Извън Шенген - обидно, да, но се знаем

Холандското правителство нямало да подкрепи приемането на България в Шенгенското свободно от граничен контрол пространство, но ще гласува за Румъния и Хърватия, което значи, че страната ни ще бъде отделена от северната съседка. До решението или яснотата ще има ли компромис остават часове. На 8 декември е срещата на Съвета министрите на вътрешните работи и правосъдието на ЕС и точката беше потвърдена в дневния ред. Засега няма знаци да е възможен пробив, обратното - и Австрия все още не ни подкрепи заедно с Румъния.

"Вместо европейска солидарност, България получава цинизъм!" написа държавният глава Румен Радев в профила си във "Фейсбук", придружено с превод на английски преди дни веднага след позицията на Нидерландия. "Усилията ни не заслужават пренебрежение и обиди, през последните месеци страната ни положи изключителни усилия, за да отговори на всички изисквания", заяви и вътрешният министър Иван Демерджиев, като се позова на докладите от проверките на ЕК, според които сме изпълнили техническите критерии.

Новината без съмнение е обидна - докога все така...

Особено след призива на премиера Марк Рюте за върховенство на закона, за разследване на корупцията и организираната престъпност в България. И след настояването му да се провери дали мигранти не могат срещу 50 евро да пресекат нашата граница.

Думите на Марк Рюте и тълкуването им, независимо дали наистина са продиктувани от състоянието на борбата с корупцията у нас, или решават вътрешни проблеми на неговото правителство пред растящото обществено недоволство от мигрантския натиск, паснаха перфектно на българския главен прокурор. Гешев тутакси поиска, и той с превод на английски, нидерландският премиер да представи доказателства за "50-те евро", и то със средствата на международната правна помощ, което би трябвало да означава, че смята да бъде разпитан Рюте. Нищо, че Рюте изрично не казва, че твърди, че това се е случвало, а че иска проверка дали не е.

Техническите критерии за Шенген не са формално свързани с мониторинга върху правораздаването и борбата с корупцията и организираната престъпност в България. Но нидерландският външен министър Вопке Хьокстра обяснява пред медиите, че "все още е твърде рано" да се приеме присъединяването на България към Шенген. И че Холандия ще направи нова оценка, за да се опита да ни подкрепи едва когато се докаже, че София е (забележете) конституционна държава и в състояние да се бори с корупцията и организираната престъпност.

Изпълнили сме ги, а ни отхвърлят? От 2010 година...

Подобен въпрос е обсъждан от страните членки на ЕС още през 2010 г.. Удивително е, че тогава се е допускало, че България може да се присъедини към Шенген през... 2011 г. А държави членки, и то не една, и тогава са се питали: какъв е смисълът от по-добрият контрол и инсталираната модерна техника по българските външни за ЕС граници, ако не се противодейства адекватно на корупцията, а вината на извършилите престъпления - включително служители, трафиканти и контрабандисти - не може да се докаже в съда. Този мотив е стоял тогава зад настояването на държави като Франция да не се бърза с одобряването на България.

Днес, 12 години по-късно, имаме пълен блокаж на борбата с властовата корупция и можеше да се очаква (включително и от българските власти), че все някоя държава и някой премиер ще наруши добрия мотивиран от висши интереси брюкселски тон и ще ни зашлеви шамара, прибавяйки към техническите стандарти за приемане в Шенген неосъществената битка с корупцията и организираната престъпност в България.

За българските власти, решението на нидерландското правителство е обидно и недопустимо.

Обидно и недопустимо е обаче и да имаме подслушван президент и да няма институция, която да потърси отговорност, нито друга, която да я понесе. А обратното - да имаме главен прокурор, отговорен за скандала, който сега патриотски се прикрепва към позицията на президента, за да не бъде питан повече.

Обидно и недопустимо е да имаме министър-председател, сниман спящ и полугол и да няма институция, която да разкрие чия собственост са пачките и жълтите предмети в шкафчето му, истински или фалшиви, и кой шета из премиерската спалня. Обратното - да немеем пред дотам обезцененото слово, аргументи, логика и пред банализираното зло, че да чувам в отговор на питанията ми "о, стига с тези пачки и кюлчета".

Обидно и недопустимо е прокурори да участват (ръководят!) рейдърство, в качеството им на наблюдаващи дела като "Осемте джуджета" например и това да отмине без последствия. Гешев да беше отговорил на депутатските питания защо е търпял участието на прокурори в изземването на бизнеси и на веществени доказателства по "Осемте джуджета", пък нека паралелно иска доказателства от Марк Рюте и за "50-те евро".

В Брюксел може и да потупват по рамото нашите премиери, когато имат интерес, но всичко споменато дотук го знаят, а то и само малка част от цялото, назовавано от години "завладяна държава".

Не е ли обиден и недопустим блокаж на самото правосъдие

- напр. скандалният случай от лято 2022, когато лично председателят на Върховния административен съд иззе делата на монополиста за фитосанитарен контрол на КПП Капитан Андреево - фирмата "Евролаб 2011", и я върна обратно на хранилката на границата, прегазвайки наложеното (впрочем от ЕС) случайно разпределение на делата. Такъв въпрос би трябвало да тревожи президента и вътрешния министър паралелно с обидата от Рюте - която не е само тяхна, а наша обща обида. Допустимо ли е да сме държава без институция, която да потърси отговорност за нарушението, въпреки овластения с тази функция инспекторат на ВСС.

Обидно и недопустимо е спрямо онези гранични полицаи, които съвестно изпълняват задълженията си, да бъдем отхвърлени от Шенген, защото горните случаи означават липса на гаранции от другите институции на държавата за резултатите от техния труд.

Обидно е и да бъде свалено след няма и седем месеца първото правителство, неоплетено в досегашните олигархично-политически възли, дошло на власт с ясно заявена основна цел да пробие корупцията, да разгради системата на зависимостите и да потърси отговорност. Без ясни и логични причинно-следстветни връзки в мотивите за свалянето (извън партийните квалификации).

Остава сега да придумаме Марк Рюте (само да уточня, че не съм фен на уредбата на неговото общество) да не свързва българските скандали за липса на върховенство на закона с опазването на границите от мигранти. А ако задълбая малко, и той, и световните лидери заслужават онзи, неудобния фундаментален въпрос: а защо тръгнаха мигрантите, къде е коренът на проблема и кой го пося. Не е България.