Добросъвестността е основното условие към длъжника, за да може той да поиска образуването на процедура по личен фалит. Това става ясно от проекта на Закон за несъстоятелност на физическите лица, който служебният правосъден министър Крум Зарков представи в сряда, съвместно с министъра на иновациите и растежа Александър Пулев, с когото са съвносители.
Опити за създаването на такъв закон, както и търсенето на алтернативни решения в България се правят от години. Едно такова алтернативно решение беше въведената в законодателството преди около година десетгодишна абсолютна погасителна давност за частни задължения, но това е частично решение на проблема. За разлика от него, производството по личния фалит позволява цялостно уреждане на задълженията на един добросъвестен длъжник като всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо съдебно производство. Това спестява на всички - и на длъжника, и на кредиторите му време, разноски, несигурност, стрес и притеснения, включително използване на лоши практики от колекторски фирми и купувачи на вземания, се казва в мотивите към законопроекта.
Министерството на правосъдието е изпълнило своите ангажименти по Плана за възстановяване до края на годината
Този закон трябва да влезе в сила до края на годината като част от условията за втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост, който е на стойност от над 700 млн евро, каза при представянето Крум Зарков. Това е последният законопроект, който Министерството на правосъдието трябваше да подготви до края на годината, последният, който се качва за обществено обсъждане, което означава, че след 14 дни може да бъде предложен на парламента. Сред другите проекти са промените в Закона за правната помощ, в Закона за медиацията, Търговския закон, закона за защита на подателите на сигнали, антикорупционния закон - всичко, по което министерството работи и някои от тях са били в напреднала фаза, подготвени от предишни екипи.Въвеждането на такъв закон е ангажимент на държавата не само по европейската Директива 2019/1023, въвеждането на която България много е забавила и реална е опасността ЕК да образува ново наказателно производство срещу държавата, но и в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост, отбеляза Крум Зарков. "Бездействието на институциите доведе дотам, че длъжниците не са защитени, кредиторите не са удовлетворени, а ЕК обмисля да ни накаже", коментира той.
Изискването за добросъвестност на длъжника се отнася както до упражняването на правата в производството по несъстоятелност, така и до поведението му преди подаването на молба за образуване на производство. Длъжникът има право да иска откриване на производство по несъстоятелност и да упражнява предвидените в този закон права, ако е добросъвестен. Длъжникът, под страх от отговорност за вреди, е длъжен да упражнява предоставените му в този закон права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Той е длъжен да изнася пред съда и синдика само истината за своето имущество, да оказва съдействие и да не препятства упражняването на правомощията на съда и на синдика и да не създава опасност за интересите на кредиторите.
Законопроектът в презумпции изброява хипотези, които изключват наличието на добросъвестност:
- длъжникът е осъден за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление срещу финансовата, данъчната или осигурителната системи;
- през последната година не е упражнявал трудова или стопанска дейност по занятие и не търси активно работа;
- през последните 5 години не е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
- разпоредил се е със свое имущество безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните пет години;
- през последните пет години е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които издържа, основни жизнени потребности и което задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;
- представил е неверни или непълни данни, документи или доказателства за своето имущество пред съда или синдика във връзка с производство по несъстоятелност;
- не е оказал съдействие или е препятствал упражняването на правомощията на съда и на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;
- не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, с което е създал опасност за интересите на кредиторите.
Целта на личния фалит е чрез специално производство по несъстоятелност на физическите лица, които са неплатежоспособни добросъвестни длъжници, но и желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо съдебно производство. Производството започва изцяло доброволно и само по инициатива на добросъвестния длъжник, който не е търговец - за разлика от разлика от производството по несъстоятелност на търговеца, което може да започне и по молба на кредитора.
Неплатежоспособен е длъжник, който не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати, за период от повече от 6 месеца, казва законът. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, включително и когато е платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори. Неплатежоспособността се предполага, ако имуществото на длъжника не е достатъчно, за да покрие всичките му парични задължения. Масата на несъстоятелността обхваща всички имуществените права на длъжника, както и една втора част от съпружеската имуществена общност.
Несеквестируемото имущество не се включва в масата на несъстоятелността и срещу него не може да бъде насочвано изпълнение. Освен това, съдът определя издръжка за длъжника и на членовете на неговото семейство - според семейното и имуществено състояние, но не по-малко от една минимална работна заплата.
В производството по несъстоятелност се назначава синдик от съда, по предложение на събранието на кредиторите. Съд по несъстоятелността е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника, регистриран преди повече от шест месеца от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Законопроектът предвижда сравнително опростено производство по несъстоятелност, което следва да протече в следните фази: проверка на допустимостта на молбата и откриване на производство по несъстоятелност, което приключва с решение за обявяване на неплатежоспособността на длъжника; установяване на вземанията и на имуществото в масата на несъстоятелността; предлагане и утвърждаване на план за погасяване; обявяване в несъстоятелност и осребряване на имуществото. Предвиждат се и някои специални правила, насочени към осигуряването на бързина, ефективност и защита на длъжника в производството.
Заедно с молбата си до съда длъжника е длъжен да предложи и план за погасяване на задълженията в производството, като молбата се разглежда от съда в 14-дневен срок от постъпването й. След откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не може да сключва каквито е да е сделки с имуществото си, да извършва плащания без разрешение на синдика, а до назначаването на синдика - без разрешение на съда. Изключение от това ограничение са сделките за ежедневните потребности на семейството в рамките на определената от съда издръжка, плащания към централния и местния бюджет, комунални услуги, медицински разходи, за образование и др. Всички плащания към длъжника се извършват по особената банкова сметка на масата на несъстоятелността, а заведените срещу него дела се спират и нови не се образуват.