Малко необичайно е за "Капитал", но за да обясним какво се случва сега, ще хвърлим един поглед много по-назад от обикновено:
"Да живее България! Да живее Франц Йосиф! Да живее християнска Европа!". Така завършва писмото, което Христо Ботев предава на капитана на австрийския кораб "Радецки" при отвличането му през 1876 г. Причината Ботев и неговите четници да извършат този акт не е, че не са имали друг начин да стигнат от Румъния до Козлодуй. Това е по-скоро отчаян акт да се привлече вниманието на Европа към българските опити за независимост. Тази далечна история има много общо и с процеси, които се случват сега.
По времето на Ботев вече е сравнително ясно, че Османската империя се разпада. Към България подчертан интерес показва Русия, която се опитва да постигне вековната си мечта за контрол върху Босфора, от там достъп до морета и океани и съответно световна доминация. Най-яркото поколение български революционери обаче - като Ботев, Раковски, Левски, Захари Стоянов и много други, не искат България да е една от държавите, които Русия ще смаже, за да стане световна сила. Всички те открито са се противопоставяли на опитите за руско влияние в България, защото са вярвали, че по-доброто бъдеще за България е "да бъдем равни с другите европейски народи" (Левски). Тогава доминиращата европейска сила е Австро-Унгарската империя, управлявана от споменатия в писмото на Ботев император Франц-Йосиф. Причината той да фигурира там е надеждата на българските революционери, че Австро-Унгария ще помогне на България да избяга възможно най-далече от Русия.
Както е известно, не се получава.
Директната загуба от това не е драматично голяма. Щети има - ще ги видите описани тук, но основното е унижението от външната оценка, че сме малко второ качество европейци. Добрата новина в тази история е, че възможностите на България не са станали по-малко - ако искаме, ще станем модерна европейска държава. Но в същото време вратите няма да са отворени завинаги. Колелото на историята се върти, понякога много бързо, и никога не чака мързеливите да се наканят. България може много, но трябва да го направи. Нищо няма да стане от само себе си.
Във Виена тогава се налага мнението, че в империята вече има достатъчно славяни (чехите) и разширение към Балканския полуостров със Сърбия, камо ли пък България, ще наруши културния и религиозен баланс. И така в някои отношения до днес.
В последните седмици Австрия стана една от трите държави в ЕС, която се противопостави на приемането на България в Шенген. Водеща роля в това има Нидерландия, но тя сравнително лесно успя да се пребори с опита да бъде изолирана в ЕС, като привлече на своя страна Швеция и Австрия. Модерна Виена естествено е много далече от имперската си версия през XIX век, но аргументите пак се свеждат до добре формулираното от Алеко Константинов в "Бай Ганьо" - европейци сте, ама все не сте дотам.
Историческите аналогии може и да са интересни, но да се обяснява с тях това, че България се намира все повече в периферията на Европа, би било нечестно. Истината е, че с влизането си в Европейския съюз ние получихме много, уникално много възможности да модернизираме страната си. Да изпълним мечтата от началото на прехода да станем "нормална европейска държава". Да изпълним мечтата на Левски "да бъдем равни с другите европейски народи". Това, за което той и Ботев дадоха живота си, това, за което между другото украинците в момента дават живота си - да бъдат свободна и демократична държава, в която хората са господари на собствения си живот, а не роби на проруска олигархия, България преди няколко години получи без толкова много усилия.
С влизането в ЕС получихме много шансове, но използвахме малка част от тях. Повечето пропиляхме, основно с кражби и корупция (вижте например няколко подозрителни истории тук и тук). Корупцията е и съвсем директно посочваната причина от Нидерландия, за да се спира България да влезе в Шенген.