Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Строителният сектор в България беше разтърсен през последната година. Причините за това обаче не се крият единствено в инфлацията и бързо поскъпващите суровини и материали, а и в разкритията за дългогодишни порочни схеми при подготовката и възлагането на обществени поръчки за строителство.
Инфлацията и счупените вериги за доставки са проблеми, които браншът постави и започна преговори за индексация с правителството. Но до заради политическата игра тя дълго не беше задвижена.
И това е само капка в раздорите между доскоро управляващите коалиционни партньори. Ключовият въпрос е за милиардите левове, необходими за разплащане по старите договори за ремонт и поддръжка на пътната републиканска мрежа. Единственото решение, до което се стигна, беше частично разплащане на 600 млн. лева към фирмите, поддържащи пътищата. Но стои неяснота дали и как ще продължи това разплащане. За капак има и забавеното изпълнение на европрограмите за периода 2014 - 2020, както и отлагане на парите по Плана за възстановяване. Спря и потокът от пари по държавни и общински поръчки.
Все пак в строителството има инерция и текат дейности по стари договори. Това е и обяснението за сравнително добрите числа в отчетите за 2021 г. - ръст от 6.7% на приходите в топ 35. Основните постъпления идват по линия на вече раздадените обществени и инхаус поръчки при управлението на ГЕРБ преди 2-3 години.
Резултатът - държавната "Автомагистрали" е най-голямата строителна компания в България за разлика от вече няколко десетилетия на частна доминация. За капак в първите 15 за първи път има още две "министерски" компании. А от друга страна, седем строителни групи се оказаха абонирани за двата големи публични потока от пари - договорите за ремонти и инхаус поръчките. Общо 5 млрд. лв. са били насочени към групите на "Хидрострой" и "Грома холд", "Автомагистрали Хемус", "ПСТ груп", "Нивел", "Пътинженерингстрой - Т" и ГБС, показаха изчисления на "Капитал". От тази любима седморка единствено "Нивел строй" не влиза в секторния топ 35, защото миналата година оборотът му е 41 млн. лв.
Светъл лъч са четири фирми, работещи за частни клиенти, които растат сравнително плахо, но показват, че в сектора се вирее не само през обществени поръчки.
Трудна година
Данните на Камарата на строителите в България за 2021 г. показват, че общата строителна продукция е спаднала с 30.7% спрямо 2020 г. Сградното строителство се е понижило с 31.7% до 9 млрд. лв., а инженерното (разбирай основно пътното) строителство - с почти 30% до 7 млрд. лв. Видимо по-голямата част от дейностите в сектора идват от бума на жилищния пазар, но и при сградите има забавяне, вероятно заради липсата на нови офис сгради, молове, хотели.Интересно е, че въпреки политическата нестабилност са обявени над 3500 обществени поръчки, което е ръст с 36% през 2021 г. спрямо 2020 г. Тяхната стойност е била 7.3% по-ниска обаче. Сключени са и повече договори по търгове, макар и те да са на по-ниска стойност спрямо предходната.
Същевременно издадените разрешителни за строеж на нови сгради са се увеличили с 19.5% спрямо предходната 2020 г. и са започнати 7540 сгради.
Автор : Капитал
Тъжно мълчание
На фона на общия пейзаж класацията успява да покаже само част от развитието в сектора на този етап. Общите приходи на 35-те най-големи в строителството са почти 4.2 млрд. лв. Така над 47% от бизнеса за миналата година изглежда концентриран в таблицата. Ако обаче се изключат данните за държавното трио строители, ръстът на големите се топи от 6.7% до скромните 2.45%. През миналата година с малко спадат и печалбите (7%), и маржовете. А работещите се свиват с 4.3%."Капитал" изпрати въпроси относно проектите, предизвикателствата и прогнозите им за бъдещето на строителството до няколко компании, които бележат значим ръст или са на върха на класацията, но те отказаха да отговорят, като това включва и държавните дружества като "Автомагистрали" и ТСВ. Единствено групата на "Главболгарстрой" и частично "Грома холд" отговориха на въпросите. Като цяло настроението е минорно, защото нови големи поръчки няма и заради политическата несигурност нови търгове едва ли ще бъдат отворени.
Държавната окупация
Три държавни компании влизат в първата половина на класацията на най-големите строители с резултатите си през 2021 г. Най-голямата - "Автомагистрали", чиито приходи са и най-внушителните в историята на строителната класация - над 419 млн. лв., а печалбата е 4.8 млн. лв. Само за сравнение - първенецът в предходната година "ГБС - Инфраструктурно строителство" имаше приходи почти 285 млн. лв., а през 2019 г. "Трейс груп холд" оглавиха класацията с 385 млн. лв.Другите две държавни фирми в топ 10 са "Транспортно строителство и възстановяване" (ТСВ), която е под шапката на транспортното министерство, и "Монтажи", чийто принципал е Министерството на икономиката. Характерното за тези три държавни компании е, че те по-скоро работят на принципа "гара разпределителна" - получават големи обществени поръчки без състезание, след което ги прехвърлят на частни фирми, избрани по непрозрачен принцип.
