Какво ще могат служебните правителства след Румен Радев

Партиите, каквито и да са те, са жизнено заинтересовани политиката да се решава от тях, иначе ще станат излишни

"Служебните правителства не са Б отборът на държавното управление", декларира новият служебен премиер Гълъб Донев.    ©  Цветелина Белутова

Започна да изглежда вероятно във втория мандат на президента Румен Радев да видим и реформа на служебните кабинети. Освен че постави личен рекорд с четвъртото си такова правителство сегашният президент е напът да обедини политическите сили за уточняване на функциите на временната изпълнителна власт.

Радев вероятно гледа на ролята си да назначава служебни министри и премиер като на надпартийно действие, но това няма особено значение по отношение на практическия ефект. Защото със сегашната конституционна уредба разликата между редовно и служебно правителство е много малка по отношение на правомощията и много голяма по отношение на взаимния контрол на властите.

Въпреки че основната му задача е да организира изборите, на практика служебното правителство работи като редовно, с няколко функции по-малко - всъщност тези, за които има нужда от парламент. По-важен аспект на статута му е, че докато държавата се управлява от служебно правителство, заради липсата на парламент решенията му подлежат на контрол от един единствен човек - държавния глава. Изискването за надпартийност на институцията не засяга де факто положението, че при временните кабинети цялата политическа власт е концентрирана в неговите ръце. Да, временното правителство не може да промени официалния курс на държавата - например членството в ЕС и НАТО например, за което е нужно решение на парламента, но може със сигурност да навреди на позицията на страната в тях. А също така да обърне посоката на вътрешнополитически процеси, свързани с управлението на държавата. В момента това се случва и по двете направления - външното и вътрешното.

До май миналата година служебните кабинети не провокираха кой знае какво обществено внимание. Но с трите си такива власти оттогава президентът Румен Радев успя да покаже доста от скритите им ефекти. Те вероятно произтичат и от това, че сглобяваните от него правителства са повече функция на личните му политически битки, отколкото на принципни и последователни позиции.

Политическите амбиции на Радев обаче надхвърлят възможностите, които поне към момента президентският пост му осигурява. "Служебното правителство не е "Б" отбор в управлението на държавата", каза с неубедителна декларативност новият служебен премиер Донев при поемането на поста. Колкото и над първоначалните два месеца да управляват служебните кабинети, конституцията все пак им е поставила не много по-дълъг срок. Каквото и да правят през това време, влиза в политическата сметка на президента.

Миналата година Радев и "Продължаваме промяната" взаимно засилиха позициите си преди двойните избори през есента. Сега са от двете страни на барикадата. Такав бъдещото Народно събрание след поредните избори президентът ще е без значим съюзник. Може да се надява донякъде на "Възраждане" и на това партията на Янев да прескочи бариерата. С БСП мостовете са изгорени, с "Демократична България" никога не ги е имало.

Опортюнистичното взаимодействие с ГЕРБ и ДПС, проличало и в ударните кадрови промени на правителството на Донев, може да протече по линията да забравим корупцията и да се погрижим за руските интереси. Но е със съмнителен срок на годност. Радев може да е полезен на ГЕРБ и ДПС до изборите. Бойко Борисов вече излезе с поощрителни коментари за първите дейстния на служебния кабинет, обявил "хаос и разруха" след кабинета на Кирил Петков, като заедно с това подаде и ясен сигнал какво на него му е особено важно. Лидерът на ГЕРБ заяви, че се надява този път изборите да протекат "по честен начин", а не както е било докато вътрешен министър беше Бойко Рашков. В превод това означава МВР отново да си затвори очите за мащабната покупко-продажба на гласове, която Рашков в немалка степен осуети миналата година.

Отделен е въпросът, че по отношение на принципа "разделяй и владей" Радев е аматьор в сравнение с Борисов.

Дори в дълбокия тил на политическото им поведение да стоят едни и същи интереси, след изборите ГЕРБ и ДПС ще мислят зазастраховка срещу повторението на събития като тези от 2020 г., в които президентът имаше ключова роля. Парадоксално, но две години по-късно амбициите на Радев да пробие дупка в оградата и да влезе на полето на партиите, за да се състезава с тях, може да ги обедини за нов проект за конституционна реформа, свързан с функциите и правомощията на служебните кабинети.

Защото партиите, каквито и да са те, са жизнено заинтересовани политиката да се решава от тях. В противен случай ефективно ще станат излишни. А и все още според конституцията България е парламентарна република, харесва ли ни или не.

Така например, ако първото служебно правителство през 2021 г. ,от което се роди и политическият проект "Продължаваме промяната", беше с подчертана антикорупционна и проевропейска окраска, най-новото беше представено с анти-промяна и по същество проруска реторика.

Причината за това може да е, че с първия кабинет на Стефан Янев, в който изгряха звездите на Кирил Петков и Асен Василев, Радев си отмъсти на ГЕРБ за атаките и нахлуването на прокуратурата в президентството през 2020 г. Със сегашния, оглавен от Гълъб Донев, отмъщава на Петков и Василев за твърдата им позиция срещу Русия и шантажа на "Газпром" , както и за еманципацията им по казуса със Северна Македония, също част от руските интереси в региона.

През цялото време докато политическото махало се придвижваше от едната крайна точка до другата, Радев не пропускаше да демонстрира неприязънта си към Корнелия Нинова. Изглежда, че е превърнал в своя първостепенна цел да й отнеме лидерството в БСП и да го прехвърли на нейните опоненти. Поне няколко от назначенията в сегашния служебен кабинет са нейни отявлени вътрешнопартийни противници. Едва ли има съмнение, че сред задачите му е и максималното обезсилване позициите на БСП на предстоящите избори. В атаките си срещу Нинова президентът твърди, че говори от името на левите хора. Според коментара му от петък разривът не е между него и социалистите, а "между левите хора и ръководството на партията".

Всичко това не е "надпартийност", а политическо поведение, което трябва да внуши, че партиите са маскари, а по подразбиране само президентът е в бяло. За да си го представим в реален вид, отново трябва да погледнем към Русия, където партии вече няма, а Путин превърна руската Дума в институционална карикатура.