Световното първенство по футбол в Катар вече е в разгара си, като в момента се играят вторите мачове от груповата фаза. По принцип до момента вече "светът е футбол", както обичат да казват коментаторите.
Този път обаче като че ли положението е различно - на всеки мач се наблюдават голям брой празни места въпреки напористите усилия на организаторите да ни убедят, че капацитетът на стадионите е запълван на повече от 100%. Зрителският интерес към мондиала също е намалял, като ясен признак за това е, че едва 9.2 млн. германци са гледали изненадващата загуба срещу Япония на живо. За сравнение - над 25 млн. души са гледали откриващия мач на страната си през 2018 г.
Имаше и скандал около забраната за носенето на капитанската лента "One Love" (Любовта е еднаква), която беше планирана като протест срещу дискриминацията и репресиите срещу LGBTQ общността по света. Понеже хомосексуалността е незаконна в Катар, както и "пропагандирането й", капитаните на отборите бяха предупредени да не носят лентата, защото иначе биха били санкционирани с жълт картон още преди началото на двубоя.
Фокусът от надпреварата беше изместен и от изказването на президента на Датската футболна асоциация (ДФА) Йеспер Мьолер. Той заяви пред репортери, че страната му обмисля пълно оттегляне от всички турнири, които се организират под егидата на ФИФА. Мьолер допълни, че страната му започва преговори с останалите 54 членки на европейската футболна асоциация УЕФА за групово подобно действие.
Това беше едно от най-големите притеснения на организаторите и местните власти - футболът да не успее да засенчи проблемите покрай турнира. По-рано този месец президентът на ФИФА Джани Инфантино и генералният секретар Фатма Самура изпратиха писмо до всички 32 отбора, които участват на мондиала, в което ги призовават да се "съсредоточат върху футбола" и да избягват да бъдат "въвлечени във всяка идеологическа или политическа битка, която съществува".
Едно от най-големите притеснения на организаторите и местните власти беше футболът да не успее да засенчи проблемите покрай турнира.
Желанието на Инфантино нямаше как да се сбъдне, след като самата ФИФА избра Катар за домакин по нечестен начин. Още в първия си мач - този срещу Япония, германският национален отбор ясно заяви позицията си, като титулярите поставиха ръцете си пред устите си, за да символизират липсата на право на изказване.
Друго притеснение на организаторите е дали коментаторите ще засягат неудобните теми по време на отразяването на двубоите. Позицията на повечето предаващи събитията телевизии е, че те оставят нефутболните въпроси на другите медии. Подобна позиция взе и Дейвид Нийл, изпълнителният продуцент на отразяването на световното първенство на Fox.
Задачата пред коментаторите е по-комплексна. По принцип професионалната подготовка, през която минават те, ги учи, че трябва да анализират и коментират всичко, което се случва на терена. Отнемането на вниманието на зрителя от него е проблем.
Традиционно една от най-обсъжданите теми от страна на коментаторите по време на мача са стадионите, на които се играе. Обикновено те са хвалени като "бижута в модерната спортна архитектура", като се изреждат напоителни детайли за тяхното изграждане. В Катар засегне ли се темата за стадионите, няма как да бъде пропусната и тази за потъпкването на човешките права на близо 3-те млн. работници емигранти. Разследване на The Guardian показа, че поне 7 хил. души са починали по време на изграждането на стадионите и съпътстващата ги инфраструктура.
Лусаил е чудесен символ на цялото първенство. Градът е футуристичен, изглежда добре, а освен това е
постижение и от архитектурна гледна точка. Под повърхността обаче нещата не седят толкова добре - всичко е направено просто за създаване на впечатление, без реална стойност зад себе си.
Коментаторът на английската ITV Джон Чемпиън заяви пред Vanity Fair, че ще е трудно да засяга тази тема по време на мачовете. Въпреки това той "би бил много изненадан да премина през цялото световно първенство и да не бъда по някакъв начин принуден да вляза в тази територия". Споменаването на стадионите също е добра възможност за това, добавя той пред изданието. В българския ефир се наблюдава странна смесица, в която темата понякога е засягана по време на предварителните студиа, а коментаторите странят от нея по време на мачовете.
Призрачният град до Доха
Друга странна ситуация покрай мондиала е тази на новоизградения, специално за турнира град, Лусиал. Той се намира на 20 км от столицата Доха, като до него има изградени метро и жп връзки. Пейзажът на населеното място е впечатляващ, като се наблюдават редица офис небостъргачи, луксозни хотели и комплекси, както и модерни апартаменти. Улиците са големи и широки, но са празни.Всъщност градът е практически празен, когато няма мач от световното на местния стадион "Лусаил". Това мнение е споделено и от американеца Елиас Гарсия. "Дойдохме да го проверим, но тук няма много", заяви той пред AP. Той също така споделя за редица незавършени строителни площадки, които са обградени от големи огради с картини на пустинята.
Всъщност това не е необичайно за местността. Над голяма част от сградите все още има кранове, които извършват строителни дейности. Планът на местната власт е представен още през 2005 г., но е значително забързан след избора на Катар за домакин. Градът има възможност да побере население от 400 хил. души, като това изглежда трудно за постигане след края на мондиала. Причината за това е, че едва 300 хил. от трите милиона население на Катар са местни граждани. Огромна част от останалите са вече споменатите емигранти, които идват да работят в страната, за да спечелят пари, които да върнат по родните си места - най-често Югоизточна Азия. Тези работници нямат право да живеят в подобни региони, които са описани като "зони за семейства" в местното законодателство. За тях има запазени райони, където се изграждат големи сгради, които да задоволяват най-базисните им нужди.
Това прави изграждането на подобно населено място да изглежда като изключително прибързано решение. Надали местната власт изведнъж ще промени мнението си и ще измести част от работниците в новия град. Вече установените в Доха жители няма да имат желание да се преместят в празен град.