Какво знаем, когато не знаем нищо: икономиката през следващите шест месеца

Анализът е препубликуван от "Свободна Европа".

Както е ставало дума, очакванията за хаос, обедняване и непреодолими трудности през следващите шест месеца или година, са неизбежно творение на предизборното съревнование.

Прегледът на онова, което за момента може да се знае, показва много трудна предвидимост. Но не предвещава непреодолими трудности.

Какво може да знаем за войната

Основната неопределеност произтича от нарушаването човешкия и физически-технологичния елемент във всяка икономика вследствие на агресията на Русия срещу Украйна. Войната е житейски и икономически неестествен процес, процес на разрушение. През юли с колегата Дубровский описахме три сценария за край на войната: Русия побеждава, Украйна побеждава или войната бива "замразена" в силовото и териториалното статукво на момента.

Кремъл се опитва да активира последния от тези сценарии, да удължи войната за неопределено време. Този опит не променя значително шансовете за успех на втория предполагаем изход - победата на Украйна.

Причините за това са четири.

• Изпълнени са и продължават да се изпълняват плановете за военна подкрепа на украинската кауза, светът е на практика единен в неприемането на агресията, поддържа и ожесточава санкциите, които бяха и са предварително условие за победата над агресора.
• Провалът на военните планове на Кремъл от февруари-април не може да бъде поправен от референдумите и мобилизацията. Никоя страна, дори България (която де факто в момента подкрепя Кремъл) не може да признае референдумите. Те не променят статута на Руската федерация като агресор, с всички произтичащи от този статут последици.
• Мобилизацията създава допълнителни политически трудности за Кремъл и икономиката на Русия. Засега (и вероятно този ефект ще се запази и в бъдеще) тя не може да действа по друг начин освен като само-наложена санкция върху стопанството на страната и благополучието на населението ѝ.

Възможно е подлежащите на военна служба да бягат и по море. Ефектите, при специално усилие, могат да бъдат пресметнати относително точно. В момента, ако предположим, че 300 хиляди са успешно призовани и включени в армейски мероприятия, а дезертьорите са не повече от същия брой, загубите за икономиката ще са около 13,5 милиарда щатски долара непроизведена брутна добавена стойност (БДС) по цени от 2021 година.

Преките загуби за фиска (поради невъзможността нещо, което не е произведено, да бъде обложено с данъци) ще са приблизително 6 милиарда долара. Сумите са незначителни. Но невъзвръщаемата загуба на БДС е 15% повече от месечните приходи от глобалния износ на енергийни ресурси от руски фирми, а бюджетна загуба само поради този факт са 11% от месечните бюджетни разходи на Руската федерация (също по данни за 2021 година).

България няма да напусне нито НАТО, нито ЕС. Засега.

Една от причините е, че едно възможно антинатовско и антиевропейско правителство на страната, не може по никакъв начин за бъде интересно за Русия, защото ще има още по-ограничен ресурс за влияние. Разбира се, ще има изказвания от типа "а чий е Крим в момента" по повод "ново-присъединените" към Русия украински територии.

В същото време България ще продължи да минава гратис, ползвайки предимствата на сигурността като член на НАТО и усвоявайки, както може, бюджетни трансфери от европейските данъкоплатци.

Икономиката на ЕС ще издържи поради обстоятелството, че още преди войната е единадесет пъти по-голяма от тази на Руската федерация. Отлагането на мероприятия по "Зелената сделка" и други (включително чисто политически) процеси ще заздравят икономиката на Съюза в дългосрочен план.

Но един от важните ефекти от войната е и ще продължи да бъде увеличаването на разходите за отбрана в средносрочна перспектива. За повечето от страните членки на НАТО до 4% от БВП, за България - вероятно около 3%.

Социалният ефект от това ще е намаляване на бюджетните средства за социална политика, образование и здравеопазване. Възможно е този ефект да стимулира отдавна отлагани реформи, които да подкрепят частното предлагане на обществени услуги в тези области. Включително преминаването от помощи и финансиране "на калпак" към насочването им към онези, които "са в нужда". Малки стъпки в това направление са възможни дори в България. Въпреки общия популизъм на стопанското и бюджетно въображение на политическите партии.

