"Нулев COVID"? Големият риск за световната икономика може да е Китай

В първите месеци от появата си SARS-CoV-2 често бе наричан "китайския коронавирус". С разрастването на паднемията маркерът на произход отпадна: европейски страни бързо изпревариха Китай по заразени, а азиатският гигант изглеждаше като шампион в овладяването на вируса.

Три години след предаването към човека на пазар в Ухан (както все още смятат много изследователи) вирусът се "върна" в Китай със скорост, каквато останалата част от света бе забравила.

В годината, когато световното внимание се прехвърли от пандемията към войната, Китай все още не променя подхода, с който посрещна глобалната здравна криза.

Отказът на азиатския гигант да сложи край на "нулевия COVID" - стратегия на радикално ограничаване на предаването - обаче може да се превърне в по-тежко изпитание за световната икономика дори от конфликта в Украйна.

А краят изобщо не се вижда: националната здравна комисия предупреди тази седмица, че не бива да има никакво "разхлабване на епидемичния контрол". Продължава въвеждането на ограничения, включващи масови тестове, от местните правителства. Ваксинирането (включително поставянето на подсилващи дози) отново се ускорява, ограничава се придвижването на хора от групи в риск.

Рекорди

Миналата неделя заболелите първо се доближиха до пика от април (с над 24.7 хил. заразени), но в събота вече бяха над 35 хил и с това подобриха поставени два дни по-рано рекорд от началото на пандемията. Незасегната провинция няма.

От затягане на мерките за влизане в Шанхай до локдаун на части от Гуанджоу и призиви да се избягват публична в град Чанчун (североизточната провинция Дзилин), правилата за взаимодействие бяха силно затегнати.

Много тежко е изпитанието за Пекин: тази седмица за няколко дни там бяха отчетени трима починали, първите смъртни случай заради коронавирус от шест месеца. Китай, който в самото начало не започна да брои асимптоматичните случаи, е регистрирал едва 5229 починали с COVID-19.

За цели райони от града с население над 21 млн. души обаче обявяването им означаваше локдаун. Пристигащите в града ще трябва да си правят тестове през първите три дни от престоя си. Заместник-директорът на на общинския център за профилактика и контрол в китайската столица описа ситуацията като най-сложната и тежка в града за момента; само ден по-рано в. "Чайна дейли" цитира говорител на общината, според когото пред Пекин е "мрачна и сложна ситуация за превенция и контрол".

Служител на центъра смята, че за разхлабване е нужно огромно количество ваксини - при това висококачествени. "Няма начин да можем да отворим сега", цитира го "Файненшъл таймс".

"Нулев COVID"

Политиката на "нулев COVID", приета от Китай още в самото начало като официалния метод за борба с пандемията, включва строга карантина на цели квартали или дори градове и масово тестване дори при много малък брой заразени.

Резултатът: милиони хора в локдаун през голяма част от пандемията. Затварят магазини, училища, ресторанти. Експерти предупреждават от месеци, че бизнесът плаща висока цена за политиката на правителството. Някои от тях наблюдаваха внимателно конгреса на управляващата компартия с надеждата от трибуната да прозвучи послание за промяна, но то не дойде.

Най-населената държава в света действително регистрира много по-малко починали от други места (независимо от съмненията за достоверността на статистиката). Едновременно с това разпространението на вируса не спира с подобни мерки и практиката в Китай го доказа. С времето на повърхността изплуваха и други проблеми: като оказването на първа помощ.

Другата част от цената, която плаща Китай за този малък брой заразени: големи групи от хора без никакъв естествен имунитет. Повечето от 1.4 млрд. китайци никога не са били в контакт с вируса и това едва ли скоро ще се промени, тъй като Пекин упорито отхвърля идеята за естествено предаване. Над 90% се смятат за напълно ваксинирани, но това се базира на началните препоръки за ваксини за между 19 и 60-годишни. Две трети от хората на възраст над 60 г. (и едва 40 на сто от тези над 80) имат подсилващи дози.

Това означава, че от спешно поставяне на бустери се нуждаят една трета от 267 млн. души на възраст над 60 г. А тези подсилващи дози не предпазват непременно от нови варианти на вируса, към които не са непременно пригодени.

Недоволство

Проблем за Китай е, че възможността да се реагира с мерки за сдържане на все по-лесно предаващите се варианти е ограничена. Мерките стават все по-скъпи, а цената за икономиката - все по-голяма. По-рано този месец имаше известно разхлабване на правилата за карантина и тестване на централно ниво; някои провинции обаче реагираха с нареждане жителите да не напускат домовете си и това нажежи обстановката.

Междувременно, с увеличаването на заразените, отново изпъкнаха на преден план естествени проблеми: затварянето на градове и квартали понякога пречи болни да бъдат спасени. Под въпрос е подготвеността на болниците за справяне с нова вълна (според "Блумбърг" при разхлабване на мерките близо 5.8 млн. китайци може да се нуждаят от интензивни грижи, а системата може да предложи едва 4 легла н 100 хил. души).

Предлагането на помощ на заразените се оказа трудно: оказването на първа помощ за тежко заболелите бе честа информация в редица медии. Смъртта на бебе, което не получи медицински грижи навреме заради в последните дни в град Ланджоу, отприщи изблик на недоволство онлайн. Сходен бе ефектът от смъртта на 14-годишно момиче в карантинен център в Хънан. В социалните мрежи се появяват данни за такива случаи; в западни медии - още повече.

