Ако има един фактор, който прави мигрантската вълна в България от 2022 г. по-различна от тази през 2016, това е сериозният дял на мароканците. В някои от месечните бюлетини те изпреварват дори и традиционните групи на афганистанци и сирийци. Това е впечатляващо: представете си дългия път, по който северноафриканците трябва да преминат, за да достигнат до дестинацията, до която най-често искат да стигнат - Франция.
Какво може да е обяснението за тази тенденция? Нима тридесетината километра от Средиземно море, които делят двата континента, може да са причина тези хора, търсещи по-добър живот на Запад, да пътуват няколко хиляди километра и да преминат през България в пътя си към Франция?
Това е един от примерите, който страните, скептични към присъединяването на България в Шенген, са давали, за да онагледят аргументите си защо държавата не трябва да бъде приета в полицейския (по същество) съюз.
Най-гласовитата държава в тази посока е Австрия. Ако дълги години Нидерландия беше основният глас срещу присъединяването на България към Шенген, включването на Виена като форлайнер в този хор беше по-скоро изненада.
Имаме интереси, а ако не ви харесва, имаме и други
Преди седмица австрийският канцлер Карл Нехамер посети Загреб, където беше посрещнат с военни почести. Австрийските медии бяха объркани около целта на посещението. Неблагоразумните ходове в близкото минало на Австрия да прехвърли в руски ръце контрола над газовите хранилища налагаше преговори за внос на втечнен газ от хърватски терминал на остров Крък.Топката беше вдигната и хърватският министър-председател Андрей Пленкович просто трябваше да я отиграе и акцентира върху очевидното - Хърватия е държава по пътя, а не външна граница.
Колко голям проблем са бежанците?
Източник, запознат с преговорния процес, коментира за "Капитал", че румънското правителство е осъзнало, че войната в Украйна дава лост на двете държави да поискат приемането им в Шенген, тъй като това може да бъде облечено като демонстрация на обединен ЕС фронт срещу руската агресия.И ако тази теза може да бъде продадена в част от държавите членки, в Австрия, която се опитва да запази неутралитет и е по-скоро пасивна по отношение на военната помощ за Украйна, това едва ли може да бъде силен вътрешнополитически аргумент.
Иронично, България пада жертва на невъзможността на ЕС да изгради ясна политика по отношение на убежището и охраната на външните си граници.
Така например нито България, нито ЕК имат интерес да изпратят твърде много служители от Фронтекс на границата с Турция. И за двете страни е ясно, че хилядите мигранти, които България отчита като "недопуснати" на територията на ЕС, са всъщност незаконно отблъснати мигранти - нещо, което граничната служба на ЕС не би допуснала да стане пред очите им, особено след разкритията на ОЛАФ за незаконните практики по отблъскване на мигранти, пренебрегвани от Фронтекс.
Така излиза, че от най-корумпираната и бедна страна в съюза се очаква невъзможното - хем да не допуска мигранти да влизат, хем да предоставя убежище на всеки, който влезе.
Лостът в този преговори беше заявеното по-рано негативно отношение към присъединяването на България, Румъния и Хърватия към Шенген. Заявка, на която Хърватия реагира изнервено. За разлика от "слабаците" в ЕС България и Румъния, западнобалканската държава нямаше защо да очаква негативно отношение точно от Австрия. Двете държави имат трайни икономически отношения, нехарактерни по обем за държави от Централна и Източна Европа.
В крайна сметка Нехамер обърна позицията: "Разширяването на Шенген няма да се осъществи по този начин."
Разделянето на трите държави обаче се нуждаеше от нова аргументация. И Нехамер я посочи - Хърватия пази границите си образцово, а в същото време външните граници на ЕС са "недостатъчно или изобщо не са защитени", каза канцлерът, цитиран от Kurier.
"За това свидетелства преди всичко фактът, че голяма част от лицата, които подават молби за убежище в Австрия, не се регистрират по пътя си през други държави от ЕС", пише същото издание. От цитираната статистика излиза, че от 100 хил. установени мигранти в Австрия близо 75 хил. не са били регистрирани преди това, т.е. България ги е пропуснала. От представянето на тази статистика не става ясно защо те не са били регистрирани в Хърватия и Унгария - двете държави, през които е могло да преминат, за да стигнат до Австрия.