Кадър Х.Мейсън, Лондон след бомбардировка, карта на Европа около 1941 година
На тази дата през 1940 г. Адолф Хитлер обявява пълна блокада на Великобритания.
Битката за Британия започва в началото на юли с нападения на Луфтвафе срещу кораби и пристанища, а през август германците предприемат кампания за установяване на въздушно превъзходство, която обаче не успява да надделее над британските Кралски военновъздушни сили.
По тази причина на 17 септември планираният германски десант във Великобритания е отложен за неопределено време. Вместо това се засилват германските стратегически бомбардировки, които в кампанията „Блиц“ включват и нощни нападения срещу Лондон и други градове, но не успяват да засегнат чувствително британските военни възможности и като цяло са прекратени през май 1941 година.
Използвайки завзетите френски пристанища, германският военноморски флот постига успехи срещу британското корабоплаване в Атлантическия океан.
Британците все пак отбелязват значителна победа на 27 май 1941 година, когато потопяват линейния кораб „Бисмарк“.
Развитието на военните действия в Западна Европа постепенно променя политиката на неутралитет на Съединените щати. Още през ноември 1939 година те започват да оказват известна помощ на Китай и Съюзниците, променяйки приетите по-рано Закони за неутралитета, така че да позволят продажбата на военни стоки на воюващите страни. През 1940 година, след падането на Париж, американският военноморски флот е значително увеличен, а през септември Съединените щати предават на Великобритания 50 разрушителя срещу правото на ползване на британски военни бази в Западното полукълбо. През декември 1940 година президентът Франклин Рузвелт обвинява Хитлер в планове да завладее света и изключва всякакви преговори с него, обявявайки се за превръщането на Съединените щати в „арсенал на демокрацията“ чрез програми за подпомагане на британците като „Заем-наем“. По това време американците започват да изготвят стратегически планове за пълномащабно настъпление срещу Германия. Въпреки това и през 1941 година общественото мнение в Съединените щати продължава да се противопоставя на пряка военна намеса на страната в конфликта.
В края на септември 1940 година страните от Оста формално се свързват чрез Тристранния пакт, според който трите държави трябва заедно да влязат във война срещу всяка нападнала ги страна, с изключение на Съветския съюз.
Пактът се разширява през ноември, когато към него се присъединяват Унгария, Словакия и Румъния.
Предистория:
Хитлер облича военната си куртка и обявява, че няма да я свали до пълния триумф на Германия. През първите седмици на войната, започнала на 1 септември 1939 г., активни са германските и съветските войски (разделят си Полша по споразумение). Фюрерът настоява, „че не е нито във война, нито в състояние на мир“ – измислица, която цели да му даде възможност за инициатива и на бойното поле, и в дипломатически план.
В специална реч пред Райхстага на 6 октомври 1939 г. той предлага мир на Великобритания и Франция и прави това като „последно предложение“.
Всички осъзнават, че в сегашното положение на нещата на тези думи не може да се вярва.
Месец по-късно, на честването на годишнината от Бирения пуч, Хитлер казва, че е дал нареждания за воденето на петгодишна война, която ще завърши с успех за Третия Райх.
През зимата на 1939 – 1940 г. тече т. нар. „Странна война“ (на немски: Sitzkrieg). Нито Хитлер, нито западните му врагове предприемат атака. Французите стоят зад укрепената защитна „Линия „Мажино““ (на френски: Ligne Maginot), а британците обсипват Германия с позиви. В обръщението си по повод новата година Хитлер заявява, че се бори за нов ред в Европа. През март той се среща със съюзника си Мусолини в Бренер Пас, за да му разкрие плановете си. Внезапно на 9 април немските войски атакуват Дания и Норвегия с обяснението, че британците са поставили мини в норвежки води. Месец по-късно Хитлер изпраща войските си на „Светкавична война“ (на немски: Blitzkrieg) (нова военна тактика, разчитаща на подвижност и лекота на военните сили. При нея се прави концентриран удар от армия съдържаща всякакъв тип войскови части в дълбочина на противниковата територия, което води до объркване защитаващите се. За подобен тип действия от важност е продоволственото снабдяване и отличното сработване между отделните части.) в Белгия, Нидерландия, Люксембург и Франция.
