Декември 1883 г. "Падна дълбок сняг. Зимата е доста остра," пише в българския си дневник Констанин Иречек. Чешкият историк с ирония отбелязва нещо невиждано дотогава в София: ледена пързалка. "Има пързалка (skatenring, както я нарича Батенберг, който я открива) зад Цариградското шосе, устроенa от дипломатите. Там сега ходи хайлайфът по замръзналото заградено блато" пише Иречек, визирайки Ариана.
Декември. Век и половина по-късно. София отново ще може да се похвали с нова ледена забележителност. В Княжеската градина отвори първият леден парк в столицата. "Толкова голяма пързалка не е правена в България," казва пред "Капитал" Николай Денев, едноличен собственик и управител на "Аст-Сервиз", фирмата, с която Столична община прави проекта.
Как се прави
Съоръжението, което официално отвори на 1 декември, е изградено по идея на общината. Проектът е по инициативата "София - европейска столица на спорта", като бюджетът на фондацията е гласуван от СОС през декември 2021 г., а за ледената пързалка е планиран разход от 25 хил. лв. Във връзка с участието на общината и проведената процедура по избирането на изпълнител, "Капитал" зададе няколко въпроса.
Какво точно е участието на Столична община във връзка с поставянето на ледената пързалка?
Столичната община предоставя площта за изграждане на Ледения парк.Помага ли общината с финансиране за проекта или с други дейности?
Проектът се реализира от Фондация "София - европейска столица на спорта" (НПО на общината). Фондацията е осигурила изграждане на довеждаща инфраструктура в размер на 45 000 лева за снабдяване на съоръжението с вода и електрозахранване.Имало ли е конкурс за фирми с предложения за такъв тип обект/дейност?
Не е имало запитване от страна на други фирми за изграждане на такова мащабно съоръжение. Единственото предложение е направено от фирмата, която осъществява дейността. До момента инвестицията, която фирмата-изпълнител е направила в изграждането и поддържането на ледения парк, е в размер на 1.3 млн. лв.Това е първият подобен проект в София на "Аст-Сервиз". "Само за да се построи, инвестицията е около 500-600 хил. евро.", казва пред "Капитал" предприемачът. Разходите се очаква да са по около 30 хил. лв. дневно. "Не плащаме наем, защото ще развиваме общински програми за обучение на деца", отбелязва Недев, като посочва, че програмите ще стартират по-късно (през януари).
Николай Денев, собственик и управител на "Аст-сервиз", пред ледената пързалка в София. Фотограф : Надежда Чипева
Предприемачът не посочва и прогнози за печалби, тъй като "за него това е първа година", въпреки че и преди е правил подобни пързалки в други градове. Преглед на финансовия резултат на компанията показва, че за 2021 г. компанията е с нетна печалба от около 60 хил. лв. при приходи от 933 хил. лв. Компанията се занимава само с изграждането на ледени пързалки, тоест бизнесът ѝ е изцяло сезонен и има дейност около 3 месеца в годината.
"Когато правиш план, никой не може да ти каже какво точно ще се случи", казва Денев, визирайки нарастващите цени на тока. "Това си е наш риск. Това мероприятие го правим със съдействието на общината, която ни помага с логистика и организация, но ние една стотинка не сме им търсили" отбелязва бизнесменът. Компанията обаче и не плаща наем на общината.
Ледената пързалка ще бъде изградена с технологии по австрийски модел. Причината е, че "Аст-Сервиз" е представител на австрийската AST (Advanced sport technologies), която е най-големият производител на ледени пързалки в Европа и поддържа съоръжения във Виена, Брюксел и други европейски столици. Денев посочва, че всяка година австрийската компания изисква служителите на "Аст-сервиз" да преминават двуседмичен обучителен курс в Австрия. Това е и една от причините бизнесменът да не се притеснява толкова за сметките за ток.
Леденият парк в Княжеска градина по време на изграждането. Фотограф : Велко Ангелов
Софийската компания е инвестирала в нови машини (под наем), които да използват по-малко енергия, като се прилагат технологиите и иновациите на австрийската компания, което налага и допълнителното обучение. Пързалката е направена чрез поставянето на тръби, по които тече етиленгликол, течност с по-ниска температура на замръзване от водата.
Течността, която е отровна, но само при поглъщане, е безвредна при допир и няма пряка опасност за хората. Химикалът се охлажда от машини, което позволява заледяване при температури до 18 градуса, като за пръв път ще има вид когенерация, тоест отделяната топлина от машините ще се използва за заглаждане на леда.