Икономическата и фискалната политика на ЕС и България в момента имат само една полезна перспектива: оскъпяването на финансовия ресурс в следствие на корекцията нагоре на лихвените проценти от Европейската централна банка и съкращаването на бюджетните разходи. Иначе казано, рецесията е единственото лекарство срещу инфлацията. Ако тези мерки бъдат съчетани с намаляване на преките данъци или (за България и още четири страни от ЕС) със запазване на пропорционалните, относително ниски и лесни за отчитане и контрол данъци, възстановяването след рецесията ще бъде относително бързо.

Проблем е предвиждането на силата на икономическия спад. Засега международните организации само коригират надолу предвижданията си за темповете на ръст на икономиките. Последните корекции на ОИСР например сочат спад на икономиката на Германия за тази година от 0,7% от БВП и ръст близък до нулата в другите три големи икономики на ЕС (Испания, Италия и Франция). За 2023 година стойностите са с отрицателен знак, за Германия - спад повече от 2% от БВП.

България обикновено повтаря отрицателните траектории на стопанския растеж на ЕС с известно закъснение и спадовете са по-ярко изразени, а положителните сигнали започват да се проявяват по-рано. През тази година положението е същото, както наскоро правилно забеляза Петър Ганев. Исторически също шаблонът е подобен. Рецесията тук от края на 2008 до 2010 година бе малко по-дълбока (около -5% от БВП) и с няколко месеца по-дълга. През 2023 година положението едва ли ще е по-неблагоприятно от периода на тази рецесия.

Проблемите с природния газ и цените на електричеството са преодолими. Това вече е ясно дори на служебното правителство. За разлика от 2008-2009 година няма да има значими за икономиката фалити, поне не от размера на този на "Кремиковци" АД (изчезването на чийто обороти зачертаха 18% от приходите на НЕК, 25% от тези на БДЖ "Товарни превози", фалираха едно морско пристанище и намалиха приходите на над 400 предприятия).

От глобалната преориентация на веригите на стойността икономиката на България също печели. Стига да не ѝ се пречи.

Политическите рискове ще се отразят зле на реформите в областта на върховенството на закона (мястото на главния прокурор в системата на правораздаване), но няма да влошат сегашното състояние. Вероятни са проблеми с "усвояването" на средствата на европейските данъкоплатци.

България ще запази предимствата на данъчната си система. Възможно е даже парламенти с кратък живот при серия служебни правителства да премахнат проинфлационните промени и помощи. За вдигане на преките данъци няма да има мнозинство. Вероятно няма да се стигне и до въвеждането на необлагаем минимум на доходите.

При такава реформа рисковете от намаляване на бюджетните приходи са между 1 и 1,5% от БВП. Няма да има време дори да се направят точни разчети преди приемането на бюджета за 2023 година. Самият бюджет ще остане силно дебалансиран. Възможно е правителственият дълг да прескочи 40% от БВП (ограничение в сила от 2012 година), ако служебните правителства не съкратят разходите или един бъдещ парламент, в очакване на нови избори, не увеличи бюджетните дефицити.

В цялата тази неопределеност за отбелязване е, че според последния доклад на Креди Суис за богатството, през 2021 и 2022 година богатството на гражданите на България (стойността на всички финансови и недвижими активи, собственост на хората над 18 години) нараства, макар и с малко (0,5%) до 43,6 хиляди щатски долара на човек и страната се представя "добре". Особено в сравнение със самата себе си: през 2000 година богатството на нейните граждани е 3,9 хиляди щатски долара на човек.

Това е едно от следствията на реформите от 1997 година насам, на членството в НАТО и ЕС. Дори при по-лоши развития в икономиката, предстоящите 6-12 месеца ще са доста по-поносими от онова, което помнят възрастните хора в България.