„Тази война ще реши съдбата на Германия за хиляда години напред, казва Хитлер.“
На 22 юни 1940 г. триумфиращият Фюрер принуждава Франция да подпише примирие в същия вагон в Компиен, където през 1918 г. Германия е трябвала да склони глава. Хитлер се завръща в Берлин като героичен завоевател. Събитията от последните седмици затвърждават вярата у обикновените германци в гения на Адолф Хитлер. На него е отдадена главната заслуга за планирането на блестящата военна кампания. За Съюзниците тя е катастрофално поражение. На 24 май обаче Хитлер заповядва на двата танкови корпуса да прекратят настъплението си към обкръжената британска армия при Дюнкерк, което прави възможно т. нар. „чудо на Дюнкерк“, т.е. прехвърлянето през Ламанша на преобладаващото мнозинство от обкръжената армия. Генерал Гюнтер Блументрит, началник на оперативния отдел на армейска група присъствал на срещата между Хитлер и маршал Герд фон Рундщет часове преди издаването на заповедта за прекратяването на танковото настъпление, е оставил следното описание:
“Хитлер бе в много добро настроение и изказа мнението, че войната може да приключи за 6 седмици. След това той ще сключи приемлив мир с Франция и пътят ще бъде свободен за едно споразумение с Англия. След това той ни удиви като започна да говори с възхищение за Британската империя, за необходимостта да бъде продължено нейното съществуване и за цивилизацията, която Великобритания е дала на света... Каза също, че единственото нещо, което желае от Великобритания е да признае ръководната рола на Германия на континента. Връщането на германските колонии би било желателно, но не съществено... Той приключи с изявлението, че неговата цел е да сключи мир с Великобритания върху основа, която не би била несъвместима с нейната чест и която тя би могла да приеме.”
Сред британските политици, готови да намерят общ език с Хитлер, най-активен е лорд Халифакс. На 28 май 1940 г. той заявява на Чърчил, че няма друга алтернатива за Великобритания освен прекратяването на военните действия и сключването на мир с Хитлер. Единственото, което Халифакс очаква от фюрера е да направи „ново и по-великодушно предложение“. Чърчил обаче отказва предложенията на Хитлер за мир и следващата стъпка на Фюрера е да подчини Великобритания чрез въздушни бомбардировки, последвани от инвазия в т. нар. операция „Морски лъв“ (на немски: „Seelöwe“). Очакваното падане на Англия от нацистите не се материализира, защото Кралските въздушни сили спират Хитлеровите Луфтвафе-армади. На 15 август 1940 г. британците успяват да свалят 180 немски самолети. Без въздушен контрол нахлуването във Великобритания е невъзможно. Погледът на Хитлер се обръща на изток. Мусолини раздразнен, че е бил пренебрегнат от плановете на Фюрера, нахлува в Гърция, но очевидният му провал там налага Хитлер да концентрира вниманието си на Балканите и Северна Африка. На 6 април 1941 г. той атакува Гърция и Югославия, а след това изпраща Африканския си корпус забързан към Египет. На 10 май 1941 г. Хитлер изпраща Рудолф Хес, заместник-фюрера, във Великобритания с подробен мирен договор, според който Германия ще се изтегли от Западна Европа в замяна на британски неутралитет за предстоящото нападение срещу Съветския съюз.
От 12 до 14 ноември 1940 г. в Берлин се състоят Германско-съветски преговори за влизане на СССР в Оста между съветския външен министър Вячеслав Молотов, Хитлер и германския външен министър Йоахим фон Рибентроп. Хитлер прави най-критичното си решение. Той има 250 германски дивизии и разполага с още 100 от сателитните държави. Фюрерът напада Съветския съюз с увереността, че това му приключение ще приключи с успех в рамките на шест седмици. Надява се да раздели Русия от западните ѝ съюзници с личния си антиболшевишки кръстоносен поход. На 22 юни 1941 г. немските войски пресичат границата и дават началото на Операция Барбароса – нахлуват в СССР на фронт простиращ се от Балтика до Черно море. Непосредствено след германското нахлуване в СССР Адолф Хитлер излага тезата, че Червената армия е направила обширни приготовления за офанзивна война в Европа, оправдавайки по този начин германското нападение като превантивен удар
Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните новини - такива, каквито са!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
За реклама в "Петел" на цена от 50 лева на ПР публикация пишете на info@petel.bg