Например "Автомагистрали" сключи с Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) договори за общо 5.47 млрд. лв. за магистрала "Хемус", свлачища и пътя до Видин от 2018 до 2020 г. Същевременно "Монтажи" получи задачи за 754 млн. лв. за ремонт на язовири и строителство на правителствен комплекс, а ТСВ - за 440 млн. лв. за дълбаене на пристанищния канал на Варненското езеро. През 2022 г. обаче приливът на средства към тези държавни дружества спря, така че след възхода вероятно идва силно свиване.
Фотограф: Цветелина Белутова
Няколко фирми в класацията се издигат именно като подизпълнители на държавата по тези договори. В подредбата тази година се появява една нова строителна фирма, която именно през отношения с държавната ТСВ попада в топ 25, и това е "ЕИС - Строителна компания". Дружеството е с мажоритарен собственик Евгени Огнянов, а миналото на фирмата се свързва с братята Кирил и Георги Домусчиеви. Според разследване на "Дневник" компанията участва именно в удълбочаването на пристанище Варна.
Групата на бившия държавен пътен шеф Велико Желев "Хидрострой" е на четвърта позиция, но реално със свързваните с него ВДХ, "Инфра експерт", "АБ"- Хасково и "Битумина Гбмх", сумарният оборот скача на 540 млн. лв. С това число Желев е втори по общо приходи след групата на ГБС.
ГБС - лидер през трио компании
Челната петица на най-големите строителни компании в страната е доминирана от групата на ГБС, собственост на семейство Пешови. Общите приходи на трите дружества за 2021 г. са над 690 млн. лв. И дори и да има трансфери между самите компании, то "Главболгарстрой" като група има най-голям оборот в строителството за 2021 г.В конкретната година най-голяма е "ГБС - Инфраструктурно строителство", която, както загатва и името, работи само по държавни инфраструктурни поръчки. След като завърши участъка от магистрала "Европа" между Калотина и Храбърско, в края на 2021 г. консорциум, в който влиза дружеството, подписа договор за 222 млн. лв. без ДДС за последния лот от пътя към Сърбия - между Сливница и столичното околовръстно. Иначе предстои да подпише договор и за част от магистрала "Струма" през Кресненското дефиле и работи по отсечка от пътя Видин - Ботевград с възложител държавната "Автомагистрали".
"Главболгарстрой интернешънъл" е специализирано в енергийни обекти, като през 2021 г. приходите спадат леко след забележителен ръст през 2020 г.
На пето място е единственото растящо по приходи дружество от трите - "Главболгарстрой". От компанията обясниха, че през последните две години то е изпълнило над 45 проекта в сферите на високо и промишлено строителство, ВиК и пречиствателни станции, газова и транспортна инфраструктура. Увеличението им с 12% обаче се дължи изцяло на частния сектор и развитието на пазара на жилищно строителство и производствените бази, които се изграждат в страната, казаха от фирмата за "Капитал".
Инерцията в държавните поръчки все пак носи 7% среден ръст на приходите на топ 35 дружества в сектора
Фотограф: Надежда Чипева
Другите по-големи
С малко над 200 млн. лв. общи приходи групата на "Грома холд", в която влиза и "Европейски пътища" - Пловдив, трайно присъства сред големите. След няколко скандала и паузи през последните години групата от Благоевград отново печели големи обществени поръчки. Групата е строила няколко отсечки от магистрала "Струма", има области за ремонти и суми по инхаус договорите на държавните фирми, най-вече по "Хемус". Официално собственик на "Грома холд" е Христо Савев, а на "Европейски пътища" - майка му Анна Савева.Другата голяма местна група е "Трейс" на Николай Михайлов, както и "Геострой" от групата на Цоло Вутов. Единственият чужд представител в класацията е австрийската "Щрабаг".
С по-ниски от обичайните обороти са "Джи Пи груп" (спад в приходите от 34%) и "ПСТ Груп" - със свиване от 37%.
Частно и за индустрията
През последните години броят на компаниите, които не работят по обществени поръчки, а за частни клиенти, в топ 35 на строителите е малък. С резултатите си за 2021 г. едва четири фирми, работещи по сградно строителство или с индустриални или търговски клиенти от бизнеса, попадат в класацията, като това е все пак повече от предишната година. Приходите на всички тези фирми, фокусирани върху частни проекти, растат.Най-голямата сред тях е "Артекс инженеринг", собственост на Весела Мирянова, като компанията расте значително и приходите стигат до 94 млн. лв. "Артекс" стана най-известна покрай скандала "Апартаментгейт", както и със строителството на небостъргача "Златен век" в столичния квартал "Лозенец". Дружеството строи основно жилищни сгради в София.
