С ред водещите теми за световните агенции и европейски медии е решението от вчера Хърватия да се присъедини към Шенгенската зона, докато на кандидатурите на България и Румъния бе наложено вето, предаде БТА.
Може да се каже, че 2022 г. е една благословена от Бога година за Хърватия,
която е член на ЕС едва от 2013 г., пише френският в. "Фигаро". Сега тя не само ще стане част от Шенген, но се присъединява от Нова година и към Еврозоната. Това ще бъде манна небесна за страната и Загреб може да се надява да стимулира туристическия си отрасъл.
Предложението за присъединяване на България и Румъния беше отхвърлено, като това се случва за втори път, след отхвърлянето през 2011 г. Шенгенските страни трябва да бъдат в състояние да извършват строг контрол на външните граници на това пространство и да се ангажират да сътрудничат с другите страни членки, за да се борят срещу тероризма и организираната престъпност, припомня "Фигаро". Но Виена смята, че нито България, нито Румъния са готови. А Нидерландия както и през 2011 г. се противопостави на влизането на България, изразявайки безпокойство от нивото на корупция в страната. Европейската комисия напротив смята, че двете страни са готови да влязат в Шенген, посочва френското издание.
Румъния и България трябва да потърпят още, коментира в. "Монд" във връзка с ветото,
наложено на двете страни от Австрия и от Нидерландия на България, което, според дипломатически източник, е предизвикало известна горчивина в залата. Изданието допълва, че председателката на Европейския парламент Роберта Мецола и еврокомисарката по вътрешните дела Илва Йохансон са изразили разочарованието си от това, че на България и Румъния е било отказано членство в Шенген. Йохансон обаче изрази увереност, че двете страни ще се присъединят преди края на мандата на Европейската комисия, който изтича през 2024 г.
Първоначалният план беше да бъдат приети в Шенген Хърватия заедно с Румъния и България, но тази схема се разпадна, след като Австрия обеща да наложи вето на Румъния и България с аргумента, че двете страни не са се справили с нарастващия брой мигранти, идващи в ЕС, отбелязва "Политико".
Въпросът за разширяването на Шенген се върна на масата на разговорите в момент, в който силно нараснаха незаконните пристигания
на мигранти на външните граници на ЕС, по-специално през пътя на Западните Балкани, отбелязва Франс прес и обобщава реакциите на представители на България и Румъния, както и на европейски представители за това, че двете страни не бяха приети в Шенген. ЕК и ЕП от дълго време искаха България, Румъния и Хърватия да влязат в тази зона. Сега присъединяването на Хърватия ще има като резултат премахването на опашките от чакащи на границата с Унгария и Словения превозни средства и ще насърчи туризма, посочва Франс прес.
Но осем правозащитни организации, сред които и "Хюман райтс уоч" и "Амнести интернешънъл" разкритикуваха зелената светлина за Шенген,
дадена на Хърватия, обвинявайки страната, че отказва редовно на бежанци, на кандидати за убежище и на мигранти достъп до своята територия и право на убежище и че извършва колективни експулсирания, в това число и изтласкване на мигранти със сила, посочва Франс прес. От началото на август до края на ноември общо 1395 души са подали сигнал, че са били незаконно отблъснати от Хърватия към Босна и Херцеговина, според данни на Датския съвет за бежанците. А в доклад, публикуван вчера от организацията "Мрежа за мониторинг на насилието по границите", се обобщават над 1600 свидетелски разказа, касаещи общо близо 25 000 души, които са били бити, унижавани, задържани на произволен принцип и отблъсквани незаконно в 15 страни от ЕС и Западните Балкани, като сред тези страни са Хърватия, Унгария, Италия и Гърция.
По миграционната тема Франс прес съобщава и, че европейската агенция за охрана на външните граници на ЕС Фронтекс е казала,
вчера, че ще проучи информациите, според които български полицаи са затваряли мигранти в клетка на границата с Турция, като това е станало под погледите на агенти на Фронтекс. Това твърдение бе отправено от няколко европейски медии, сред които и "Монд", който каза, че разполага с видеокадри на клетката, използвана за затваряне на бежанци, и допълва, че най-малко 34 бежанци са били държани в нея от средата на октомври до края на ноември. Изданието е разговаряло и с четирима души - сирийци и афганистанци, които казват, че са били затваряни в нея след опита им да влязат в България. На кадрите се вижда и кола на Фронтекс близо до клетката, която била в град Средец.
Асошиейтед прес също обобщава реакциите във връзка с неприемането на България и Румъния в Шенген.
Относно България агенцията припомня, че нидерландският премиер Марк Рюте е породил миналата седмица гняв с твърдения, че български гранични полицаи са приемали подкупи в брой. В отговор българският президент Радев написа във Фейсбук, че трима гранични полицаи са убити в последните месеци, докато са защитавали външните граници на блока.
