Остана ни само еврото

Измъчено 1:1. Така, ако заложим на футболната терминология, изглежда резултатът от усилията на България да се придвижи по-близо до ядрото на Европа.

В деня, в който стана ясно, че България получава отказ за премахване на шенгенската бариера, дойде и новина, която до голяма степен павира пътя й напред към другата голяма цел - еврозоната. Страната може да започне да сече пробно евромонети като подготовка за членството й в паричния съюз.

Меморандумът, с който се урежда това, чисто юридически не предопределя решението за приемане на България в еврозоната. Макар темата да звучи технически, всъщност тя е силен сигнал от Брюксел, че вратата още е отворена. А и чисто практически подписването на документа от Европейската комисия и Еврогрупата се приема от експерти като точка, от която трудно има връщане назад, тъй като това са и двете институции, пред които бяха поети ангажиментите при влизането в ERM II.

Аналогичен документ беше подписан с Хърватия през септември 2021 г., след което в средата на тази година се взе решение, че тя ще е 20-ия член на еврозоната на 1 януари 2023 г.

Това, разбира се, не означава, че България трябва да се успокои. Точно обратното - подготовката за влизане във валутния съюз - по всеобщо мнение е хубаво да се забърза. И от страна на парламента, и на служебния кабинет, и на БНБ.

Една от следващите стъпки например е приемане на нужните законови промени, които да дадат по-точна насока на институции, бизнес и банки каква техническа подготовка за използване на еврото като валута се изисква. Много от тези промени трябва да бъдат гласувани в настоящия парламент през следващите седмици. Защото представители на банковия сектор вече предупреждават, че ако работата се протака още малко, технически 2024 г. ще започне да изглежда невъзможна. А и нестабилността на политическото говорене влияе негативно и на нагласите на бизнеса, и на обществото като цяло.

Ново ускорение

Истината е, че само допреди месец-два по чисто политически причини България сама си беше поставила бариера. И сигналите, които излъчваше към своите европейски партньори, бяха по-скоро колебливи.

В края на октомври обаче парламентът прие решение правителството и БНБ да ускорят усилията за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2024 г. Така - с посланието, че по темата има и широк политически консенсус въпреки липсата на редовен кабинет, служебното правителство на президента Радев заедно с централната банка, форсира процеса.

Приемането на еврото е консенсусна тема сред политиците и не е късно "да хванем последния влак", смята и бившият финансов министър Владислав Горанов от втория и третия кабинет на ГЕРБ, който заедно с гуверньора Радев водеше преговорите по присъединяване на България към ERM II и към банковия съюз. "Ако сегашният парламент приеме нужните законопроекти, свързани с еврото, това ще е достатъчно голям знак", допълва той. Според него това трябва да се случи сега, за да може оценката за готовността на България да се изготви през пролетта (т. нар. Конвергентен доклад), като има риск догодина показателите за бюджетен дефицит и инфлация да са по-лоши и това да затвори вратата за влизане във валутния съюз през следващите години. В последния такъв доклад през май тази година освен несъответствията в законодателството проблем беше и високата инфлация, като сега България продължава да е с нива далеч над референтните стойности.

Рискът политически популизъм

Освен липсата на време, друг риск е и популизмът в парламента. В момента там се гласуват всички данъчни и бюджетни закони за догодина. С аргумент, че при силно фрагментиран парламент обсъждането на бюджета може да се превърне в предизборно наддаване, кабинетът "Донев" поиска удължено действие на Бюджет 2022 до март догодина, вместо да внесе свой проект в Народното събрание. Така въпросът каква точно фискална политика да провежда държавата на теория трябва да остане за следващото редовно избрано правителство.

В същото време посланието и на експертите от МВФ (виж интервюто с ръководителя на мисията за България), и на БНБ, а и на много други икономисти е за догодина да се бюджетира консервативно. Както и да се ограничи щедрото изсипване на помощи - от редуцирани ДДС ставки, през субсидиите на калпак заради скъпия ток. Защото то е скъпо и неефективно. А и увеличава търсенето, което пък напомпва допълнително инфлацията. А тъй като страната е във валутен борд и няма собствена парична политика, единственият друг лост за противодействие на покачващите се цени е именно фискалната политика.

