Новият тигър на Азия. Как Виетнам може да стане икономическа звезда

Анализът е препубликуван от "Свободна Европа".

Десети септември ще остане паметен ден за Ле Тин Ту Туй. На специална церемония, изпълнителният директор на виетнамския автопроизводител VinFast предаде ключовете на първите 100 собственици на изцяло електрическите модели VF8 и VF9.

Фабриката в северната част на страната работи от 2019 г., а първите коли ще пристигнат на американския пазар в края на тази. Почти 70 000 са първите поръчки, по които вече се работи, а последните изчисления сочат, че към 2026 г. компанията ще продава 750 000 единици.

Амбициите на VinFast още в нейното начало отиват отвъд местния, и дори регионалния пазар. Само преди няколко месеца, тя успя да вземе от финансовите пазари над 4 млрд. долара за предприятието, което започва да изгражда в щата Северна Каролина в САЩ.

Подобни истории, макар и не много на брой, правят впечатление по простата причина, че представят доста различна картина от добре познатия модел на стопанско развитие в Азия, който предполага евтина и предпазлива производствена дестинация.

Първото икономическо събуждане

Всъщност, първите опити за икономическа промяна във Виетнам са направени от комунистическата партия още през далечната 1986 г. Пакетът реформи включва няколко елемента, първият, от които е възприемане на свободната търговия.

Страната стартира множество преговори и става член на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и неговата зона за свободна търговия в средата на следващото десетилетие.

Вторият елемент включва частична дерегулация, отваряне за чуждестранни инвестиции и създаване на правна среда за тях. Последният е обърнат към подобряване на човешкия капитал и най-вече средства за началното и средното образование, както и първоначални инвестиции в инфраструктура.

Резултатът е мигновен, икономическият растеж от 2.7% през 1986 г. скача на 7.3% през 1989 г. Но първият опит за промяна е непълен, неравномерен и предпазлив спрямо повечето западни икономики. Очаквано, разпадът на комунизма и СССР довеждат до забавяне на развитието в началото на 90-те години на миналия век.

Следващата вълна от реформи

Следващата вълна от реформи е обърната най-вече към ускоряването на политиката на икономическо отваряне и свободна търговия и постепенна преориентация към нови политически партньори. Централно място в нея е подписаното през 2000 г. споразумение за свободна търговия със САЩ. Няколко години по-късно страната се присъединява и към Световната търговска организация, но сключва и поредица от двустранни договори с всички свои основни съседи.

През 2019 г. пък Ханой подписва обхватно споразумение за свободна търговия с Европейския съюз, става част от транс-тихоокеанската зона за безмитна търговия и преговаря с Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA).

Отношението на националните власти към чуждестранния капитал е устойчиво положително, в нарастващ контраст със съседен Китай. Резултатите идват бързо и за периода от две десетилетия след 2000 г. страната има среден икономически ръст от 7-8%, преди пандемията временно да свие стопанската динамика.

Съвременният подход

През последните години виетнамските власти предприеха още стъпки, за да поставят развитието на нова основа. Една от тях е фокусирана върху ускореното привличане на производства с по-висока добавена стойност, които имат реален дългосрочен потенциал за създаване на местна средна класа, но и формират устойчив елемент на глобалната икономика на бъдещето.

Само през последните няколко години с големи проекти бяха привлечени инвеститори като Samsung, Intel, LG и Foxconn, които буквално трансформират страната. Само инвестицията на южнокорейския гигант вече доближава 3 млрд. долара.

Правителството стартира и амбициозна инвестиционна програма в инфраструктурата, която сега се ускорява. Засега тя кулминира с проекта за скоростна влакова връзка между севера и юга на стойност от почти 6.5 млрд. долара.

В същото време Ханой се опитва едновременно да интегрира пристигащите в големите градове и да подкрепя създаването на средна класа, която да разшири стопанската база. До десетилетие тя се очаква да достигне 40 милиона души.

Все повече внимание се насочва и към информационните технологии и стартъп културата. Вече функционират почти 4000 компании в тези сектори, а само за 2021 г. инвестициите са над 1.3 млрд. долара. VNG, VnPay и MoMo са компании-еднорози.

Влиянието на Китай

Виетнам обаче печели и от някои процеси, които нямат пряко отношение към нея. Един от тях е нарастващия натиск върху различни мултинационални компании в Китай, които са поставени пред дилемата да напуснат или да останат като запазят своята база там, но споделят технологичната си експертиза. Например, през май тази година това се случи в сектора на медицинското оборудване след изрична инструкция на централните власти в Пекин.

Подобно поведение е все повече част от новия китайски модел на развитие и със сигурност немалко големи компании ще продължат да напускат страната по посока дестинации в Югоизточна Азия, включително Виетнам. За Ханой това представлява допълнителна ключова възможност да прескочи по-ниските етапи на производствено развитие.

Тепърва обаче властите ще трябва да се справят и с нови предизвикателства. Напълно реален е рискът страната да се превърне във фронтова линия на засилващото се съперничество между Китай и САЩ.

Сегашното балансиране между двете сили дотук осигури време и пространство, но обща нарастваща нестабилност в тази част на Азия ще отнеме това предимство на страната. Някои инвеститори вече говорят за пренасищане от инвестиции, които обществото и икономиката не могат да поемат. Ускоряването на инфраструктурните проекти е закъсняло и неговата времева рамка не е достатъчно амбициозна.

Нещо повече, самозатварянето на Китай, нарастващото напрежение между Запада и Пекин и стартиралата диверсификация отключи остра надпревара из цяла Азия между новите кандидати за следващ стълб на производство и растеж. Ханой има немалко конкуренти в това състезание и ще плати цена за всеки погрешен ход. За момента обаче Виетнам е на път да се присъедини към легендарната група "азиатски тигри" отпреди няколко десетилетия.