Агенцията припомня и думите на канцлера на Германия Олаф Шолц, че страната му има ясна позиция по въпроса с разширяването на Шенген.
"Ние искаме Хърватия, България и Румъния да бъдат изцяло част от Шенгенската зона и ще продължим да работим за това. Аз съм уверен, че ние ще успеем накрая", заяви той.
Ройтерс изброява аргументите на Австрия да наложи вето на разширяването на Шенген с България и Румъния,
както и аргументите на Нидерландия да наложи вето само на България. Австрия изтъкна въпроса за миграцията, докато Нидерландия и този за корупцията, отбелязва агенцията. Темата за миграцията е гореща в Европа от 2015 г., когато над 1 милион души пристигнаха през Средиземно море, повечето от които с трафикантски лодки и принудиха ЕС да затегне законите за предоставяне на убежище и граничния контрол. През първите 10 месеца на 2022 г. 281 000 незаконни влизания са били регистрирани в ЕС, което е със 77 процента повече спрямо година по-рано и е най-високото ниво от 2016 г., според данни на Фронтекс. Най-активен сега е пътят на Западните Балкани, а същевременно ЕС прие и няколко милиона украински бежанци. Всичко това върна на преден план безпокойството относно имиграцията, посочва Ройтерс.
Като основен мотив за това, че остави Румъния и България извън Шенген, правителството във Виена посочи бързото нарастване на броя на мигрантите,
влизащи незаконно през западнобалканския път, отбелязва Би Би Си. Но политическите лидери в Румъния и България изтъкнаха, че относително малко незаконни мигранти прекосяват тяхната територия и че техният опит да се присъединят към Шенген е бил провален по политически причини. Те казват, че австрийското и нидерландското правителство (също обявило се против) се опитват да привлекат на своя страна гласовете на противници на имиграцията. Австрийското правителство казва, че 75 000 незаконни мигранти сега се намират в страната. Около 40 процента от тях са от Индия и Тунис, след като са дошли в Сърбия, която не е член на ЕС, съгласно безвизова схема. А други 40 процента са от страни като Афганистан, Пакистан и Сирия, допълва Би Би Си.
Липсата на консенсус относно кандидатурите на България и Румъния за Шенген разочарова някои европейски лидери.
"Днес е ден на разочарование", изтъкна вчера еврокомисарката по вътрешните въпроси Илва Йохансон, посочвайки, че България и Румъния изпълняват всички изисквания за влизане в Шенген. Германската външна министърка Аналена Бербок също определи вчерашния ден като тъжен за Европа, посочва в. "Файненшъл таймс".
Австрия заяви, че иска първо реформа на правилата в Шенген, за да се управлява по-добре незаконната миграция.
Виена казва, че тази година в страната са дошли около 100 000 кандидати за убежище през други Шенгенски страни или еврочленки. Австрия е готова да дискутира разширяването на Шенген следващата година, заяви източник, запознат с хода на дискусиите. "Австрия не каза "Не", но каза: "Не сега". Това е голяма разлика. Подходът не е срещу Румъния и България. Системата очевидно не работи", заяви източникът, цитиран от "Файненшъл таймс". Изданието допълва, че блокът е отхвърлил предложението на Нидерландия да приеме Румъния в Шенген, но не и България, защото това би направило недостатъчно добре наблюдаваната граница между двете страни външна граница на Шенгенската зона. И докато хърватските представители се радват, че членството в Шенген, а и в еврозоната на страната им ще привлече туристи, то представителите на Румъния и България заявиха, че ще продължат да се стремят към членство в Шенген, посочва вестникът.
Паднаха основните стени, които все още разделяха Хърватия от останалата част на обединена Европа, отбелязва "Кориере дела сера" относно членството на Хърватия в Шенген.
ЕК подкрепяше присъединяването и на трите балкански страни в Шенген, пише в. "Република".
"Хърватия, Румъния и България направиха повече, отколкото поискахме от тях да направят", заяви заместник-председателят на ЕК Маргаритис Схинас. "По-силни сме, а не по-слаби с разширяването на Шенгенската зона, което означава, че ще имаме по-добър, а не по-лош контрол", допълни той, визирайки граничните проверки. Подобно мнение изрази и френският вътрешен министър Жералд Дарманен. "Ако искаме да ограничим миграционния път през Балканите, по който се наблюдава тенденция за нарастване на потоците, трябва да бъдем в състояние да разширим Шенгенската зона, за да контролираме границите със страните, които не са част от нея и които трябва да бъдат по-добре наблюдавани", каза той, цитиран от "Република".