Хиляди работници мигранти мечтаят да останат в Катар и след световното първенство

Загубата на Сенегал от Англия намали драстично шансовете на отбор от Африка да стане световен шампион по футбол. Мачът в неделя вечер обаче беше изгледан от хиляди работници мигранти в специално изградена зона, Хората, които помогнаха за изграждането на стадионите, на които се играе първенството в Катар, се надяват на най-голямата награда - работа и след световното.

След отпадането на Сенегал единственият африкански тим, който остава в турнира, е Мароко. В региона на Доха обаче има много други африканци, които вече гледат отвъд финала на 18 декември.

"Тези, които дойдоха само за световното първенство, със сигурност ще се върнат след него, но аз все още имам бъдеще тук. Все още имам работа за вършене", заяви пред "Ройтерс" угандиецът Уамбака Исаак.

"Ще ходя да чистя работни места и офиси. Има доста неща за вършене и, разбира се, много сгради продължават да се строят", добавя той.

Гордо облечен с фланелката на националния си отбор, Исаак е един от хилядите работници мигранти, които след залез слънце се отправят към фен зоната и гледат двубоите от първенството.

Още преди началото на турнира Катар беше обект на остра критика от страна на правозащитни организации за отношението към работниците мигранти, които заедно с други чужденци съставляват по-голямата част от населението.

"Сложно е, не знам дали ще остана на работа и след финала", казва млад пътен маршал от Кения, който отказва да назове името си.

"Работил съм в строителството на стадиона "Лусаил" и на стадион "Ал Тумама". Работих за изпълнител, така че отиваш там, където те изпратят. Днес сме маршали, следващата седмица може би отново ще сме в строителството", обяснява той.

"Работихме през лятото, когато беше много горещо, а дните бяха много дълги. Чувствах се много изморен през цялото време."
За Рахим, шофьор на автомобил за споделено пътуване от Бангладеш, трите години и половина, прекарани в Катар, са били трудни. В родното му село обаче няма работа, затова смята, че няма друг избор, освен да остане.

"Работя всеки ден - седем дни в седмицата. Първо трябва да платя на една компания за колата, тя не е моя. След това трябва да си платя храната и наема, а каквото остане, го изпращам на семейството си", казва Рахим.

"По време на пандемията нямаше работа, така че ни беше много трудно. Опитвам се да спестявам, за да се прибера у дома. Не съм виждал семейството си от три години и половина, но трябва да имам пари, защото, ако се прибера, нямам гарантирана работа."

Рахим казва, че би искал да доведе съпругата и дъщеря си да живеят с него в Катар, но не изкарва достатъчно пари, за да може да го направи, затова те остават в Бангладеш.

Фен зоната, изградена от ФИФА в Доха, е близо до мястото, където живеят много от работниците мигранти. Това е и едно от малкото обществени места в Доха, където на големи екрани се излъчват мачовете от световното първенство.

През повечето вечери мъжете излизат, гледат мачовете от тревата или трибуните на крикет стадиона, но заради това, че трябва да стават рано на следващата сутрин, често не доглеждат двубоите.

Много от работниците са зависими от работодателите си, за да им бъде разрешено да останат в Катар, и целта е да се гарантира, че те могат да продължат да се трудят.