Би Би Си разказа за възмущението, изразявано от китайците онлайн, след като огромното внимание към световното първенство в Катар, оказвано от държавните медии, им е показало съвсем различно изглеждащ (от техния - в момента) свят. Освен че Китай не стигна до събитието, на него се виждат празненства на хора без маски, които празнуват свободно победи в изключително популярния и в Китай спорт.

Нещо повече, в белязаните от карантина градове и квартали много фенове се виждат принудени да гледат мачовете само у дома: баровете не работят. Полетите от и до Катар са силно ограничени. Един от цитираните коментари е свързан със стотиците хиляди хора, които нито носят маски, нито показват резултати от тестове, че "планетата наистина се раздели". Друг гласи:

В последните седмици се стигна до не съвсем обичайните за Китай протести. В последните дни те засегнаха уйгурския автономен район Синцзян, за който се отнасят в най-голяма степен твърденията на ООН за масово задържане и потъпкване на правата на уйгурите. Видеоклипове в социалните мрежи показаха как жители на главния град, Урумчи, събарят бариери и крещят: "Прекратете локдауна заради COVID!" Това стана, след като 10 души загинаха при пожар в жилищен блок; протестиращите свързват трагедията с твърдението, че на обитатели на сградата било попречено да излязат в момента, в който се разразил огънят.

Миналата седмица китайци излязоха по улиците на Гуанджоу и Джънджоу.

В първия (град с население 19 млн. души) демонстрантите в район под карантина бяха разгонени от полицията. В интернет се появи и кадри с хора, които събарят загражденията, указващи периметъра за локдаун в района "Хайджу" - и то въпреки уверенията на китайското правителство, че мерките ще бъдат разхлабени. В Хайджу са множество текстилни пазар на едро и магазини, които дават препитание на работници от други части на Китай.

Във втория миналия месец се появиха слухове, че в местен завод за "Айфон"-и - най-голямата в Китай с 200 хил. служители - протестите са били не само заради заплащане, и и защото работници са принудени да делят едни и същи спални помещения с хора с положителен тест. По това време в части от града действаше строга карантина, включително в центъра: жителите имаха право да напускат само в отрицателен COVID-тест и разрешение от властите. Засегнати бяха общо 6 млн. души - половината население на града.

Последици

Забавянето в производството на "Айфон 14" обаче далеч няма да е единственият ефект за китайската икономика, а нейните проблеми ще объркат плановете на света.

Втората водеща икономика в света все още не е състояие да предложи дори условия за отваряне на части от икономиката на базата на подобряване на ваксинационното покритие (това препоръча и Международният валутен фонд преди дни) и на работещ модел за интензивни грижи, казва за "Файненшъл таймс" Ю Дзие от базирания във Великобритания мозъчен тръст "Чатъм хаус".

Нужно е да се формулират тези обстоятелства, защото те "вече не са само въпрос на общественото здраве, а и икономически въпрос".

Китай е втората по големина икономика в света след Съединените щати.

Рискът от продължителен локдаун за милиони предполага, че някогашният мотор на световната икономика няма да може да "спаси" растежа на света в трудните времена на войната. Това бе и причината европейският бизнес да призове Пекин спешно да помисли за разхлабване тази седмица. Основания за тревога има: китайската икономика е десет пъти по-голяма от руската.

Защо Китай не се решава на промяна? Според един от анализаторите, цитирани от "Файненшъл таймс", част от обяснението е в китайската традиция: предпазливо към ваксините общество, в което дори с огромните си способности за намеса в социалния живот партията трудно може да си позволи да накара най-възрастните да се ваксинират, без да срещне отпор. Проблем според събеседници на изданието може да е и държавната пропаганда, която не спира да внушава посланието "болестта е плашеща" вместо "имаме болници".

Същата пропаганда триумфираше, когато Китай бе в безопасност заради политиката на "изкореняване", а хиляди умираха на ден в Европа през 2020 и част от 2021 г. И без "нулев COVID" обаче ситуацията на континента - а и в Съединените щати - рязко се промени благодарение на комбинацията от високоефективни ваксини и контакт на част от населението с вируса.

Жлъчен коментар в "Дейли телеграф" описа упорството на китайския президент Си Цзинпин като може би "най-голямата заплаха за глобалната икономика" - независимо каква е ситуацията в Украйна и независимо от недостига на газ. Пример е Гуанджоу: градът, център на производството на силициеви чипове, чийто недостиг вече (още преди сегашния локдаун) удари тежко автоиндустрията.

С много по-премерен тон обаче финансовата група "Сантандер" обърна, още през април 2022 г., внимание ана анализ на консултанта Алисия Гарсия Ереро, според която политиката на "нулев COVID" на Китай може да има по-голямо икономическо въздействие от войната в Украйна; може дори да е "шокът на годината". Гарсия Ереро отбелязва, че към момента на публикуване тежко засегнати от ограничения са градове, които генерират 40% от китайския брутен вътрешен продукт, включително Шанхай (както и сега). "Половината от магистралите на Шанхай не могат да се използват, а пристанищата действат неефикасно."

С новата вълна на коронавируса в Китай мрачният сценарий, който очертава икономистът, може отново да е на дневен ред.