В началото на октомври температурите са около 15 градуса. Нито е много топло, нито е необичайно студено. Производството на електроенергия в страната върви по съвсем обичаен начин, освен че единият реактор на АЕЦ"Козлодуй" е в планов ремонт, заради което около 50% от енергията се генерира от въглища, а само 27% - от възобновяеми източници на енергия.
Като цяло тази година е крайно необичайна за енергийния микс не само на България, но и на Европа. Заради скъпия газ има ръст в потреблението на въглища за производството на ток, които са местен ресурс, но пък замърсяват много повече и поставят под риск климатичните цели на ЕС. Конкретно у нас данните показват от ENTSO-E, че от началото на годината 46.4% от цялото производство на електроенергия е дошло от въглища. За сравнение през същия период на миналата година делът на въглищата е бил 39% и то при много по-ниско производство като цяло.
Числата обаче не означават, че само България ползва мръсния ток, голяма част от произведеното електричество от Маришкия басейн се изнася навън. Така страната захранва всички държави от Унгария до Гърция и е топ 3 нетен износител на ток в цяла Европа.
Какво обаче означават данните за амбициите за въглеродна неутралност на Европа и света? Отговорът е ясен, това не е устойчивият начин, по който да бъде задвижвана икономиката.
България съвсем в началото на своята декарбонизация. Проблемът не е в липсата на технологии или в липсата на инвестиции. Страната има достатъчно много потенциал да привлече нужното ноу-хау, но през последните 10 години направи много по-малко стъпки сравнение с другите държави около нас. И сега ще трябва да наваксва.
Поглед в бъдещето
За да изместим фокуса от днешните проблеми към бъдещите "Икономедиа" организира на 18 октомври "Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition" - форум, който цели да засегне всички проблеми в зеления енергиен преход.
В събитието ще участват редица световни експерти, които ще дискутират теми от зеления водород до природния газ, от соларни системи до геотермални технологии, от smart мрежи до енергийна ефективност в индустрията, от нуждата от децентрализация на енергийната система до електромобилите и все по задълбочаващи се ESG практики.
По време на събитието най-важната задача ще бъде да се направи оценка къде стои България и какво и липсва, за да може да включи на следващата "предавка" в своя зелен път.
Конкретни теми, които ще се обсъждат са разделени на пет подтипа:
- България и климатичните цели на ЕС - политики, програми и проекти
- Задвижване на трансформацията към чиста енергия
- Ролята на промишлеността в нетната нулева икономика
- Въглеродно неутрален транспорт и интелигентни градове
- Финансиране на прехода
Нахлуването на Русия в Украйна стопира въобще зелените стремежи за един момент, а и изведнъж приоритетите на Европа се промениха. Така например се промени отношението към ядрената енергия, което беше първоначално заклеймено от силното германско лоби в Брюксел, но в момента атомните електроцентрали изглеждат като неделима част от енергийния преход. Преходът ще продължи да променя своите способи ако войната продължава да се задълбочава.
Има и друга гледна точка. Тази война може да бъде катализатор за промени. Някои от амбициите за въглеродна неутралност съвпадат с тези за излизането от руската енергийна хватка. Добър пример са възобновяемите енергийни източници, които предоставят възможност за енергийна независимост не просто на всяка държава, а на отделни градове и области. Те могат да са началото на края на големите базови инсталации, които захранват милиони хора. Така никой повече няма да е зависим от енергийната политика на чужда държава, която просто може да дръпне шалтера във всеки един момент.
Икономиката на България трябва да приеме, че е време да погледне към зелените технологии, към декарбонизацията и към отпушването на потенциала за възобновяема енергия. Процесът най-вероятно ще е бавен, както и в останалия свят, защото стремежът към нулеви нетни емисии е едно от най-големите предизвикателства въобще в историята на развития свят. Това означава да се сложи прът за момент в икономическото развитие за сметка на екологичното такова или ще трябва да се намери баланс в средата. В подобна ситуация са много страни, но дори и тези в най-неизгодно положение като Индия и Китай, поеха отговорност и заложиха краен срок за постигане на нетни нулеви емисии. България и Европа също могат.