"Съществува реална опасност от противопоставяне на целите и посоките на фискалната и паричната политика. Затягането на паричните условия и разхлабването на фискалните условия имат противоположен макроикономически ефект, поне що се отнася до търсенето", заяви и управителят на БНБ Димитър Радев. "Към това може да прибавим сериозно забавените структурни реформи, които биха подпомогнали решаването на проблемите, свързани с предлагането, но все още не са във фокуса на бюджетната дискусия. Комбинацията от тези фактори би затруднила сериозно опитите за ограничаване и трайно намаляване на инфлацията, нещо повече - би създала условия за завръщане към макроикономическите дисбаланси от близкото минало. Подобно развитие наред с другото би имало силно неблагоприятен ефект за бизнеса и банките в България", предупреди гуверньорът.

На този фон БСП и "Продължаваме промяната" са внесли куп идеи за промени между първо и второ четене, които имат потенциал да взривят бюджета за догодина, тъй като изискват милиарди нови разходи. БСП например иска въвеждане на необлагаем минимум при Данък общ доход, ново преизчисляване на пенсиите, по-висока минимална заплата (до 50% от средната или около 850 лв.), данъчно облекчение за млади хора, нови помощи. Всичко това ще струва милиарди, които не са предвидени като приходи. ПП пък иска продължаване на действието на намалената ставка по ДДС за заведенията, също ръст на минималната заплата, още по-голяма данъчна отстъпка за хората с деца, по-голяма сума на ваучерите за храна, третият ден от болничните да не се плаща от работодателите, а да се поема от бюджета на НОИ, по-голяма индексация на пенсиите. Няма оценка колко ще струва всичко това, но рискът при гласуване в зала при силно фрагментиран парламент е, както посочва и Горанов, "всяко предложение за по-високи доходи или пенсии да се увеличи по три" при гласуване в зала.

Защо е важно всичко това? Преди да получи "да" за еврото, България трябва да поиска нов конвергентен доклад, който да оцени дали страната е готова и дали отговаря на всички критерии. Единият от тях е за ценова стабилност като в момента инфлацията в България е над нивото на трите най-добре представящи се държави - членки на ЕС, през цялата 2022 г. и се очаква да остане висока през първото тримесечие следващата година. Нивото й обаче може да се повиши още, ако се приеме проинфлационен бюджет.

"През октомври за първи път от повече от година темпът на инфлация у нас обърна траекторията си на постоянно нарастване. Ще следим внимателно как този процес се развива, но той трябва активно да бъде подкрепен с адекватни антиинфлационни мерки, включително с един достатъчно дисциплиниран бюджет", заяви и управителят на БНБ.

Или накратко казано - шансовете България да приеме еврото на 1 януари 2024 г. в момента не са малки и Брюксел все още е оставил вратата отворена. Това обаче няма да е за дълго и от нас зависи да се възползваме от тази възможност. За съжаление при политическия хаос в последните две години всички играчи ритат топката доста безразборно. А това неусетно може да доведе до автогол в последната минута.

"Трудно може да намерим днес друга тема, която получава толкова внушителна политическа подкрепа", заяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал". Той каза още, че централната банка се фокусира върху правната рамка и техническата подготовка за еврозоната. И обясни, че до дни очаква да се внесат в парламента промените в Закона за БНБ, с които да се преодолеят правни несъответствия, констатирани в конвергентните доклади на ЕЦБ. Сериозен напредък има и в подготовката на проект на Закон за въвеждане на еврото, който обаче по информация на "Капитал" вероятно ще е готов през пролетта на тази година. "Техническата подготовка е друго огромно предизвикателство, пред което е изправена основно БНБ. Ние имаме пълната готовност "да натиснем здраво педалите" по тази тема", увери Радев.

Всъщност подобно е и искането на банковия сектор - яснота. В публичното си говорене всички топ банкери излъчват увереност, че ще се справят, но в частни разговори някои от тях имат опасения дали оставащата една година е достатъчна. Мениджър на една от големите банки с чуждестранна собственост споделя, че за сектора е важно да знае дали да започва да алокира ресурси - човешки и финансови. По техни изчисления и на база опита им на дъщерните банки в Хърватия за 2023 г. около 70% от IT екипа на банката ще трябва да се пренасочи към проекта за преминаване от лев към евро, ще е нужна и инвестиция от десетки милиoни - за целия сектор вероятно числото ще е около 100 млн. евро еднократен разход. "Няма време. А ако преминаването от лев към евро не се направи добре и без нужната кампания и подготовката, дори хората, които са фенове на еврозоната, ще я намразят", казва друг мениджър на висока позиция в сектора.

"Не сме изпуснали влака, но сега е моментът да се работи и по техническата част. Една година е малък период и ако работата се протака още малко, технически 2024 г. ще започне да изглежда невъзможна", допълва и Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка.