентралите и отново ще има заключване в големи проекти. Във ВЕИ сектора всички според мен имат еднакво виждане. Надявам се да има съгласие за отключването на офшорния вятърен потенциал на България.
Никой няма да смее да пипне въглищния сектор, като се видя. За газа - предполагам ще има консенсус да не се работи с "Газпром". Въпреки че в България има политици със силни руски връзки, които могат да са проводник на руски газ в страната, без реално "Газпром" директно да участва. Има достатъчно много посредници, като MET например. В нефтения сектор нямаше промяна в разчупването на руското влияние. Мисля обаче, че събитията в Украйна могат да ескалират промяната в България.
В АЕЦ "Козлодуй" има страхотни зависимости като нагласяване на обществени поръчки и не е ясно кой ще го разчупи този монопол. Най-вероятно никой.
В момента Европа е пред тежка зима заради енергетиката. Какви действия всъщност би трябвало да предприеме България в тази ситуация, независимо кой управлява?
България трябва да прояви поне един път през своето членство в ЕС нещо, наречено "солидарност". Трябва да приемем мерките за тавана на електроенергията, така ще бъде по-честно към всички държави и ще се разпредели тежестта към всички. Добре е веднага да сключим споразумение с Румъния и Гърция особено в областта на природния газ. Ситуацията може да е различна ако се бяхме разбрали за капацитетите с Гърция и с Румъния, които имат собствено производство и запълнено хранилище. Така България нямаше да остане сама да се оправя, но предходния кабинет не предприе никакви такива действия да предотврати ситуацията.
Така до голяма степен изпаднахме в абсурдната ситуация да внасяме руски газ от чужбина без да сме го искали. Тъй като компании в Гърция и Румъния имаха огромен излишък на руски газ.
Изпълнението на плана за възстановяване вече се бави, а той е от критична важност за енергетиката. Какви са прогнозите ви за заложените там проекти, като този за батериите например? Възможно ли е новата власт да промени нещо?
Доколкото ми е известно в Европейската комисия (ЕК) не иска плановете да бъдат променяни и проектите да бъдат пипани. Ние сме заключени в тези два големи батерийни проекта. Въпросът е те как ще бъдат изпълнени. В момента има търг на ЕБВР, която иска да даде тези два проекта на частна компания. Преди това да се случи ние трябва да извършим редица промени в енергетиката като климатичната карта, където ще се подготви затварянето на въглищните централи и добавянето на ВЕИ. От ЕК са доста възмутени от нежеланието на България да си затвори въглищните централи, но и от Брюксел са способни да правят политически реверанси за определени държави.
Трябва най-накрая да се дефинираме енергийната бедност и тя да не стои като социален проблем в социалното министерство, защото така никога няма да има напредък. Разхищението на ток е огромно, защото домакинствата получават ниски регулирани цени и по този начин нямат никакъв стимул да стават енергийно ефективни и в по-добро управление на потреблението.
Интервюто взе Евгени Ахмадзай
Трябва да се съобразим с европейските опити (като на Евроатом) за диверсификацията на ядрено гориво във всички страни от бившия Източен блок. Там се работи с френската Areva и американската Westinghouse. В момента в ЕС има резерви но ядрено гориво за 18 месеца.
От гледна точка на икономиката ние вървим срещу течението. Трябва да спазим ангажимента от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за намаляване с 40% на емисиите в енергийния сектор, а не да го отлагаме. Цялата дискусия, че въглищните централи осигуряват сигурност на доставките на българския пазар, е базирана на изказвания на заинтересовани страни.
Фактът, че въглищните централи произвеждат с 20% повече ток, отколкото трябва, е изцяло в разрез със споразумението ни с ЕС. Допълнително това задържа въглищните райони в една дългосрочна зависимост от тези централи, въпреки че има достатъчно средства това да преминат на по-горна предавка.
България обаче балансира пазара на електроенергия в цяла Югоизточна Европа благодарение на въглищните централи. Няма ли да е в разрез с интересите на ЕС, ако България не снабдява с този ток всички от Унгария до Гърция?
Това, че България е нетен износител, не означава, че има проблеми със сигурността на електроенергийните доставки. Ние в ЦИД сме правили моделиране още от 2017г., което показва, че при спирането на всички въглищни централи (във всичките 9 страни), няма да има проблем с негативен капацитет. Тоест няма недостиг на регионално ниво. Винаги в енергийния сектор трябва да се гледат нещата регионално, а не иначе. Това, че шефът на ЕСО казва, че ние постигаме 99% капацитетна адекватност е една голяма глупост на практика, защото капацитетната адекватност не трябва да е 100%. Почти няма държава в ЕС с такова нещо, защото то би означавало Северна Корея и скъсване на всички връзки с другите държави. Това не помага.