Паркът до март
Пързалката или, както се нарича - леденият парк, е замислен изцяло по западен модел. Освен централната площадка, към конструкцията има и алеи, които обикалят из парка. Навсякъде са окачени светлини, които да придават настроение в комбинация с тематична музика. За уморените и позамръзналите има греяно вино, чай, вурстчета и други неща за хапване. Цялото пространство е около 7 хил. кв. м, а заледената площ е малко над 3.5 дка.
Леденият парк ще бъде там от началото на декември до края на февруари или началото на март, като фокусът според собственика са всички хора с "двигателна култура": млади хора, семейства, деца, възрастни. "Това е най-достъпният зимен градски спорт", заявява Денев.
Цената за ползване на съоръжението е 20 лева за 2 часа, като са предвидени намаления за многократно ползване. След 1 януари учениците от София ще ползват безплатно пързалката между 10 и 11 ч. "Нашата идея е да привлечем все повече млади хора към практикуването на зимни спортове в градска среда", коментира на пресконференция и председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев.
Социално, но с травми
През 2020 г. канадски учени провеждат социален експеримент, като анализират няколко открити публични ледени пързалки под общинско управление, които са с безплатен достъп. Според проучването, публикувано от списанието по градско планиране, самата интеракция на хора от най-различни групи може да е с нетен положителен ефект за обществото, тъй като изгражда култура и взаимоотношения. "Пързалката е пространство, което позволява взаимодействие между - и може би и откритост към непознати" пише Мервин Хорган. И още - създава подреденост и доверие, приятна игра.Проучване в Англия от 1986 г. показва, че когато хората карат кънки, неизменно получават травми, което води със себе си финансова тежест за обществото. Изследване в Ирландия, публикувано в списанието за спешна медицина през 2006, също доказва, че "временна ледена пързалка има значително въздействие върху местните служби за спешна помощ". До подобно заключение стигат и в проучване от 2009 г., според което най-често травмите са свързани с китките и най-често пострадали са жени над 40 г. възраст.
В София от Пловдив
Леденият парк може да е новост за София, но не и за Пловдив. Компанията организира от осем години подобни съоръжения и във втория по големина град в България, но не и с такива размери. "Около 2 хил. кв. м", описва правеното до тук Денев. "От Пловдив имам наблюдение за всякакви демографски групи (които обичат кънките)", разказва той, посочвайки пример с възрастни хора, "които имат спомени от соца". Тогава България е имала надежди да приеме Зимни олимпийски игри, поради което възниква част от инфраструктурата на днешните зимни курорти, открити ледени пързалки, както и Зимния дворец.
"Аст-сервиз" няма намерение да се връща към Пловдив, поне засега. Една от причините е липсата на ресурси. По-големият проект в София има нужда от повече материали и поддръжка, което автоматично отписва проект в Пловдив. Аргумент срещу е и по-топлото време и мек климат там. На трето място може да са известни проблеми с общината, за които Денев отрича, но потвърждава за пренареждането на плочки, което компанията прави след последния си проект там. "Дори ги наредихме по-добре, отколкото бяха преди това" отбелязва Денев.
Колкото до София: цялото съоръжение е сглобяемо. "Всичко е поставено, без да сме забили един пирон" казва предприемачът. Идеята е паркът да продължи да се появява под различни форми в столицата и през следващите години. "Идеята е това да се махне и, ако на софиянци им хареса този обект, догодина да планираме друг обект, с различна конфигурация и размери" допълва Николай Денев.
"Вижте ги играят хоро на леда"
Дали ще се хареса на столичани е трудно да се предвиди. Още преди около 150 г. Иречек пише в дневника си, че ледената пързалка "привлича зрители", визирайки най-вече аристокрацията и дипломатите. В миналото първите кънки са донесени в България от чужденци, които смятали столицата ни за скучна, какъвто е и Иречек. Сега е друго. Всеки може да се научи да кара кънки, независимо от възрастта или материалното състояние. Закупуването на собствени кънки може да е скъпо за отделния човек, но наемът им е колкото едно кафе или бира, което означава, че всеки може да опита. А цената от 20 лв. за два часа е основно заради високите разходи за енергия.
Алеите на парка ще бъдат свободни за преминаване от всички страни. "Няма да нарушим движението на гражданите" зарича се Денев, посочвайки изграждането на рампи, като се извинява за ограничения достъп по време на изграждането на пързалката.