Изборите, Шенген, ОИСР, Балканите: въшното министерство обяви приоритетите си

Организирането на парламентарните избори в чужбина ще е основна задача пред служебното външно министерство, но ще продължи и работата по присъединяването на България към Шенген и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Едновременно с това не бива да се забравя ситуацията на Балканите, която не се изчерпва с българо-македонските отношения или с интеграцията на Скопие в Европейския съюз.

Така изглеждат приоритетите на институцията, представени от служебния външен министър Николай Милков и екипа му. По думите му на България ѝ е необходимо конструктивно "участиев ЕС и евроатлантическия алианс, където трябва да бъдем проактивни" заради поредицата от кризи, тъй като гласът на София е "по-силен, когато се чува в рамките на ЕС".

Служебният министър обяви и че всяка седмица ще има брифинги на институцията. Тема очаквано ще са и изборите в чужбина, а при необходимост в тях могат да се включат по видеовръзка представители на посолства.

Екипът

В екипа на МВнР ще има двама - вместо трима - заместник-министри. Към тях няма да се прикачват дирекции; те ще работят по приоритети и ще координират задачите по тях.

Запазва се длъжността на зам.-министър Велислава Петрова заради свършената от нея работа в диалога със Северна македония и ОИСР. Тя ще продължи да отговаря за Северна Македония - към ресора ѝ ще са останалите държави в Югоизточна Европа - бъдещото членство на България в Шенген, предстоящите етапи от присъединяването към ОИСР и многостранната дипломация (ООН, институции на ЕС и другИ).

Вторият ще е посланик Костадин Коджабашев, оглавявал мисията в Испания, а в момента тече процедурата за освобождаването му като посланик в Украйна. Коджабашев, който ще отговаря за двустранните отношения (без тези с Балканите и европейските страни), ще е и говорител на институцията - с него се възстановява и тази длъжност в МВнР.

Началник на кабинета на министъра ще е Светлана Стойчева-Етрополски, бивш посланик в Канада.

Иван Кондов ще ръководи работна група "Избори" в министерството предвид опита в организирането на предишни гласувания в чужбина.

Кой е служебният външен министър Николай Милков, четете тук.

Изборите

"Нещата ще бъдат съвсем безкомпромисни", каза Милков, имайки предвид организирането на изборите.

"Ние се превръщаме в може би най-голямата регионална изборна комисия", добави Иван Кондов. По думите му МВнР се подготвя за около 800 секции в чужбина. Ще се вземат предвид и събития, които може да засегнат организацията, като Октоберфест или празника на повторното обединение на Германия (3 октомври, в деня след изборите).

Кабинетът по думите му вече е приел план-сметка за изборите, съгласно който за вота в чужбина се предвиждат 7.635 млн. лв., каза Кондов.

Според него предстои и среща с Централната избирателна комисия, на която ще бъде обсъден изборният процес в чужбина, включително определянето къде да се отворят автоматично секции и къде - след заявление. По думите на заместник-председателя на групата Калин Анастасов зад граница ще трябва да бъдат изпратени между 150 и 200 машини.

На въпрос дали наличието само на четирима дипломати и десет служители в българските мисии в Русия (след изгонването, обявено от Москва миналата седмица) ще окажат негативно влияние на организацията на изборите в Русия, Милков отговори, че по оценка на институцията това може да стане в Петербург и Москва, а проблемите може да се решат с увеличаване на съставите чрез командировани хора от България. Той не коментира дали това е опит за влияние на изборите. Според него Русия едва ли ще забрани разкриване на секции за вота.

Шенген и ОИСР

През септември ще има презентация за подготовката на България по темата. "На някои наши партньори трябва да се представи направеното в последните 10 години, защото Шенген е развиваща се система" и България трябва да е готова да прилага промените, каза Милков. "Целта ни е да покажем това, което сме направили" пред тях.

Също през есента се очаква и българското първоначално изявление за отношенията към всички инструменти на ОИСР - "скринингова система за това как България се самооценява, какво възнамерява да направи и кои ще бъдат всички предстоящи дейности". Трябва да се запази целта за присъединяване в следващите 2-3 години, заложена от предходни правителства.

Служебният министър отрече кабинетът да е правил крачка назад в присъединяването към ОИСР с отмяна на решение по темата от Министерския съвет. По думите му това е "чисто технически въпрос", например защото е трябвало в новия текст да бъде включен вицепремиерът Атанас Пеканов, а новото решение ще бъде взето до три дни.

Северна Македония и Балканите

От една страна, приоритет на България трябва да е, по думите на Милков, "да не отстъпим в никакъв случай от постигнатия пробив". Въпросът не е решен с приемането от България и Северна Македония на "френското" предложение за компромис в двустранния спор, а става въпрос за "разкриване на възможности" за решение. Първо предстои да се разпределят задачите в диалога със Скопие между българските институции. Служебният министър поздрави правителството на бившия премиер Кирил петков, че е избрало да не замита проблема под килима, за разлика от предшествениците.

"Трябва да имаме за партньор държавата Северна Македония, а не отделни партии", каза още Милков. Той коментира в отговор на въпрос и протеста от македонското външно министерство срещу присъствието на консула на България в Битоля по време на разследване на македонските властив центъра "Иван Михайлов", пред чийто вход имаше умишлен палеж тази година. "Аз не мисля, че присъствието би трябвало да бъде проблем."

Същевременно България трябва да има предвид, че събитията в региона далеч не се изчерпват с началото на преговорите на Северна Македония с ЕС, нито пък то решава въпроса с геополитическата ориентация на държавите. България трябва да опитва да представя и други проблеми - като напрежението между Сърбия и Косово, върнало се отново на преден план в края на юли, и проблемите в Босна и Херцеговина (където, редом с действията на Република Сръбска, безпокойство буди и спор между бошняци и хървати за изборното законодателство два месеца преди вота, съвпадащ с българския).

София, смята служебното министерство, трябва да говори за тези кризи в Европа и да "работи така, че да бъдат признати реалностите по отношение на Косово и Босна и Херцеговина".

Други

Покрай описаните тук приоритети бяха представени и други задачи: например работа по решаване на проблема с липсата на посланици в пет посолства (Китай, Канада, Швеция, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия).

Друг аспект са усилията за стабилизиране на дипломатическата служба чрез "приоритет на професионалното начало" (даде се пример със ситуационния център към МвНР, където в момента работят трима души, или 50% от капацитета - "под санитарния минимум".