На 29-то място попада "Бараж груп" с почти 60 млн. лв. приходи. Компанията се занимава с изграждането на логистични и производствени сгради, но и с жилищно строителство. През май 2022 г. фирмата започна изграждането на най-големия търговски парк на "Практикер ритейл" край Перник, а сред другите текущи проекти са производствена сграда за ремонт на турбокомпресори на "Турбо гарант" и склад за безалкохолни напитки на Aspasia.
"Планекс" пък е група от компании за строителство, механизация, производство на бетон и дограма. През 2019 г. "Планекс холдинг" се раздели на две групи от фирми между двамата собственици. В "Планекс" влизат едноименните дружества в Бургас, Варна, "Полимикс Варна", "Планекс елемент", както и бизнес сградата "Смарт център Бургас". Компаниите строят разнообразни сгради, включително хотелски и жилищни комплекси, нов корпус и общежитие на УМБАЛ "Дева Мария" в Бургас, център за работа с деца във Варна и др.
На 33-та позиция е "Микс - констръкшън", която е била доста по-напред в класацията в предишни години и основно строи индустриални обекти и хипермаркети.
Сложно бъдеще
"Спрямо нашия опит от последните 10 години 2022 г. се очертава като една от най-слабите години по отношение на планиране в отрасъл строителство. На хоризонта няма предстоящи обекти, които да са в процес на стартиране. Ако има такива, те или са с неопределен статут по отношение на бюджети, рамка на финансиране или преходни програми без ясен хоризонт, или са с неопределени изпълнители и надзори", коментираха от "Главболгарстрой" за "Капитал". От "ГБС - Инфраструктурно строителство" прогнозираха следното: "Стопанската история на развитите страни показва, че изграждането на публичната инфраструктура води до съживяване на икономиката, в това число и на строителния сектор. Частните инвеститори проявяват предпазливост поради горепосочените негативни тенденции и обстоятелства.""Има нарушена комуникация между публичните възложители и компаниите изпълнители, както и непоследователност и несигурност в плана на публичните възложители по сключените договори за изграждане и ремонт на съществуваща инфраструктура и по възлагането на договори за изграждането на нови обекти", завява Виктор Велев, изп. директор на "Грома холд". "Текущата година е почти нулева за строителния бранш", обобщава Маргарита Попиванова, изпълнителен директор на "Европейски пътища".
"Няма сигурна държавна политика, която да подкрепи строителния сектор и да се погрижи за него", посочи като основен проблем пред бранша Юлиян Инджов, собственик на "ИСА 2000", която е на 13-о място, в свое интервю за "Капитал".
Изчистването на сектора от съмнения за корупция и съответно задвижването на големи проекти с държавно и европейско финансиране ще са основните задачи пред държавата. Тя трябва да организира честни и прозрачни търгове, дори ако са нужни и поправки в правилата на обществените поръчки. Но задействането едва ли ще започне преди 2023 г.
Приходите на "ЕИС - Строителна компания" за 2021 г. са почти 81 млн. лв., като са пораснали с близо 34% спрямо предходната година, а печалбата на компанията расте с близо 110% до 38.5 млн. лв. Според сайта на фирмата тя е изпълнявала основно сградно строителство, но и задачи за "Пристанище Бургас-изток 2" и "БМФ Порт Бургас", "Биовет", "Лудогорец" и т.н. от портфейла на Домусчиеви.
Непознатият голям
На второ място е "Пътинженерингстрой - Т", която прави рязък скок с консолидираните си данни. Компанията се занимава с инфраструктурно строителство и е собственост на търговищкия бизнесмен Григор Иванов. "Пътинженерингстрой - Т" има над 273 млн. лв. приходи и 32 млн. лв. печалба.За периода от 2019 г. до септември 2021 г. дружеството е получило по договори за търгове от АПИ над 360 млн. лв., като в това влиза пътната поддръжка на областите Разград и Търговище за пет години и работи по магистрала "Хемус" в частта, в която официален изпълнител е държавната "Автомагистрали". Иначе е част от консорциума, строящ 16-километровата отсечка между Търговище и Шумен по договор за 143 млн. лв. с ДДС. Впрочем партньорът на "Пътинженерингстрой - Т" в обединението - "Автомагистрали - Черно море", е на девета позиция и расте със 74%.
В групата компании на Иванов попадат общо десет фирми, като сред другите са "Пътперфект-Т", "Виастрой", "Пътинженеринг", "Пътни строежи - Велико Търново". Последната е съвместна собственост на Григор Иванов (60%) и още по-известния строителен собственик и бивш шеф на АПИ Велико Желев (виж по-долу).
Заедно с "Хидрострой" и "Пътни строежи - Велико Търново" компанията на Григор Иванов ще строи тунела под Шипка по договор за обществена поръчка (този път открита) за 358 млн. лв. През лято 2022 г. започна проектирането на обекта. А партньорската им групата е на крачка и от подписване на огромен договор за скоростния път Русе-Велико Търново.