П онастоящем евтаназията се разбира като действие, което е насочено към безболезненото прекратяване на живота на човек, който страда от нелечима болест.
Характеризира се с това, че се извършва от медицински персонал.
Евтаназията се определя като такава, ако прекратяването на живота се избира като средство за спиране на агонията при пациента.
Ето и кои са основните видове евтаназия:
1. Директна евтаназия
За директна евтаназия говорим, когато извършената от лекаря процедура има за цел да прекрати живота на болен пациент. Този вид евтаназия от своя страна се дели на активна и пасивна.
• Активна директна евтаназия
Активната евтаназия се нарича по този начин предвид активното участие на лекаря в прекратяването на живота на пациента. Медицинското лице извършва действие - било то прилагане на лекарство или практикуване на интервенция, които причиняват умишленото прекратяване на живота на страдащия. Целта е да се намали страданието и да се осигури безболезнена смърт.
• Пасивна директна евтаназия
Пасивната евтаназия също цели прекратяване на живота на пациента, но в този случай той умира поради бездействие. С други думи - животът на пациента не се прекратява поради умишлено действие, извършено от професионалиста, а по-скоро поради неизпълнение на практика, която поддържа пациента жив.
2. Непряка евтаназия
Непряката евтаназия няма като основна цел да прекрати живота на пациента, а да намали болката му. Тези практики могат да се прилагат при палиативни лечения, при които заболяването е нелечимо и, за да се намалят страданието и болката на пациента, се прилагат лекарства, които като неблагоприятен ефект съкращават живота му.
Процесът за постигане на крайната цел, а именно прекратяване на живота на пациента, е по-бавен от този, наблюдаван при директната евтаназия, но резултатът и при двете е облекчаване на страданието и болката.
3. Доброволна евтаназия
При доброволната евтаназия, както показва името ѝ, пациентът изразява волята си да умре. По този начин той е този, който е поискал евтаназията в дадения момент или го е направил преди (например, оставил е писмено свидетелство, че иска евтаназия да бъде извършена).
4. Принудителна евтаназия
По отношение на принудителната евтаназия, лицето, което съобщава на специалиста желанието да бъде извършена евтаназия, не е самият пациент, а трето лице, което обикновено е роднина на пациента.
Когато дойде моментът за вземане на решение, предвид обстоятелствата, в които се намира пациентът (пр. намаляване на съзнанието или загуба на когнитивни способности), той не може да съобщи волята си. Тогава негов роднина може да направи това, позволявайки да бъде извършена евтаназия, с цел да се прекратят мъките на болния.
Въпреки постоянните дискусии относно евтаназията, тя продължава да бъде практика, която поражда противоречия и различни мнения. Така и групата, която е за, и тази, която е против, ще дадат валидни аргументи, за да защитят своята гледна точка или убеждения. Несъмнено взимането на решение за подобна процедура е изключително трудно, затова то трябва да бъде премислено до най-дребната подробност.
Още от автора:
Защо е важно да приемаме достатъчно протеин за деня
Инфибулация – нечовешката традиция, за която не се говори достатъчно
Какво се случва с тялото в първите часове след смъртта?